Ако след като чужденецът бъде регистриран от служителите на Агенцията за бежанците като кандидат за закрила в България се установят данни, че отговорността за разглеждане на молбата му за закрила би могла да е на друга държава-членка на ЕС, се пристъпва към провеждане на дъблинска процедура.

Дъблинската процедура се прави, за да се вземе решение дали останалата част от процедурата за предоставяне на закрила и статут ще се проведе със съответния кандидат в България или в друга държава от Европейския Съюз.

България е държава от Европейския Съюз и се подчинява на неговите общи закони, които важат за всички държави от този съюз. Един от тези закони се нарича Регламент Дъблин, заради който се провежда дъблинската процедура. Регламентът Дъблин разпорежда, че чужденците могат да подадат молба за закрила и статут само в една държава от Европейския Съюз. Това означава, ако има подадена молба в една държава от Европейския Съюз (например: България), чужденецът няма право след това да подаде молба в друга държава (например: Германия) и да иска закрила и от тази държава.

Затова първото нещо, което българската държава е задължена да направи, е да вземе отпечатъци от пръстите на всеки чужденец, който кандидатства в България да получи закрила и статут.

След вземането на отпечатъците е възможно да се проведе и интервю, в което кандидатът за закрила да бъде разпитан от служителите на Агенцията в кои държави е бил и през кои държави е преминал преди да влезе в България, а така също и дали има членове на семейството или роднини в други държави от Европейския Съюз. Възможно е обаче да се вземе решение в дъблинската процедура и без да се прави интервю – само по отпечатъците и данните, които са дадени от кандидата при неговата регистрация.

Отпечатъците се проверяват веднага в общата компютърна система, наречена ЕURODAC.

Ако проверката покаже, че няма друга държава, в която да са били взети отпечатъци от кандидата, тогава процедурата по разглеждане на молбата ще се проведе в България, която трябва да вземе решение дали на кандидата да се даде статут в Европейския Съюз или такъв статут да му бъде отказан. Това решение е задължително за всички държави от Европейския Съюз.

Именно тази процедура се нарича “дъблинска процедура”. Няма значение дали кандидатът е влязъл в България незаконно или с паспорт и виза – процедурата е задължителна за всички, освен за децата под 14 години.

 Ако по време на процедурата кандидатът замине нелегално за друга държава от Европейския Съюз, той задължително ще бъде върнат от другата държава обратно в България. Този опит да се търси закрила в друга държава може да се отрази негативно на решението за закрила и статут в България.

Ако кандидатът има роднини в друга държава от Европейския съюз, които се намират там отпреди той да влезе в България, тогава кандидатът може да поиска да бъде изпратен в тази държава и молбата му за закрила и статут да бъде разгледана там. За да су случа това обаче е небходимо да се изпълнят едно от следните условия:

  • кандидатът да е непълнолетно дете под 18 години, да няма сключен брак и в другата държава се намира негов родител или родители (майка и баща) или някой от следните роднини – баба, дядо, леля, чичо или пълнолетен брат или сестра;
  • кандидатът да е пълнолетен (над 18 години) и в другата държава се намира неговия съпруг или съпруга;
  • кандидатът да е пълнолетен и в другата държава да се намира негово непълнолетно дете (или деца), което няма сключен брак и което е само без да е придружавано от другия си родител (съпругът или съпругата на кандидата), или пък детето е придружавано от баба, дядо, чичо, леля или пълнолетен брат или сестра;
  • семейството на кандидата е било разделено – кандидатът е в България, а в друга европейска държава се намират от по-рано негови роднини (съпруг/съпруга, деца, братя и сестри), които са в процедура или вече са получили статут и: (а). в тази държава се намира по-голямата част от семейството; или, (б). в тази държава се намира най-възрастният роднина или член на семейството;

В тези случаи е необходимо още при регистрацията кандидатът да заяви тези обстоятелства пред служителя на Агенцията за бежанците, който го интервюира и да представите документи (в оригинал или ксерокопие) за брака, за раждането на децата, за роднинската връзка, както и документи удостоверяващи какъв е вида на пребиваване на роднините в другата държава. Небходимо е кандидатът да подпише и декларация, че е съгласен да отиде в другата държава, както и да помоли роднините си да му изпратят такава декларация (по поща, факс или имейл), че те също са съгласни той да отиде при тях.

Разрешението дали кандидатът да замине не се дава от България, а от другата държава. Срокът, в който другата държава трябва да отговори на българските власти дали дава разрешението е 2 месеца от изпращането на официалното запитване заедно с всички документи и декларации. Ако кандидатът получи разрешение да отиде в другата държава, Агенцията за бежанците ще изготви документи за пътуване и ще уреди заминаването, което обаче отнема известен период от време. Ако другата държава откаже разрешение да приеме кандидата на нейна територия, тогава процедурата ще се проведе в България. Агенцията за бежанците ще разгледа молбата за закрила и статут и ще вземе решение по нея.

Ако преди да влезе в България кандидатът е бил в друга държава от Европейския Съюз тогава е възможно той да бъде върнат в тази държава. Ако кандидатът иска да остане в България той може да подаде жалба до българския съд в срок от 7 дни след получаването на решението за изпращането му в друга европейска държава.

Ако кандидатът не отговаря на нито едно от посочените основания за изпращане в друга европейска държава, тогава той ще получи писмено решение че от всички европейски държави България държавата, която е отговорна да разгледа молбата му за закрила и статут. Решението се прочита на кандидата от преводач, връчва му се от интервюиста за подпис и му се дава копие на български език.