Законни имигранти са чужденците от други държави, на които българските власти са дали разрешение за влизане (виза) и за оставане (пребиваване) на територията на България.

За да може да се получи разрешение за законно пребиваване, имигрантът трябва да влезе в България със специална виза (виза D). Туристическата виза (виза С) дава право само на краткосрочно пребиваване за срок до 3 месеца и не дава възможност да се поиска пребиваване за по-дълъг срок.

Пребиваването за по-дълъг срок може да бъде продължително (до 1 година), дългосрочно (до 5 години) и постоянно (без срок). За всеки вид пребиваване има различни изисквания и затова е необходимо имигрантът да представи документи, че отговаря на тези изисквания на закона. Право на работа имат само законните имигранти с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване. Законните имигранти имат право и да пътуват в останалите държави от Европа, но ако спазват определени изисквания и правила.

В Европа повечето държави са обединени в Европейски съюз (ЕС). Държавите от Европейския съюз имат общи правила за влизането и пребиваването на чужденците от държави извън ЕС. Някои европейски държави не извършват контрол по границите между тях (зона Шенген), но на границата между Европейския съюз и държавите извън него (т.нар. “външни граници”) граничните проверки за паспорт и виза се извършват на общо основание.

Получаването на пребиваване в една държава от ЕС не дава автоматично право да се пребивава във всички останали държави от ЕС. Картата за пребиваване, издадена от една държава от ЕС дава право на престой в друга държава от ЕС най-много за 90 дни в рамките на 6 месеца. При пътуване заедно с картата за пребиваване трябва да се носи и валиден паспорт. Паспортът трябва да има валидност най-малко за още 3 месеца и не трябва да е издаден преди повече от 10 години. Пътуващите трябва да имат медицинска застраховка и да разполагат с достатъчно средства за издръжка по време на престоя.

 


 

БЕЛЕЖКИ:

През 1951г. държавите в Европа започват процес на обединение помежду си, който продължава до 1992г., когато е подписан договор за учредяване на Европейската общност, преименуван през 2009г. на Европейски съюз (ЕС). ЕС приема свои общи закони – регламенти и директиви, които важат за всички държави, които членуват в него. Към 30 юни 2014г. в ЕС членуват 29 държави – Австрия, Белгия, България, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Финландия, Холандия, Хърватия, Чехия и Швеция.

В Шенген влизат Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция. Към 30 юни 2014г. България, Румъния, Кипър и Хърватия не са част от Шенгенската зона.