Всеки човек има право да живее, напуска и да се завръща в държавата на своето гражданство. Обикновено това е държавата, чиито граждани са неговите родители или в която е роден. При лицата без гражданство (апатриди) това е държавата на обичайното им местоживеене.

Имигрантът е човек, който напуска страната си, за да се установи да живее трайно в друга държава. Когато напускат своята държава хората се наричат “емигранти”, а когато влизат в чужда държава се наричат “имигранти”. Причините за имиграцията в друга държава могат да бъдат различни – работа, създаване на семейство или образование. Независимо каква е причината обаче, имигрантите напускат страната си и отиват в другата държава по свое собствено желание и решение без принуда от някого или нещо.

По закон държавите не са длъжни да приемат на тяхна територия хора, които не са техни граждани. Имиграцията е ограничена от изискването за конкретна причина (основание) да се разреши на чужденец да влезе и да остане да живее в чуждата държава, на която не е гражданин. Преместването в друга държава може да стане само, ако се спазват въведените от законите на тази държава изисквания, условия и правила. Тези правила се наричат имиграционен режим.

Имиграционният режим е различен в различните държави, но има няколко изисквания, които са валидни за всички държави по света. Влизането и оставането в чужда държава е невъзможно без паспорт и виза. Освен това, влизането в дадена държава трябва да става само на определените за това места (гранични контролни пунктове) като в паспорта се поставя печат с датата на влизане. Чужденецът, който спази тези правила се третира като законен имигрант.

Ако имигрантът влезе в България или друга европейска дръжава без паспорт, виза или не през определените за това места без разрешението на граничните власти, той ще бъде третиран като незаконен имигрант.