KЛЮЧОВ ТЕРМИН РЕЗЮМЕ ДЕЛО СЪД АКТ
Превод в бежанските производства Предоставянето на преводач е едно от основните изисквания на изпълнителния комитет на Върховния комисар за бежанците на ООН, който на своята 28 сесия през октомври 1997 г. препоръчва процедурите да отговарят на няколко основни изисквания, измежду които се разграничава ясно ролята и функциите на компетентен преводач, който следва да отчете затрудненията и нуждите на кандидата за статут на бежанец, тъй като при провеждането на интервюто той се намира в особено затруднено положение в чуждо обкръжение с психологически затруднения, представяйки случая си на властите в чужда страна. Адм.д.№3815/1998 Върховен административен съд Решение №2878 от 03.06.1999г.
Разумен срок на административното задържане Ненормалната продължителност на времето, през което не са предприети ефективни мерки за “депортирането” на лицето, рефлектира върху законността на фактическото му задържане в България. Адм.д.№3387/2004 Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ А състав Решение от 16.02.2005г.
Законодателят не е фиксирал срок на действие на настаняването и това е обяснимо предвид многообразието на случаите при реализирането на тази принудителна мярка. Но за да не се допусне неоправдано задържане на лицата, съдът безспорно има правомощието да се произнесе по въпроса дали фактическата продължителност на срока се явява разумна при конкретните данни на случая с оглед изпълнението на принудителното отвеждане на лицето от страната. Адм.д.№4302/2005 Върховен административен съд, Пето отделение Решение №8364 от 27.09.2005г.
Продължителността на задържането във всички случаи следва да бъде оправдана с оглед на принудителното отвеждане на лицето от страната. В противен случай би било налице нарушение на чл.5, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Жалба №31206/05 Джалти срещу България Европейски Съд по правата на човека (ЕСПЧ) Решение от 12.03.2013г.
Разумен срок на произнасяне по молба за закрила Сроковете по чл. 74 и чл. 75 АПК са инструктивни, но същите имат за цел да установят разумен срок, който административният орган да се произнесе по молбата за закрила, преценявайки молбата на кандидата заедно с наличните данни за ситуацията в страната му на произход. Адм.дело № 2333/2012 г. Върховен административен съд, Трето отделение Решение № 14034 от 08.11.2012г.
Оценка на елементите по молба за закрила от страна на адм. орган Включване преди изключване или прекратяване, т.е за да се прецени дали едно лице следва да бъде лишено от закрила, първо трябва да се установи дали то е бежанец по смила на ЖК и ЗУБ. адм.дело № 769/1999 Върховен административен съд – I-во отд. Решение № 4421/30.07.1999 г.
Невъзможност за ограничаване обхвата на ЖК’51 г. Административният орган няма право да стеснява обхвата на ЖК, позовавайки се на нови ограничения, които не се съдържат в нея Адм. дело № 2038/99г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 272/21.12.2000г.
Незаконосъобразност на решение при проведено ОП, при условие, че отказът е мотивиран с основания за УП (почл.13 от ЗУБ ) Административният орган не може да постановява отказ в производство по общия ред на основания предвидени за ускорено производство. В този случай решението на председателя на ДАБ се явява постановено в противоречие с материално правните разпоредби на закона. Адм. дело № 1439/2000г Върховен административен съд – III-то отд Решение 6482/26.10.2000г.
Доказателствена тежест – принцип „In Dubio Pro Fugitivo В бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец.. Следва да се има предвид положението, в което се намира, и начинът, по който е напусната страната – обикновено бягане от преследване. Адм. дело № 5477/2000г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 3069/07.05.2001г.
Роднини в страната на произход В Конвенцията за статута на бежанците (ЖК) и в Закона за бежанците е прокаран общият принцип, че семействата на бежанците трябва да се установят да живеят в една държава. С оглед на това административният орган следва да отчете факта, че търсещият закрила няма останали близки роднини в държавата си по произход. Адм. дело № 3971/2001 г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 222/10..10.2002 г.
Обхват на съдебния контрол в бежанските производства В разпоредбата на чл.120,ал.2 от Конституцията на РБ е посочено, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закона… При липсата на изрична клауза в закона изключваща съдебния контрол върху тези актове, разпоредбата на чл.120,ал.2 от Конституцията и тълкуванието дадено с Решение №21/95 год. на Конституционния съд, съдебния контрол спрямо актовете на председателя на Агенция за бежанците по чл.56,ал.1,т.4 и ал.3 ЗБ е допустим. Ад.м. дело № 3383/2002гАдм. дело № 6742/2002

 

Адм. дело № 7546/2001 г.

Върховен административен съд – III-то отдВърховен административен съд – V-то отдВърховен административен съд – III-то отд

 

Решение № 6285/28.06.2002г.Решение № 8689/02.10.2002 г.

 

Решение № 11975/27.12.2002г.

Изчитане на протокол за интервю в бежанското производство Непревеждането на интервюто представлява нарушение на административно-производствените правила на чл.25, т.1 и чл.51, ал.1 ЗБ (отм.) и същевременно компрометира доказателствената сила на документа, ценен от съда. Адм. дело № 1006/2003 г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 3291/04.04.2003г..
Правна квалификация на искането/молбата за закрила в бежанската процедура Не молителят, (търсещият закрила), а административният орган е този, който следва да даде правна квалификация на искането Адм. дело № 6917/2003 г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 9280/20.10.2003 г.
Положение на кюрдите в Турция По делото е представен доклад относно страната на произход, с който се констатира, че е налице нарушаване на човешките права в големи размери по отношение на кюрдското етническо малцинство в Турция. Установено е, че продължават случаите на изтезание на кюрди при задържането им в полицията, предвид на което презумпцията за сигурност на Турция – страна по произход на кандидата, се счита оборена. Адм. дело № 671/2003 г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 12121/22.12.2003 г.
Палестинци без гражданство – закрила като бежанци ipso facto (чл. 1 D от ЖК от 1951г.) Палестинците без гражданство следва да се считат за “бежанци сами по себе си”. Това означава, че се касае за самостоятелно основание за даване на бежански статут. Адм. дело № 1616/2003 г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 12066/19.12.2003 г.
Спиране и прекратяване на бежанското производство Неявяването на кандидата след надлежна покана на интервю и липсата на съдействие на длъжностните лица са основания за спиране на производството визирани в хипотезите на чл.14, т.1 и т.3 от ЗУБ. След като кандидата се е явил пред длъжностно лице на Държавна агенция за бежанците в тримесечен срок от спиране на производството и е заявил писмено желание за възобновяване на производството, не са налице налице материално-правните предпоставки за прекратяване на производството на осн. чл.15, т.7 от ЗУБ. Адм. дело № 10885/2003 г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 3655/23.04.2004 г.
Права на членовете на семейството (признаване на статут) Стеснителното тълкуване на правната норма на чл.19 от ЗБ /отм./ води до постановяване на неправилно решение в нарушение на материалния закон. Бракът, сключен между лице получило закрила и неговият партньор е преди предоставянето статут на бежанец на единия от тях. При това положение не следва да се допуска разделяне на членовете на едно семейство и накърняване правото им на семеен живот, съгласно чл.8, т.1 от ЕКЗПЧОС. Адм.дело № 631/2004г. Върховен административен съд – Петчленен състав Решение № 4350/14.05.2004 г.
При отмяна на индивидуален административен акт с решение на съда, преписката се изпраща на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Неизпълнението на задължителните указания на съда представляват нарушение на административнопроизводствените правила. След като съдът в мотивите е приел, че по смисъла на чл. 22 от ЗУБ не представляват “особено обстоятелство налагащо друго” валидния национален паспорт, отказа за статут на бежанец спрямо молителката и сключването на граждански брак след влизане на К. Ч. на територията на РБългария, административният орган не може да обсъжда тези факти при новото разглеждане на молбата като основание за отказ. Адм. дело № 2948/2005 г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 6591/11.07.2005 г.
Стриктното и буквално тълкуване на чл.22 от ЗУБ води до констатиране на противоречие с целта на закона и до нарушаване на принципа за ненарушаване на целостта на семейството. Разпоредбата е съобразена с този принцип, след като е относима към членовете на такива семейства. Изложеното тълкуване на разпоредбата на чл.22 от ЗУБ съответствува и на съдържанието на предвидената процедура по чл.34 от цитирания закон, която е създадена именно с оглед спазване на принципа на чл.8 от ЕКПЧОС. Адм. дело № 3190/2004г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 7170/02.08.2004 г.
Притежаване на национален паспорт като основание за отказ Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в ЗУБ. Адм. дело № 7653/2004 г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 410/14.01.2005 г.
Опасения (страх) от преследване Законодателят не изисква за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване. Адм.дело № 1830/2008 г. Върховен административен съд – Петчленен състав Решение № 4583/2008 г.
Въоръжен конфликт – липса на легална дефиниция и преценка на конкретните обстоятелства Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че:

съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи;

Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжен конфликт безогледно насилие  достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Дело С-465/2007 г.

/Елгафажди/

Съд на ЕС Решение от 17 февруари 2009
Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт. Налице е основание за предоставяне на хуманитарен статут защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността,  предвид характера на извършените терористични актове. Тежките посегателства се осъществяват и могат да се осъществят именно поради обстоятелството, че държавата не може ефективно да противодейства. Адм. дело № 5293/2008 г Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 9959/02.10.2008г.
Обстановката в страната на произход  следва да се прецени като вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с висока степен на реална опасност от безогледно насилие спрямо гражданското население, като тези обстоятелства могат да настъпят и след като търсещият закрила е напуснал  страната си на произход. Адм. дело № 7292/2014г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 3354/25.03.2015г.
Въоръжен конфликт е налице, когато съществува опасност за живота на жалбоподателя, поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с непосредствена и висока степен на вероятна заплаха за живота и здравето му. Адм. Дело № 67/204г. АС- Хасково Решение № 53/04.04.2014г.
Немеждународен /вътрешен/ конфликт Фактите за разширяване и задълбочаване на конфликта в страната на произход пораждат необходимост от повторно обсъждане на въпроса за съществуването на насилие във висока степен на територията на страната, което само по себе си би могло да породи сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. Адм. дело № 10470/2012г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 7689/05.06.2013г.
Хуманитарен статут /насилие/ ескалиращ характер Липсата на преценка за ескалиращия характер на насилие в страната на произход/пребиваване представлява съществено нарушение от страна на административния орган по общото правило чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата по случая. Адм. дело № 4966/2015г. АССГ – 10 с-в Решение № 4417/25.06.2015г.
Ползването на неистински документ Възприемането,  че представения по делото документ за самоличност е фалшифициран, без обаче да е изяснен  въпросът и да е застъпено твърдение относно принадлежността на молителя  към процесната социална група представлява съществено нарушение на административно – производствените правила. Ползването на неистински документ за „засилване” на бежанската история, не води пряко до извод, че лицето не принадлежи към тази група, особено при положение, че обсъжданият документ не удостоверява подобно обстоятелство. Адм. дело № 11261/2009г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 122638/28.10.2010г.
Нечовешко и унизително наказание като основание за хуманитарен статут Кандидатът е напуснал държавата на произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган не е преценил всички събрани по преписката доказателства и приложени документи от справката на Д. при МС – Дирекция” Международна дейност”, относно положението с човешките права в страната на произход и  обстоятелството, че прелюбодеянието, според местното религиозно наказателно право и според Шериата, се наказва със смърт, пребиване с камъни или бой с пръчки. Адм. дело № 6750/2010г. Върховен административен съд – Петчленен състав Решение № 13045/04.11.2010 г.
Чл.1 D   и предоставяне на закрила въз основа на признат статут по UNRWA Разпоредбата на чл. 1D от Конвенцията съдържа изключваща клауза по отношение правата на закрила на лица, които иначе притежават характеристиките на бежанец по чл. 1А от Конвенцията (чл. 8 от ЗУБ). Такива лица по презумпция и без изключение са всички лица от палестински произход, включени и попадащи под юрисдикцията на UNWRA. Адм. дело № 7152/2010 г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 15510/16.12.2010г.
Актуалност на информационните справки относно страната  произход Политическата ситуация в страната на произход,  спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено с решение на Съда на ЕС по дело с-465/07. Адм. дело № 10638/2010 г. Върховен административен съд – Петчленен състав Решение № 588/13.01.2011г.
Адм. дело № Б-3674/2004г. СГС – АК, III Б Отд. Решение от 08.05.2005г.
Безогледното насилие като  основание за предоставяне на хуманитарен статут Посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директива 2004/83. Дело С-465/2007г

/Елгафажди/

Съд на ЕС Решение на Съда от 17 февруари 2009
Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. Адм. дело № 4002/2011г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 7675/06.01.2011г.
Адм. дело № 4001/2011г Върховен административен съд – III-то отд Решение № 9722/30.06.2011г.
Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон – чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива  2004/83/ЕО.

Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус.

Адм. дело № 14509/2010г Върховен административен съд – III-то отд Решение № 2462/17.02.2011г.
По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. Адм. дело № 3185/2011г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 6519/11.05.2011г.
Предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл.9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често и динамична и бързо променяща се , при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и тези,настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на акта. Адм. дело № 12297/2012г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 12931/08.10.2013г.
Адм. дело № 2502/2012г.
Адм. дело № 844/2011г.
Адм. дело № 4698/2011г.
Адм. дело № 1453/2009 г.
АССГ – 6 с-в
АССГ– 19 с-в
АССГ – 15 с-в
АССГ – 15 с-в
Решение № 5059/20.09.2012 г.

Решение от 16.02.2011 г.

Решение № 3393/08.07.2011 г.

Решение № 66/20.07.2009 г.

Удължаване на срока на бежанското производство Решението на административния орган за отказ за предоставяне на закрила, следва да се издава в най-кратък срок след провеждане на последното интервю с кандидата за закрила. Когато  е постановен в нарушение на сроковете по чл. 74 и чл. 75 ЗУБ, без административният орган да е приложил възможността си, предоставена в чл. 75, ал. 3 от ЗУБ, като удължи срока на произнасяне по молбата, същият се явява незаконосъоразен. Адм. дело № 2333/2012г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 14034/08.11.2012г.
Преследване чрез наказателно преследване в страната на произход Неправилната оценка на доказателства относно наказателно предследване на търсещия закрила, спрямо посочените от него  факти, водят до незаконосъобразни правни изводи относно липсата на основание и приложението на чл.8, ал.1 от ЗУБ. Адм. дело № 15103/2011г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 1687/02.02.2012г.
Трета сигурна страна Законосъобразното произнасяне относно „трета сигурна страна“ по с пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ (в редакцията преди изменението, публ. в ДВ, брой 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.) изисква мотивиране по всички кумулативни предпоставки, включени на текста на нормата. Адм. дело № 2245/2015г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 1791/17.02.2016г.
Социален работник – роля в бежанското производство Участието на социален работник в интервюто не се свежда само до неговото физическо присъствие в изпълнение  на чл.15, ал.4 от ЗУБ, а видно от ал.3 следва да се осигури необходимата информация, която  да му позволи да формира мнение  да се уведоми търсещият закрила за евентуалните последици от неговото желание и т.н. Адм. дело № 7255/2017г. АССГ – 47 с-в Решение № 5015/26.07.2017г.
Съгласно чл.15 от ЗЗДт. детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интересиНормата е императивна и неизпълнението й от административния орган представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила Адм. Дело № 2245/2015г. Върховен Административен Съд –III Отд. Решение № 1791/17.02.2016г.
 
 
 
 
 
Признат статут по мандата на ВКБООН/признаване на статут в РБ / чл.10 от ЗУБ
Предоставената по този ред международна закрила под егидата на ООН е без опреден срок., нито има териториални ограничения. Подлежи на пряко задължително зачитане и може да се загуби само с изрично последващо решение на ООН. Адм. дело № 9911/2015 г. АССГ- 21 с-в Решение № 7063/17.11.2015 г.
По силата на чл. 10 Председателят  на ДАБ не действа в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност, която не му предоставя възможност да извърши преценка или не. Адм. дело № 5647/2015г. АССГ – 9 с-в Решение № 5942/09.10.2015г.
Редакцията на чл.10 от ЗУБ е императивна и не предоставя възможност на решаващия орган да прави самостоятелна преценка относно наличие на основания за представяне на статут на бежанец, при наличие на предвидената в разпоредбата предпоставка – признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. С оглед наличието на законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец на жалбоподателя, който представлява по-силната закрила по смисъла на ЗУБ. Адм. дело № 3458/2013 г. АССГ- 18с-в Решение № 5063/19.07.2013 г.
Ограничено право на придвижване в чужда страна и достъп до правна помощ Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и  трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции. Дело  (Сейдович с/у Италия)

.

ЕСПЧ Решение от 01.03.2006г.
Адм. дело № 4872/2015 г Върховен административен съд – IV-то отд. Определение № 5103/05.07.2015 г.
Регистрация на молбата за закрила ЗУБ не предвижда възможност за административния орган да не регистрира чужденец, подал молба за закрила. Безспорно административният орган разполага с оперативна самостоятелност относно начина, по който да организира дейността по приемане и регистриране на молбите, но тези негови правомощия следва да се осъществяват без да се накърняват правата на търсещите закрила лица, гарантирани от българския закон, нормите на правото на ЕС и международните договори, по които РБ е страна. Адм. дело № 481/2015 г. АССГ – 5 с-в Решение № 1991/25.03.2015 г.