Временната закрила е групова закрила. Тя не се предоставя индивидуално, а само в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия и нарушаване на човешките права или насилие в големи размери.

В този смисъл решение за предоставяне на временна закрила се взема по отношение на чужденци от една определена държава – когато хората от тази държава бягат масово от нея поради война.

България не може самостоятелно да вземе решение за предоставяне на временна закрила, тъй като политическото решение дали в определена държава има война се взема от Съвета на Европейския Съюз и важи за територията на всички европейски държави, които членуват в него. Това решение определя и срока, за който ще се предостави временната закрила на чужденците, избягали масово от войната в определената държава. Срокът на временната закрила може да бъде продължаван, ако войната в дадената държава не е приключила и положението не се е стабилизирало.

Това означава, че ако в България влязат масово чужденци от определена държава, които бягат от войната в нея, правителството на България трябва да направи искане до Съвета на Европейския Съюз да се обяви временна закрила. Ако обаче Съветът на Европейския Съюз не се съгласи, тогава България трябва да разгледа всяка молба поотделно и да проведе индивидуални процедури за всеки чужденец от определената държава.

Чужденците, получили временна закрила имат следните права:

  • да останат на територията на България;
  • да работят без да имат нужда от разрешение;
  • да получат подходящо настаняване или средства за настаняване при необходимост;
  • да получават социално подпомагане;
  • да получават безплатна медицинска помощ, но само при спешни състояния;
  • свободно да се завръщат в държавата си по произход.

Ако чужденец, който е регистриран в България като ползващ се от временна закрила, се опита да влезе без разрешение на територията на друга държава от Европейския Съюз или да остане в нея без разрешение, в този случай той ще бъде върнат обратно в България. Ако обаче някой чужденец, който се ползва от временна закрила, се върне в държавата си по произход, защото смята че войната е приключила, но това се окаже невярно, той има право да дойде отново в България, която трябва да го приеме обратно на територията си.

Временната закрила обаче се отнема от чужденец, за когото се установи че представлява опасност за националната сигурност или за обществото в България. Временната закрила се отнема и от чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага че е извършил военно престъпление, престъпление против мира и човечеството или деяния против целите и принципите на ООН.

Докато се ползват от временната закрила, чужденците нямат право да подават самостоятелна молба за закрила и статут, дори и да имат причини да се опасяват от лично преследване. Когато обаче срокът на временната закрила изтече, чужденците имат право да подадат самостоятелна молба за закрила и статут в България, която да бъде разгледана в индивидуална процедура. Ако чужденците не подадат такава молба след изтичането на срока и прекратяването на временната закрила те ще се считат за незаконни имигранти и спрямо тях могат да бъдат приложени процедури за депортиране обратно в държавата им на произход от имиграционната полиция.