KЛЮЧОВ ТЕРМИН РЕЗЮМЕ ДЕЛО СЪД АКТ
Превод в бежанските производства Предоставянето на преводач е едно от основните изисквания на изпълнителния комитет на Върховния комисар за бежанците на ООН, който на своята 28 сесия през октомври 1997 г. препоръчва процедурите да отговарят на няколко основни изисквания, измежду които се разграничава ясно ролята и функциите на компетентен преводач, който следва да отчете затрудненията и нуждите на кандидата за статут на бежанец, тъй като при провеждането на интервюто той се намира в особено затруднено положение в чуждо обкръжение с психологически затруднения, представяйки случая си на властите в чужда страна. Адм.д.№3815/1998 Върховен административен съд Решение №2878 от 03.06.1999г.
Разумен срок на административното задържане Ненормалната продължителност на времето, през което не са предприети ефективни мерки за “депортирането” на лицето, рефлектира върху законността на фактическото му задържане в България. Адм.д.№3387/2004 Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ А състав Решение от 16.02.2005г.
Законодателят не е фиксирал срок на действие на настаняването и това е обяснимо предвид многообразието на случаите при реализирането на тази принудителна мярка. Но за да не се допусне неоправдано задържане на лицата, съдът безспорно има правомощието да се произнесе по въпроса дали фактическата продължителност на срока се явява разумна при конкретните данни на случая с оглед изпълнението на принудителното отвеждане на лицето от страната. Адм.д.№4302/2005 Върховен административен съд, Пето отделение Решение №8364 от 27.09.2005г.
Продължителността на задържането във всички случаи  следва да бъде оправдана с оглед на принудителното отвеждане на лицето от страната. В противен случай би било налице нарушение на чл.5, ал.1 от ЕКЗПЧОС. Жалба №31206/05 Джалти срещу България Европейски Съд по правата на човека (ЕСПЧ) Решение от 12.03.2013г.
Разумен срок на произнасяне по молба за закрила Сроковете по чл. 74 и чл. 75 АПК са инструктивни, но същите имат за цел да установят разумен срок, който административният орган да се произнесе по молбата за закрила, преценявайки молбата на кандидата заедно с наличните данни за ситуацията в страната му на произход. Адм.дело № 2333/2012 г. Върховен административен съд, Трето отделение Решение № 14034 от 08.11.2012г.
Оценка на елементите по молба за закрила от страна на адм. орган Включване преди изключване или прекратяване, т.е за да се прецени дали едно лице следва да бъде лишено от закрила, първо трябва да се установи дали то е бежанец по смила на ЖК и ЗУБ. адм.дело № 769/1999 Върховен административен съд – I-во отд. Решение № 4421/30.07.1999 г.
Невъзможност за ограничаване обхвата на ЖК’51 г. Административният орган няма право  да стеснява обхвата на ЖК, позовавайки се на нови ограничения, които не се съдържат в нея  Адм. дело № 2038/99г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 272/21.12.2000г.
Незаконосъобразност  на решение при проведено  ОП,  при условие, че отказът е  мотивиран с  основания за УП (почл.13 от ЗУБ ) Административният орган не може да постановява  отказ в производство по общия ред на  основания предвидени за ускорено производство. В този случай решението на председателя на ДАБ се явява постановено в противоречие с материално правните разпоредби на закона. Адм. дело № 1439/2000г Върховен административен съд – III-то отд Решение 6482/26.10.2000г.
Доказателствена тежест – принцип „In Dubio Pro Fugitivo В  бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец.. Следва да се  има предвид положението, в което се намира, и начинът, по който е напусната страната – обикновено бягане от преследване. Адм. дело № 5477/2000г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 3069/07.05.2001г.
Роднини в страната на произход В Конвенцията за статута на бежанците (ЖК) и в Закона за бежанците е прокаран общият принцип, че семействата на бежанците трябва да се установят да живеят в една държава. С оглед на това административният орган следва да отчете факта, че търсещият закрила  няма останали близки роднини в държавата си по произход. Адм. дело № 3971/2001 г. 

 

Върховен административен съд – III-то отд  Решение № 222/10..10.2002г.
Обхват на съдебния контрол в бежанските производства В разпоредбата на чл.120,ал.2 от Конституцията на РБ е посочено, че гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закона… При липсата на изрична клауза в закона изключваща съдебния контрол върху тези актове, разпоредбата на чл.120,ал.2 от Конституцията и тълкуванието дадено с Решение №21/95 год. на Конституционния съд, съдебния контрол спрямо актовете на председателя на Агенция за бежанците по чл.56,ал.1,т.4 и ал.3 ЗБ е допустим. Ад.м. дело № 3383/2002г 

Адм. дело № 6742/2002

 

 

Адм. дело № 7546/2001г.

Върховен административен съд – III-то отдВърховен административен съд – V-то отд

 

Върховен административен съд – III-то отд

 

Решение № 6285/28.06.2002г

Решение № 8689/02.10.2002г.

 

 

Решение № 11975/27.12.2002г.

Изчитане на протокол за интервю в бежанското  производство Непревеждането на интервюто представлява нарушение  на административно-производствените правила на чл.25, т.1 и чл.51, ал.1 ЗБ (отм.) и същевременно компрометира доказателствената сила на документа, ценен от съда. Адм. дело № 1006/2003г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 3291/04.04.2003г..
Правна квалификация на искането/молбата за закрила в бежанската процедура Не молителят, (търсещият закрила),  а административният орган е този, който следва да даде правна квалификация на искането Адм. дело № 6917/2003г. Върховен административен съд – Петчленен с-в Решение № 9280/20.10.2003г.
Положение на кюрдите в Турция  По делото е представен доклад относно страната на произход,  с който се констатира, че е налице нарушаване на човешките права в големи размери по отношение на кюрдското етническо малцинство в Турция. Установено е, че продължават случаите на изтезание на кюрди при задържането им в полицията, предвид на което презумпцията за сигурност на Турция – страна по произход на кандидата, се  счита оборена. Адм. дело № 671/2003 г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 12121/22.12.2003г.
Палестинци без гражданство – закрила като бежанци ipso facto (чл. 1 D  от ЖК от 1951г.) Палестинците без гражданство следва да се считат за “бежанци сами по себе си”. Това означава,  че се касае за самостоятелно основание за даване на бежански статут. Адм. дело № 1616/2003г. Върховен административен съд – III-то отд Решение № 12066/19.12.2003г.
Спиране и прекратяване на бежанското производство Неявяването на кандидата след надлежна покана на интервю и липсата на съдействие на  длъжностните лица са основания за спиране на производството визирани в хипотезите на чл.14, т.1 и т.3 от ЗУБ. След като кандидата се е явил пред длъжностно лице на Държавна агенция за бежанците в тримесечен срок от спиране на производството и е заявил писмено желание за възобновяване на производството, не са налице налице материално-правните предпоставки за прекратяване на производството на осн. чл.15, т.7 от ЗУБ.. Адм. дело № 10885/2003г. Върховен административен съд – III-то отд  Решение № 3655/23.04.2004г.
Права на членовете на семейството (признаване на статут) Стеснителното тълкуване на правната норма на чл.19 от ЗБ /отм./ води до постановяване на неправилно решение в нарушение на материалния закон. Бракът, сключен между лице получило закрила и неговият партньор е преди предоставянето статут на бежанец на единия от тях. При това положение не следва да се допуска разделяне на членовете на едно семейство и накърняване правото им на семеен живот, съгласно чл.8, т.1 от ЕКЗПЧОС. Адм.дело № 631/2004г. 

 

 

 

 

 

 

Върховен административен съд – Петчленен състав 

 

Решение № 4350/14.05.2004 

 

 

 

 

 

При отмяна на индивидуален административен акт с решение на съда, преписката се изпраща на компетентния административен орган за решаване на въпроса по същество със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Неизпълнението на задължителните указания на съда представляват нарушение на административнопроизводствените правила. След като съдът в мотивите е приел, че по смисъла на чл. 22 от ЗУБ не представляват “особено обстоятелство налагащо друго” валидния национален паспорт, отказа за статут на бежанец спрямо молителката и сключването на граждански брак след влизане на К. Ч. на територията на РБългария, административният орган не може да обсъжда тези факти при новото разглеждане на молбата като основание за отказ. Адм. дело № 2948/2005г. Върховен административен съд – III-то отд  Решение № 6591/11.07.2005г.
Стриктното и буквално тълкуване на чл.22 от ЗУБ води до констатиране на противоречие с целта на закона и до нарушаване на принципа за ненарушаване на целостта на семейството. Разпоредбата е съобразена с този принцип, след като е относима към членовете на такива семейства. Изложеното тълкуване на разпоредбата на чл.22 от ЗУБ съответствува и на съдържанието на предвидената процедура по чл.34 от цитирания закон,  която е създадена именно с оглед спазване на принципа на чл.8 от ЕКПЧОС. Адм. дело № 3190/2004г. Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 7170/02.08.2004г.
Притежаване на национален паспорт като основание за отказ Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в ЗУБ. Адм. дело № 7653/2004г. 

 

Върховен административен съд – III-то отд. Решение № 410/14.01.2005г.
Опасения (страх) от преследване Законодателят не изисква за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване. Адм.дело № 1830/2008 г. Върховен административен съд – Петчленен състав Решение № 4583/2008г.