1.1.3. Принудителни административни мерки

"Незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване (§1, т.36 от ДР на ЗЧРБ).

Принудителни административни мерки могат да се предприемат както към незаконно, така и към законно пребиваващи чужденци, в който случай се предприема отнемане на разрешението им за пребиваване и/или фактическото им извеждане от територията на страната (чл.39а ЗЧРБ).

Принудителните административни мерки (ПАМ) са само част от мерките за административна принуда, които могат да бъдат приложени спрямо чужденци - граждани на трети страни. Другите мерки са: съдействие за транзит на чужденец от или до друга държава-членка на ЕС (Глава V, раздели Іа. и Іб. ЗЧРБ) и административно наказание във вид на глоба (Глава V, раздел ІІ ЗЧРБ).

Видове

Основание

Срок

Отнемане на разрешение за пребиваване

(чл.40 ЗЧРБ)

Налице са основания да се счита, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, тъй като:

  • с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;
  • има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;
  • с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на България с друга държава;
  • има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
  • има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

Налице са основания да се счита, че чужденецът представлява заплаха за обществения ред, тъй като:

  • е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода;
  • е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;
  • може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на МЗ или на СЗО представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
  • няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
  • има данни, че през последните 2 години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим;
  • при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
  • няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
  • има наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната;
  • е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци;
  • кандидатства за виза с нередовен паспорт или заместващ го документ за пътуване;
  • при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;
  • има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
  • има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;
  • сключил фиктивен брак с български гражданин или с чужденец или който е фиктивно осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване (чл.26, ал.3 ЗЧРБ).

Други основания за отнемане:

Отпаднали са основанията за разрешеното пребиваване или се установи, че данните, представени за получаването на пребиваването, са неверни;

Бракът с български гражданин е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му;

Бракът с постоянно пребиваващ чужденец е прекратен преди изтичането на 7 години от сключването му;

В едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната;

Отсъствие от територията на държавите-членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца;

Отсъствие за срок, по-дълъг от две последователни години от територията на България на член на семейството на български гражданин с предоставено право на постоянно пребиваване;

Отсъствие за 24 последователни месеца от територията на държавите-членки на ЕС на притежател на синя карта на ЕС или членовете на неговото семейство, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в България;

Установи се различна цел на пребиваване за притежател на синя карта на ЕС или на чужденец, преместен при вътрешнокорпоративен трансфер, както и когато са нарушени условията за достъп до пазара на труда;

Вложението, за което е получено постоянно пребиваване, е прекратено или прехвърлено на друго лице преди изтичането на определения законов срок;

Придобит е статут на дългосрочно пребиваващ в друга държава-членка на ЕС;

Предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут или предоставена временна закрила са отнети или прекратени;

Предоставеното убежище от президента е отнето;

Във всички случаи след 6-годишно отсъствие от територията на България, с изключение на случаите, когато са членове на семейството на български гражданин и са кореспонденти на чуждестранни медии или пенсионери;

5 години във вр. чл.285, ал.1 АПК

Връщане до страна на произход, транзитна или трета страна

(чл.41 ЗЧРБ)     

Не може да удостовери влизането в страната по законоустановения ред;

Не напусне страната преди изтичане на срока на разрешеното му пребиваване или срока за доброволно връщане;

Установи, че влизане или пребиваване в страната с неистински или с преправен паспорт или със заместващ го документ за пътуване;

Има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или прекратено производство за предоставяне на международна закрила;

Установи се, влизане опит за напускане на страната не през определените за това места или с неистински, с преправен паспорт или заместващ го документ за пътуване.

5 години във вр. чл.285, ал.1 АПК

Експулсиране

(чл.42 ЗЧРБ)

Предприема се, когато:

Присъствието на чужденеца в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред;

С действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;

Има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;

С действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на Република България с друга държава;

Има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;

Има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

Има издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз.

5 години във вр.  чл.285, ал.1 АПК

Забрана за влизане и пребиваване в ЕС

(чл.42з ЗЧРБ)

Налице са основания да се счита, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност, тъй като:

  • с действията си е поставил или може да постави в опасност международните отношения, сигурността или интересите на българската държава или за когото има данни, че действа против националната сигурност;
  • има данни, че извършва, подбужда, участва в приготовление, подпомагане или обучение за извършване на терористична дейност или че целта на влизането му е да ползва страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да извършва тези действия;
  • с действията си е злепоставил българската държава или е уронил престижа и достойнството на българския народ или влизането му в страната може да навреди на отношенията на България с друга държава;
  • има данни, че е член на престъпна група или организация или че извършва или има намерение да извършва контрабанда и незаконни сделки с оръжие, взривни вещества, боеприпаси, пиротехнически изделия, стратегически суровини, изделия и технологии с двойна употреба, както и незаконен трафик на упойващи и психотропни вещества и прекурсори и на суровини за тяхното производство;
  • има данни, че извършва търговия с хора и незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави.

Налице са основания да се счита, че чужденецът представлява заплаха за обществения ред, тъй като:

  • е осъден за извършено умишлено престъпление на територията на България, което съгласно българския закон се наказва с не по-малко от една година лишаване от свобода;
  • е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;
  • може да се предполага, че ще разпространи тежка заразна болест, страда от заболяване, което според критериите на МЗ или на СЗО представлява заплаха за общественото здраве, или не притежава сертификат за ваксинация, или идва от район с усложнена епидемична и епизоотична обстановка;
  • няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната и средства, осигуряващи възможност за обратното му завръщане;
  • има данни, че през последните 2 години е нарушил граничния, паспортно-визовия, валутния или митническия режим;
  • при предишно пребиваване е нарушил трудовото или данъчното законодателство на страната;
  • няма визи или билети за следващите по маршрута страни;
  • има наложена принудителна административна мярка да не влиза в страната;
  • е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци;
  • кандидатства за виза с нередовен паспорт или заместващ го документ за пътуване;
  • при предишно пребиваване в страната системно е извършвал нарушения на обществения ред;
  • има данни, че целта на влизането е да пребивава в страната като имигрант, без да има специално разрешение за това;
  • има данни, че целта на влизането му е да се използва страната като транзитен пункт за миграция към трета държава;
  • сключил фиктивен брак с български гражданин или с чужденец или който е фиктивно осиновен от български гражданин или от чужденец, получил разрешение за пребиваване (чл.26, ал.3 ЗЧРБ).

Не е предоставен срок за доброволно напускане;

Чужденецът не изпълни задължението за връщане.

до 5 години

над 5 години при заплаха за сигурността и обществения ред

Забрана за напускане

(чл.43 ЗЧРБ)

При влязла в сила присъда, ако наложеното наказание е лишаване от свобода и то не е изтърпяно.

5 години във вр. чл.285, ал.1 АПК

Производство по налагане на ПАМ

  • Орган: директорът на дирекция "Миграция", директорите на главната дирекция и регионалните дирекции "Гранична полиция" или на оправомощени от тях длъжностни лица,  директорите на главните дирекции "Национална полиция" и "Борба с организираната престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции на МВР и председателят на ДАНС.
  • Мотивиране: при издаване на ПАМ органът трябва да отчете и обсъди продължителността на пребиваване на чужденеца в България, наличието на висящи производства по международна закрила, по подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на пребиваване, семейното му положение, категориите уязвими лица, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход (чл.44, ал.2 ЗЧРБ). Фактическите основания за налагането на конкретната ПАМ, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ.
        • Съвместяване на ПАМ: забраната за влизане/пребиваване в ЕС може да се наложи заедно с заповедите за експулсиране или отнемане на пребиваването, ако са налице заплаха за националната сигурност или обществения ред (чл.42з, ал.4 ЗЧРБ).
        • Доброволно изпълнение: при мерки за отнемане на пребиваване и за връщане се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане. За предоставяне на по-голям срок, но не повече от 1 година, чужденецът подава молба до органа, издал ПАМ, който се произнася и уведомява чужденеца в 3-дневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, здравословно състояние, потребности на уязвимите групи, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки. При разрешено доброволно напускане, но установена опасност от укриване на чужденеца, органът може да издаде допълнителна заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на МВР по местопребиваването му. Не се предоставя срок за доброволно връщане, ако чужденецът представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред (чл.39б. ЗЧРБ).
  • Принудително изпълнение: след влизането на ПАМ в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение. Мотивите за допускане на предварително изпълнение са отделни и различни от мотивите към акта, чието изпълнение се допуска (чл.60 АПК). По силата на закона ex lege (чл.44, ал.4 ЗЧРБ) е допуснато незабавно изпълнение на заповедите за експулсиране и на заповедите за отнемане на пребиваване и забрана за влизане/пребиваване в ЕС при:
  • действия в опасност на международните отношения, сигурността или интересите на българската държава;  
  • данни за действия против националната сигурност;
  • терористична дейност или използване на страната като транзитен пункт към трета държава, на чиято територия да се извършват тези действия
  • Наблюдение на изпълнението: при изпълнението на ПАМ се осъществява наблюдение от омбудсмана на България или от негови оправомощени служители, както и от представители на национални или международни неправителствени организации (чл.39а., ал.2 ЗЧРБ).
  • Отлагане на изпълнението: при невъзможност за незабавно експулсиране или връщане или необходимост от отлагане на изпълнението поради причини от правен или технически характер, органът го отлага за срок до отпадането на пречките за изпълнение. По същия начин органът действа и когато експулсирането или връщането на чужденец с изтекла временна закрила по ЗУБ не е невъзможно по причини от здравословен или хуманитарен характер (чл.44б. ЗЧРБ).
  • Забрана за изпълнение на експулсиране: Експулсирането не се изпълнява:
  • териториална забрана: в държава, в която животът и свободата на чужденеца са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение (чл.44а., ал.1 ЗЧРБ).
  • нормативна забрана: в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго (чл. 42г. ЗЧРБ).
  • Статут на търпимост:  ако с влязъл в сила съдебен акт е установено, че експулсирането ще изложи чужденеца на опасност от преследване, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказания, органът, издал заповедта за експулсиране, издава нова заповед, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване. В тези случаи чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на МВР по неговото местопребиваване. Ако след 1 година от издаването на втората експулсирането в друга, трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда – под условие, че то се дава до осъществяване на експулсирането (чл.44а., ал.2-4 ЗЧРБ).
  • Съдебен контрол: общото правило е, че заповедите за налагане на ПАМ могат да се обжалват при условията и по реда на АПК в редовно двуинстанционно съдопроизводство (чл.46, ал.1 ЗЧРБ).

При отнемане на правото на пребиваване и забрана за влизане/пребиваване в ЕС на основания, свързани със заплаха за националната сигурност или обществения ред, както и при екпулсиране, заповедите могат да се обжалват само едноинстанционно по реда на АПК пред съответния административен съд, чието решението е окончателно и не подлежи на касация. В тази случаи жалбата до съда срещу ПАМ няма суспензивен ефект спрямо допуснатото ex lege предварително изпълнение, но може да бъде поискано от съда по реда на чл.60, ал.5 АПК.

Обезпечение на мерките връщане и експулсиране

  • Орган: органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка или директорът на дирекция "Миграция".
  • Основание: при пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна и ако няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, но само след преценка на индивидуалните обстоятелства и на опасността от укриване или осуетяване на връщането по друг начин (чл.44, ал.5 ЗЧРБ).
  • Предпоставки: след изтичане на първоначалния (6 месеца) или максимално определения срок (18 месеца) за задържане (принудително настаняване) на чужденец в СДВНЧ (чл.44, ал.8 ЗЧРБ) или когато административен съд е отменил такава заповед за административно задържане или е определил освобождаване (чл.72а., ал.1 ППЗЧРБ).
  • Обезпечителни мерки: обезпеченията могат да бъдат приложени заедно или поотделно.
  • подписка – представлява ежеседмично явяване на чужденеца в териториалната структура на МВР по местопребиваването му (чл.44, ал.5, т.1 ЗЧРБ вр. чл.72 ППЗЧРБ). Явяването на чужденеца се отразява чрез негов подпис в специален регистър в дежурната част на съответното РПУ. В заповедта за тази обезпечителна мярка се посочват съществуващите пречки да се напусне страната незабавно, адресът и населеното място на пребиваване на чужденеца и часът, в който той следва да се явява в дежурната част на РПУ. Адресът на пребиваване на чужденеца се посочва писмено, като в съответната пструктура при първото му явяване се попълва адресна карта по образец. Лицето, което предоставя адреса за пребиваване (гарант), представя декларация по образец с нотариално удостоверени подпис и съдържание и представя доказателства за стабилни, редовни, предвидими и достатъчни средства за издръжка на чужденеца в размер, не по-малък от минималната работна заплата за страната. Когато гарантът не е собственик на жилището се прилага и нотариално заверена декларация за съгласие от собственика. При промяна на декларираните обстоятелства органът, наложил обезпечителната мярка, следва да бъде незабавно уведомен за това от гаранта или чужденеца. Тези изисквания не се прилагат, когато когато чужденецът пребивава в място на хотелски начала, като единствено се представя адресна карта или друг удостоверителен документ за настаняването (чл.72а., ал.2 ППЗЧРБ).
  • парична гаранция – вносима лично или чрез трето лице (чл.44, ал.5, т.2 ЗЧРБ вр. чл.72б. ППЗЧРБ). Размерът на паричната гаранция се определя от органа от 500 до 5000 лв., съобразено с разноските за изпълнение на връщането или експулсирането на чужденеца, след оценка на индивидуалните обстоятелства. В заповедта за определяне на гаранцията се посочват номерът на банковата сметка, по която да се внесе и номерът на банковата сметка, по която да бъде освободена. Сметката, по която се освобождава гаранцията, се заявява писмено от чужденеца. Определената гаранция следва да се внесе в 3-дневен срок от връчването на заповедта на чужденеца. Гаранцията се освобождава от органа, наложил обезпечителната мярка, в 10-дневен срок по банкова сметка, посочена от чужденеца, след постъпване на доказателства за изпълнение на мярката по връщане или експулсиране, при отмяна на гаранцията или отмяна на наложената принудителна административна мярка. Гаранцията остава в полза на държавата, когато чужденецът не изпълнява условията на наложената му друга обезпечителна мярка, посочената от чужденеца сметка не е активна или е изтекла 1 година от възникване на основанието за възстановяване на гаранцията или чужденецът направи опит или напусне територията на България не по законоустановения начин. Органът, наложил обезпечителната мярка издава решение, с което установява наличието на обстоятелствата за конфискация на гараницята и определя, че сумата по гаранцията не подлежи на възстановяване. Това решението може да се обжалва по реда на АПК. Всички банкови разходи, свързани с обслужването на гаранцията, включително за нейното възстановяване, са за сметка на чужденеца.
  • документен залог - чужденецът предава във временен залог валиден паспорт или друг документ за пътуване в чужбина. (чл.44, ал.5, т.3 ЗЧРБ вр. чл.72г. ППЗЧРБ). В заповедта, с която се налага това обезпечение, се посочват видът, номерът, датата на издаване и датата на валидност на представения от чужденеца паспорт или друг валиден документ за пътуване в чужбина. Преди издаването на заповедта чужденецът трябва да представи документа за извършване на проверка, за което се съставя протокол за доброволно предаване. Предаденият документ се получава от чужденеца обратно при изпълнение на връщането или експулсирането, за което се съставя разписка.
  • Съдебен контрол върху обезпечителните мерки: Заповедта, с която е разпоредена обезпечителната мярка, може да се обжалва в 14-дневен срок от издаването (а не връчването) ѝ по реда на АПК. Същото предпоставя, че при евентуално пропускане на срока за обжалване поради невръчването й на чужденеца за последния ще е налице доказана обективна причина за пропускането на срока и за неговото възстановяване поради избраната настояща редакция на законовата хипотеза. Жалбата не спира изпълнението на обезпечителната мярка (чл.44, ал.14 ЗЧРБ).

Задържане (принудително настаняване)

  • Орган: органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка или директорът на дирекция "Миграция" (чл.44, ал.6 ЗЧРБ).
  • Основание:
  • краткосрочно задържане – за срок до 30 календарни дни (чл.44, ал.13 ЗЧРБ), в случаите на чужденец с неустановена самоличност за провеждане на действия по първоначална идентификация и установяване на самоличност и за преценка на последващите административни мерки, които е необходимо да се предприемат (краткосрочно задържане до 30 календарни дни).
  • дългосрочно задържане – за срок до 18 месеца (чл.44, ал.6 и ал.8 ЗЧРБ), в случаите, когато чужденецът възпрепятства изпълнението на принудителната мярка или когато чужденецът не изпълнява условията на предходно наложените му алтернативни обезпечителни мерки.
  • Места за административно задържане: към дирекция "Миграция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), спрямо които има издадена заповед за връщане или за експулсиране. Понастоящем съществуват две СДВНЧ – в София и Любимец. Организацията на дейността на СДВНЧ и вътрешния ред и правила се уреждат с Наредба №Із-1201/01.06.2010г. на министъра на вътрешните работи.
  • Срок: първоначален срок до 6 месеца. По изключение, когато задържаният чужденец отказва да съдейства, или ако има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране, преди датата на изтичане на първоначалния срок директорът на дирекция "Миграция" може да издаде заповед за продължаване на задържането за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца, или общо 18 месеца максимален срок на административно задържане (чл.44, ал.8 ЗЧРБ, чл.15, ал.5 и 6 Директива 2008/115/ЕС).
  • Текущи проверки: за наличието на основанията за принудително настаняване в специален дом се извършват ежемесечни служебни проверки от директора на дирекция "Миграция". Тези проверки обаче са формални, доколкото независимо от техния резултат не е правно възможно задържането да се замени с някоя от другите алтернативни обезпечителни мерки (подписка, гаранция и документен залог) преди изтичането на първоначалния 6-месечен срок на задържането – аргумент по чл.44, ал.8 ЗЧРБ.
  • Отмяна на настаняването - когато с оглед на конкретните обстоятелства по случая се установи, че вече не съществува разумна възможност по правни или технически причини за принудителното извеждане на чужденеца, лицето се освобождава незабавно от СДВНЧ.
  • Кандидати за международна закрила: чужденците имат право да подадат молба за международна закрила пред администрацията на СДВНЧ, които са длъжни да я препратят незабавно на компетентния орган – Държавна агенция за бежанците (чл.58, ал.4 ЗУБ). От момента на подаването на молба за закрила чужденецът, кандидатстващ за закрила придобива право да остане на територията на страната до приключване на производството по разглеждането й (чл.29, ал.1, т.1 ЗУБ, чл.9 Директива 2013/32/ЕС). Следователно, кандидатите за международна закрила придобиват автоматично по силата на закона (ex lege) право на временно краткосрочно пребиваване за целите на провеждането на производството по предоставяне на международна закрила. Поради това, отново по силата на закона се разпорежда, че принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение по отношение на тези чужденци до приключването на производството по ЗУБ с влязло в сила решение (чл.67, ал.1 ЗУБ). Спирането на изпълнението на връщането или експулсирането спрямо чужденците, кандидатстващи за международна закрила, води до отпадане на законовата цел на тяхното административно задържане (принудително настаняване) и обезсилва издадената в този смисъл заповед. Ако  чужденецът получи убежище или международна закрила постановените спрямо него принудителни мерки се отменят, отново автоматично по силата на закона (чл.67, ал.2 ЗУБ). Тези правни гаранции се прилагат само спрямо чужденци, които подават молба за международна закрила в България за пръв път. Чужденците, подали последваща молба за закрила, не се ползват от гаранциите на автоматичното спиране на принудителните мерки, обезсилване на обезпечителната мярка и придобиване на право на временно пребиваване на територията на България. Наложените им принудителни мерки по „връщане“ и „експулсиране“ могат да бъдат изпълнявани, поради което изпълнението също може да бъде обезпечавано с административно задържане в СДВНЧ (чл.76в., ал.2 ЗУБ, чл.44, ал.12 ЗЧРБ).
  • Придружени деца: спрямо придружените малолетни или непълнолетни лица може да се издаде заповед за административно задържане по изключение и със срок до 3 месеца. Като „придружено“ се счита дете, което се намира в България заедно с родител, настойник или попечител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на обичая - роднини по права възходяща линия без ограничение в степените или по съребрена линия до трета степен включително (§2, т.2 и 3 ДР на ППЗЧРБ). За тази цел в СДВНЧ се обособяват помещения за настаняване на придружените малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия.

Забрана за задържане на непридружени деца: административно задържане не се прилага по отношение на непридружените малолетни и непълнолетни лица, които се намират на територията на България без свой родител или от друго пълнолетно лице, което отговаря за тях по силата на българския закон или обичай. Органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, предава детето на служител на съответната дирекция "Социално подпомагане", която предприема мерки за закрила съгласно Закона за закрила на детето. Когато се установи, че непридружено дете чужденец е задържано в СДВНЧ, органите на дирекция "Миграция" уведомяват ДСП по местопребиваването му и незабавно предават детето на техен служител.

Ако непридруженото дете чужденец заяви желание за предоставяне на международна закрила, след регистрирането на молбата му то се предава с всички съпътстващи документи на ръководител на регистрационно-приемателен център на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) или на оправомощено от него лице.

Ако непридруженото дете чужденец не е подало молба за на международна закрила, в срок от 7 работни дни от настаняването му от ДСП със заповед за спешно настаняване извън семейството или за настаняване в социална услуга или специализирана институция, органите на дирекция "Миграция" или служби "Миграция" при ОДМВР провеждат интервю с детето. При провеждане на интервюто се установяват факти и обстоятелства относно местонахождението на родителите или други лица, отговорни за детето по силата на закона или обичая, както и други относими данни, свързани с положението и волята на детето. По време на интервюто непридруженото дете има право и на правна помощ, в случай, че се приеме, че е навършило 18 години и му бъде наложена принудителна или обезпечителна административна мярка. Предоставянето на правна помощ се организира от представителя на дирекция "Социално подпомагане" и се осигурява по реда на Закона за правната помощ. Целта на провеждане на интервюто е преценка дали е възможно детето да бъде събрано с неговите родители в трета страна, да бъде върнато в страната на произход на родител, настойник или социална услуга за деца, или при невъзможност това да бъде сторено да му бъде предоставено временно продължително пребиваване в България до навършване на пълнолетие (чл28а ЗЧРБ). В тези производства непридружените деца се представляват от съответната дирекция „Социално подпомагане“ по местопребиваването им (чл.63к, ал.3 – 8 ППЗЧРБ).

  • Съдебен контрол: по правилата на АПК и по почин на задържания чужденец.
  • краткосрочно задържане - обжалва се по реда на АПК относно законността на настаняването. Жалбата не спира изпълнението на заповедта. Съдът се произнася по жалбата незабавно.
  • първоначално дългосрочно задържане – обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от фактическото настаняване. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.  Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на първоинстанционния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд, който се произнася в срок до два месеца. След влизане в сила на съдебно решение, с което се отменя заповед за принудително настаняване, чужденецът се освобождава незабавно от СДВНЧ (чл.46а. ЗЧРБ).
  • продължаване на дългосрочното задържане - подлежи на обжалване по реда на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчване на заповедта за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ.