УБЕЖИЩЕ

Какво е убежище?
В някои държави правата и свободата на хората, които живеят в нея, са нарушавани или ограничавани от властта. Властта може да налага такива ограничения на хората заради тяхната раса, религия, политическите им убеждения или други техни особености.

 

Ограниченията могат да се изразяват във физическо насилие, психически тормоз, арест или други полицейски мерки, дела, присъди или забрани да извършват някаква дейност, например: да се работи на държавна позиция, да се ходи на училище, да се членува в дадена партия, да се провеждат демонстрации, и така нататък – изобщо, ограниченията могат да бъдат всякакви действия по принуда, дискриминация или произвол.

 

Властта в никоя държава няма право да нарушава правата на обикновените хора и да ги ограничава извън рамките на закона. Независимо дали става въпрос за мъже, жени или деца – всички имат право да живеят свободно и съгласно своите разбирания и съвест, стига да не пречат на другите хора.

 

Понякога нарушенията и ограниченията не се извършват от държавата, а от други организации или групировки, на които обаче държавата да не може или пък не желае да се противопостави, за да защити хората, които са тяхна жертва.

 

В други държави се води война, която застрашава живота и сигурността на цивилното население. Войната може да е с чужда държава или да е вътрешен конфликт между различни групировки, а понякога и двете.

 

Когато животът, сигурността или правата на един човек не са защитени от държавата му или самата държава е тази, която ги нарушава, този човек има възможност да потърси сигурност в друга страна като поиска от чуждата държава разрешение за пребиваване по тези причини.

 

Тази възможност се нарича „убежище“. В Европа убежището се нарича „международна закрила“.

 

Хората, които бягат от своята страна и търсят убежище в чужда държава, се наричат „бежанци“.

Каква е разликата между бежанец и имигрант?
Човек, който иска да отиде да живее в чужда държава по собствено желание, за да работи, да се учи или да бъде заедно със семейството си, което вече се намира там, се нарича „имигрант“.

 

По закон обаче държавите не са длъжни да приемат да живеят на тяхна територия всички чужденци, които поискат това. Държавите имат задължения само към своите граждани.

 

Ето защо държавите имат право да откажат да пуснат да влезе на тяхна територия чужденец, който няма валиден паспорт, входна виза или разрешение за пребиваване.

 

Затова хората, които искат да живеят в чужда държава заради работа, образование или за да упражняват семейния си живот, трябва първо да поискат и да получат от тази държава виза. Само така те ще имат право да пътуват до тази държава, да влязат законно в нея и да получат разрешение за пребиваване.

 

Ако обаче някой влезе незаконно в чужда държава и без паспорт или виза като се преструва на бежанец, най-вероятно е да получи отказ от властите на тази държава да му се даде убежище.

 

Тогава този човек ще бъде принудително върнат обратно в неговата държава по произход чрез процедура, която се нарича „депортиране“ и за чието изпълнение може да бъде задържан от полицията за период до няколко месеца.

 

В такива случаи на този човек ще бъде наложена и забрана за влизане („черен печат“), която важи за всички държави от Европейския съюз, Швейцария и Норвегия и обикновено е валидна за 5 години.

 

Тази забрана се въвежда в специална европейска електронна система, наречена ЕВРОДАК (EURODAC) заедно с отпечатъците на този човек.

 

Така европейските държави могат по всяко време да проверяват чрез отпечатъците на всеки чужденец дали за него или нея няма наложена забрана в друга европейска държава и също да откажат да го приемат да влезе и живее на тяхна територия, докато не изтече срока на забраната.

Кого в България наричат „търсещ закрила“?
За разлика от имигрантите, бежанците не напускат своята държава доброволно и по свое собствено желание заради икономически, семейни или образователни причини. Бежанците бягат от война, нарушения на човешките им права и заплаха за живота или сигурността им.

 

Дали обаче един човек е имигрант или е бежанец не може да се разбере веднага от българската държава.

 

Затова, подобно на другите европейски държави, България е въвела процедура, чрез която прави проверка по случая на всеки човек и преценява дали този човек казва истината и дали има право да остане да живее в българската държава като бежанец или пък няма такова право, защото причините му не отговарят на закона.

 

Докато се решава този въпрос хората, които са поискали да им се дадат права като на бежанци в България, имат право да останат на нейната територия без да бъдат връщани обратно в съседната държава, от която са влезли в България или в тяхната собствена държава.

 

През това време и докато не е взето окончателно решение по техния въпрос тези хора се наричат „търсещи убежище“ или „търсещи закрила“, защото още не се знае дали ще бъдат признати за бежанци в България и Европа.

РЕГИСТРАЦИЯ

Кой може да иска убежище в България?
По закон всеки чужденец може да подаде молба за убежище в България и да поиска закрила и статут, за да остане да живее в Европа.

 

Няма значение дали човекът е влязъл законно или незаконно в България, нито дали носи със себе си валиден документ за самоличност. Ако обаче някой разполага с каквито и да било документи, добре е да ги покаже на властите веднага, защото това ще помогне за по-бързото решаване на неговия случай.

 

Молба за убежище в България може да се даде от всеки – мъж, жена или дете. Жените в Европа имат равни права като мъжете и трябва да подадат молбата от свое име, дори да са омъжени.

 

Когато децата са влезли в България с единия или двамата си родители, родителите са тези, които трябва да дадат молба за убежище и за своите деца, но само ако те са под 14 години.

 

Ако някое от децата е навършило 14 години властите могат да поискат детето да подпише молба от свое име, а някой от родителите да потвърди молбата и чрез своя подпис.

 

Децата, които са навършили 18 години винаги дават молба само от свое име без да има нужда някой от родителите също да я подпише.

 

Децата, които са влезли в България без родител или без други роднини или близки, се наричат „непридружени деца“ и имат специални права. Тези деца могат да подадат молба за убежище и статут до българските власти самостоятелно само със своя подпис.

Как може да се поиска убежище?
Убежището може да бъде поискано пред българските власти устно или писмено.

 

Устна молба могат да направят хората, които са неграмотни и не могат да пишат.

 

Ако сте неграмотен може да поискате от полицаите, с които разговаряте, да запише устната ви молба да ви се даде убежище в България. Полицаите са длъжни да запишат устната ви молба, след което преводач от вашия език трябва да ви прочете записаното и ако сте съгласен, че е записано това, което наистина сте казал – да ви дадат, за да я подпишете.

 

Полицията обаче рядко разполага на място с преводачи затова най-често за написване на писмена молба за убежище в България съдействие оказват безплатните адвокати от Хелзинкски комитет, които водят със себе си преводачи. Адвокатите на Хелзинкския комитет работят за ООН и редовно посещават полицейските арести по границата и вътре в страната.

 

Ако сте неграмотен и вече се намирате пред служител на Агенцията за бежанците в България няма да има проблеми да запишат молбата ви за убежище, тъй като Агенцията ще използва преводач винаги, когато разговаря с вас.

 

Ако обаче сте грамотен, най-добре е да напишете сам молбата си за убежище в България на вашия език. Така ще имате възможност да посочите подробно причините, поради които сте напуснал своята държава и да опишете всички случки и събития, които са ви накарали да вземете това решение.

 

Желателно е, ако разполагате с някакви документи за самоличност или други документи, които се отнасят до вашата бежанска история, да ги представите на полицейските служители или на служителите на Агенцията за бежанците.

 

Когато с молбата си за убежище представяте оригинални документи държавният служител, който ги приема трябва да ви даде подписан от него писмен протокол какви точно документи сте му предал. Пазете този протокол, защото по-късно с него може да си получите обратно документите, освен ако няма други законови причини българските власти да ги задържат.

Пред кого може да се поиска убежище?
Молбата за убежище, закрила и статут в България може да се подаде пред всяка държавна власт.

Най-често такива молби се подават пред полицейските служби на Гранична полиция или Дирекция „Миграция“. Причината е, че повечето чужденци влизат в България не през определените за това места, без виза или с нередовни документи и поради това биват арестувани от граничните или имиграционните полицаи.

В България границите се охраняват от Граничната полиция.

borderpolice

Граничните полицаи са облечени в зелени униформи с надпис на български: “Гранична Полиция” и на английски език: “Border Police”.

 

 

Влизането в България на чужденец без документи, виза и през граничната бразда е незаконно и се наказва като престъпление. Когато обаче чужденецът е човек, който търси убежище, законът го освобождава от отговорност и осъждане. Затова е важно веднага след преминаване на границата човек да заяви, че иска убежище пред първия срещнат държавен служител, който най-често е граничен полицай.

 

Граничните полицаи провеждат разпит на всички арестувани от тях чужденци. Разпитът се записва в протокол. Протоколът трябва да се прочете от преводача на глас и да се подпише от вас, преводача и полицая, който води разпита.

 

Ако не сте казал, че искате убежище по време на този разпит, може да бъдете изправен пред съд за незаконно влизане, но няма пречка поискате убежище по-късно пред прокурора или самия съд.

 

Ако обаче след залавянето си на границата не сте казал пред Граничната полиция, прокурора или съда че търсите убежище в България, българските власти ще ви третират като незаконен имигрант, който трябва да бъде върнат или обратно в държавата, от която сте влязъл в България (процедура по реадмисия) или направо в държавата по произход (процедура по депортация).

 

В България тези процедури се извършват от имиграционната полиция, наричана Дирекция “Миграция”.

immigrationpolice

Имиграционните полицаи са облечени в сиви униформи с надпис на български: “Миграция” и на английски език: “Migration”.

 

 

Имиграционната полиция има право да задържа незаконните имигранти в специални центрове за задържане, докато организира тяхната реадмисия или депортация.

 

В България има два центъра за задържане на незаконни имигранти – Център Любимец (близо до българо-турската граница) и Център Бусманци (близо до столицата София).

 

Задържането като незаконен имигрант може да продължи до 6 месеца, но в отделни случаи и с разрешението на съда и до максимум от 18 месеца. След изтичането на 18-те месеца чужденецът се освобождава, ако за това време българските власти не са успели да организират депортирането му до държавата му на произход. Докато се намирате в центровете за задържане може да бъдете разпитван и от българските служби за сигурност, наречени ДАНС.

 

Ако искате убежище, но не сте успял да заявите това преди прехвърлянето ви в център за задържане, имате право да подадете молба за убежище и статут в България пред служителите на имиграционната полиция в центъра за задържане, в който се намирате.

 

Имиграционната полицията обаче не разполага на място с преводачи затова най-често за написване на писмена молба за убежище в България съдействие оказват безплатните адвокати от Хелзинкски комитет, които водят със себе си преводачи. Адвокатите на Хелзинкския комитет работят за ООН и редовно посещават центровете за задържане в Бусманци и Любимец, обикновено в понеделник.

 

След подаването на молбата ви за убежище пред граничната или имиграционната полиция трябва да бъдете освободен в срок от 6 работни дни.

 

Ако освобождаването ви се забави имате право да подадете жалба до съда. За подаване на жалба може да потърсите съдействието на безплатните адвокати от Хелзинкския комитет.

 

Ако обаче всичко е наред и няма забавяне ще бъдете прехвърлен в открит бежански лагер.

 

АГЕНЦИЯТА ЗА БЕЖАНЦИТЕ е българската държавната служба, която има властта да проучи вашия случай и да вземе решение дали ще получите убежище и статут, за да останете да живее в България и Европа.

 

Ако сте влязъл в България законно, или пък сте влязъл незаконно, но не сте бил арестуван от полицията, можете да подадете молба за убежище директно в някой от бежанските лагери към тази агенция.

Какво се случва по време на регистрацията?
Когато вече се намирате в лагер на Агенцията за бежанци нейните служители ще ви регистрират официално като чужденец, който търси убежище и закрила в България.

 

Преди да бъдете настанен в лагера най-напред ще бъдете претърсен за оръжие или незаконни вещи. Тази процедура се нарича обиск. Имате право да бъдете претърсен от служител от същия пол, тоест, мъжете се обискират от служители-мъже, а жените от служители-жени.

 

След това всички ваши документи ще бъдат прибрани за съхранение в Агенцията до приключването на бежанската ви процедурата с окончателно решение. Служителят, който приема документите ви трябва да ви даде подписан от него писмен протокол какви точно документи сте му предал. Пазете този протокол, защото по-късно с него може да си получите обратно документите, освен ако няма други законови причини българските власти да ги задържат.

 

После ще бъдете фотографиран и ще ви вземат отпечатъци от пръстите.

 

След това ще бъдете помолен, ако сте грамотен – да напишете саморъчно, а ако не сте грамотен – да посочите устно имената и рождената си дата, както и имената родителите и братята и сестрите, съпруга, съпругата и децата, ако има такива. Важно е тези данни да са абсолютно точни и пълни. Неточното изписване на имената може да създаде проблеми след предоставяне на статута при издаването на постоянните документи или при издаването на разрешение за събиране с членове на семейството, които са извън България.

warning

Заявяването на фалшиви имена има много сериозни последици и може да стане причина за отказ на убежище и статут!

При регистрацията служителите на Агенцията ще ви разпитват с помощта на преводач. Данните се попълват в регистрационен лист, който се подписва от кандидата, преводача и служителя.

После ще бъдете изпратен за медицински преглед и изследвания при лекаря на лагера. Докато станат известни лабораторните резултати от изследванията може да бъдете поставен под карантина в изолирана стая, ако има признаци че може да страдате от заразна болест.

 

issuenote

Накрая ще ви бъде дадена бележка за датата и часа, на която ще получите временния си документ за пребиваване в България, наречен „регистрационна карта“.

Такава бележка може да ви бъде дадена и ако регистрацията не може да се направи веднага заради липсата на преводач.

Моля, спазвайте точно посочените в бележките дата и час!

 

След приключване на всички действия по регистрацията ще бъдете настанен в бежанския лагер. При възможност семействата се настаняват заедно в една стая.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ
Какви са правата ми по време на бежанската процедура?

Право да се остане в България по време на процедурата
Докато молбата ви за даване на убежище в България (бежанска процедура) се разглежда от българските власти имате право да останете в страната, независимо от това дали сте влезли законно и дали имате редовни национални документи за пътуване в чужбина.

 

Това означава, че българските власти нямат право да ви върнат в съседната държава, от която сте влязъл в България (процедура по реадмисия) или обратно до държавата ми на произход (процедура по депортиране).

 

По закон тези процедури се спират автоматично докато бежанската ви процедура не приключи с окончателно решение по вашия случай. Решението става окончателно, ако не е във ваша полза (отказ), но не сте го обжалвал пред съда или пък ако сте го обжалвал, но съдът е потвърдил отказа на Агенцията да ви даде убежище и статут.

Настаняване
Ако подавате молба за убежище в България за пръв път имате право на настаняване в лагер към Агенцията за бежанци.

Семействата имат право да поискат да бъдат настанени заедно.

Братята и сестрите също имат право да бъдат настанени заедно, независимо дали са деца или възрастни хора.

Непридружените деца, които се намират в България без своите родители или други роднини или близки, имат право да поискат да бъдат настанени в отделни помещения, които са само за деца или семейства, както и право да не бъдат настанявани в една стая с непознати за тях възрастни (пълнолетни) хора.

Ако обаче вече имате една молба, която е била разгледана и решена от българските власти и подавате втора или друга последваща молба, тогава нямате право на настаняване от Агенцията за бежанците и ще трябва сами да си осигурите къде да живеете. Ако обаче принадлежите към уязвима група или имате специални потребности може да получите настаняване и храна дори при последваща молба за убежище. Законът определя като хора от уязвима група децата, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с деца под 18 години, жертвите на трафик на хора, хорате с тежки здравословни проблеми, психични разстройства или такива, които са понесли изтезание, изнасилване или други форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

В България има няколко бежански лагери:

p1

Лагер Пъстрогор

Адрес: село Пъстрогор 6519, община Свиленград,
област Хасково

 

p2

Лагер Харманли

Адрес: Харманли 6450, ж.к. “Дружба” № 23
Област Хасково

 

p3

Лагер Баня

Адрес: село Баня 8914, община Нова Загора,
район „Минерални бани“ №17
Област Стара Загора
p4

Лагер Овча Купел

Адрес: София 1618, квартал “Овча Купел”,
ул. “Монтевидео” №21A

 

p5

Лагер Враждебна

Адрес: София, квартал “Враждебна”,
бул.”Ботевградско шосе” №270

 

p6Voenna rampa camp

Address: Sofia, Voenna rampa-iztok neighbourhood,
11, Lokomotiv str.

 

Ако искате да живеете извън бежански лагер е необходимо да имате достатъчно пари, за да плащате наем на жилище докато продължава бежанската ви процедура. Имайте предвид, че процедурата може да продължи дълго време – от няколко месеца до година или повече. Освен това трябва сами да си намерите жилище и да подпишете договор за наем със собственика му, който да донесе и да покаже в Агенцията за бежанците документите си за собственост на жилището. Едва тогава служителите на Държавната агенция за бежанците могат да запишат новия адрес в регистрационната ви карта.

 

warningАко веднъж сте излезли в жилище под наем после става изключително трудно да ви разрешат пак да се върнете да живеете в бежански лагер, ако свършите парите или поради друга причина.

Адресът, на който живеете, трябва да бъде записан в регистрационната ви карта от служителите на Агенцията за бежанци.

 

Затова всеки път, когато решите да си смените адреса или номера на телефона трябва да уведомите Агенцията за бежанците с писмена молба, които да запишат новия ви адрес в регистрационната ми карта. В противен случай Агенцията няма да знае на кой адрес да ви прати покана за интервю и процедурата ви може да бъде прекратена и да загубите правата си в България.

 

Това трябва да става всеки път, когато си сменяте адреса. Иначе освен проблеми с процедурата може да имате и проблеми с полицията.

Към Агенцията за бежанците съществува и затворен бежански лагер. Този лагер е различен от центровете за задържане на имиграционната полиция в Бусманци и Любимец. Обикновено в него Агенцията за бежанци настанява хора, които са извършили сериозно или многократно нарушение на правилата за ред в бежанските лагери или други сериозни нарушения на обществения ред или дори престъпления, например – многократно са се опитали да напуснат България незаконно. В такъв затворен бежански лагер могат да бъдат задържани и хора, за които се правят опити да се установи действителната им самоличност. В тези случаи бежанската процедура за тези хора може да бъде довършена докато те са настанени в затворения бежански лагер. Настаняването в затворен бежански лагер може да бъде обжалвано пред съд.

Храна
Хората, които са в бежанска процедура и са настанени в бежански лагер имат право на осигурена храна за три хранения дневно.

Храната се осигурява от Агенцията за бежанците под формата на топла или пакетирана храна. Тя е съобразена с религиозните ограничения на преобладаващия брой настанени в лагерите лица и поради това в менюто се избягва свинско месо по принцип.

Храната за три хранения (закуска, обяд и вечеря) се раздава два пъти дневно за възрастните лица.

Непридружените деца, които се намират в България сами без свои родители, роднини или други близки хора, имат право храната да им бъде раздавана три пъти дневно.

Документ (регистрационна карта)
Няколко дни след регистрацията ви като търсещ закрила ще получите и своята регистрационна карта, която изглежда така:

regcard

Картата съдържа следните данни:

    • име и снимка
    • дата на раждане
    • пол (мъж или жена)
    • местрожодение
    • националност (гражданство)
    • придружаващи деца под 14г.
    • личният ви номер в България
    • адресът, на който ще живеете в България – бежански лагер, или, на външен адрес
    • зоната около лагера, в която имате право да се движите без изрично разрешение от Агенцията за бежанци

    Тази карта удостоверява пред българската полиция, че сте в бежанска процедура и че имате право да стоите в България докато тази процедура приключи с решение по вашия случай.

    Регистрационна карта е временен документ. Обикновено картата важи за срок от 3 месеца, който може да се подновява без проблеми докато тече бежанската процедура и докато решението по вашия случай не е станало окончателно. Това означава, че регистрационната ви карта може да се подновява и по време на съдебните процедури.

    Трябва редовно да подновявате срока на регистрационната си карта в Агенцията за бежанците, защото ако този срок изтече картата става невалидна и полицията има право да ви арестува.

    Ако изгубите картата си Агенцията за бежанци може да ви поиска да платите глоба от 50 лева до 200 лева заради проявената немарливост преди да ви издаде нова регистрационна карта.

    Ако обаче вече имате една молба, която е била разгледана и решена от българските власти и подавате втора или друга последваща молба, тогава нямате право на регистрационна карта, освен ако Агенцията за бежанци не вземе решение да ви открие нова процедура.

Медицинска помощ
За времето, през което сте в бежанска процедура, българската държава заплаща за вас здравна осигуровка. Здравната осигуровка е само за времето, през което сте в бежанска процедура. За да получите лечение първо трябва минете преглед при личен лекар. За насочване към личен лекар се обърнете към медицинската служба в лагера на Агенцията за бежанците, в който живеете или потърсете съдействие от медиаторите на Червения Кръст (БЧК) или на Съвета на жените-бежанки.

 

Така че по време на бежанската процедура имате право да получавате безплатно лечение, но не за всички видове болести. Някои видове лекарска помощ – например: операция, зъболечение, някои видове лекарства, не се включват в осигуровката, а се заплащат. Това важи и за българските граждани.

Обучение за децата в българско училище
Децата до 18 години имат право на безплатно образование в български държавни или общински училища.

За записване на децата в училище може да потърсите помощта както на служителите на Аегницята в лагера, в който живеете, но така също и към организациите на Червения Кръст (БЧК), Каритас или Съвета на жените-бежанки.

Допълнителна социална помощ
Хора със специални нужди – например: бременни жени, непридружени деца многодетни семейства, хронично болни, могат докато са в процедура да подадат молба до българските социални служби, за да получат допълнителна помощ.

 

За подаване на молба за допълнителна социална помощ може да потърсите помощта както на служителите на Агенцията за бежанци в лагера, в който живеете, но така също и към организациите на Червения Кръст (БЧК) или Съвета на жените-бежанки.

Право на работа
По време на бежанска процедура имате право на законна работа. За да се получи такова право трябва подадете писмена молба до директора на бежанския лагер, в който живеете, а ако не живеете в бежански лагер – в лагера, в който се провежда процедурата ви.

Това може да направите след като изминат 3 месеца от регистрацията ви от Агенцията за бежанци.

Какво не мога и не трябва да правя по време на бежанската процедура?
По време на бежанска процедура освен права имате и задължения.

 

Като търсещ убежище вие сте длъжен да спазвате законите на държавата България.

 

На първо място, това означава, че не може да правите опити да напускате България незаконно. Всеки опит за незаконно пресичане на границата е престъпление. При влизане в България може да не сте бил наказан, ако сте заявил че търсите убежище пред полицията, прокуратурата или съда. Много често обаче дори бежанците биват осъдени за незаконно влизане, ако не са казали навреме че търсят убежище и статут от България. Възможно е дори да не сте разбрал, че сте осъден, защото това става в рамките на бързо производство за 3 дни и защото обикновено присъдата е условна с отложено изпълнение до извършването на ново престъпление. При опит за незаконно излизане обаче винаги има присъда и наказание от съда без изключение. И ако сте бил осъден на влизане, то това означава че ако сте заловен и при опит за незаконно излизане ще трябва да изтърпите изпълнението на двете присъди взети заедно и да ви пратят в затвор.

 

В регистрационната ви карта има отбелязана зона на движение. Това означава, че не може да напускате тази зона без разрешение от началника на лагера. За да вземете такова разрешение трябва да подадете писмена молба до началника на лагера и да посочите къде искате да отидете, за колко време и по какви причини. Началникът на лагера ще ви издаде пропуск, с който може да напуснете определената ви зона за движение без проблеми. Проверете за колко време важи пропускът и ако има нужда – подновете го по същия начин, както при издаването му. Нямате нужда от пропуск при напускане на зоната, ако отивате при лекар или ако имате призовка от съд, пред който трябва да се явите на определена дата.

 

Ако сте настанен от Агенцията за бежанци имате и задължението да спазвате правилата за ред в бежанския лагер и да не повреждате имуществото в стаите и общите помещения. При повреда на имуществото служителите на Агенцията за бежанци могат да ви наложат глоба от 50 до 200 лева.

 

Също така сте длъжен да не напускате лагера без разрешение и да преспивате другаде дори да е само за една нощ. Може да отсъствате от лагера и за по-дълъг период от време, но трябва да напишете писмена молба и да поискате от началника на лагера да ви разреши да го направите. В противен случай вашето отсъствие от лагера ще бъде записано и може да бъдете изгонени от него и да не можете да се върнете да живеете повече там.

 

Накрая едно от най-важните ви задължения е да се явявате пред интервюиста си всеки път, когато сте получили бележка, писмо или друго уведомление с посочена дата и час. На тази дата и час трябва да отидете в администрацията на лагера, към който сте зачислен и където се прави вашата бежанска процедура. Ако не се появите на тази дата и час рискувате бежанската ви процедура да бъде прекратена и да загубите правата си като търсещ убежище в България.

3.1. Какви права и задължения имам, когато получа статут в България?
За правата и задълженията си при получаване на убежище и статут в България – моля, погледнете информацията в раздел «Бежански или хуманитарен статут».

ПРОЦЕДУРА

Дъблинска процедура
След като направят вашата регистрация измежду служителите на Агенция за бежанците ще бъде определен един човек – мъж или жена, който да отговаря за вашия случай. Този човек се нарича интервюист. Моля, запомнете името на вашия интервюист.

На-напред, интервюистът ви трябва да реши дали вашия случай ще се разгледа и реши в България или в някоя друга европейска държава. Процесът по вземане на това решение се нарича дъблинска процедура.

Затова, само ако имате роднини в друга държава от Европейския съюз, които се намират там отпреди да влезете в България, може да поискате да ви изпратят в тази държава и молбата ви за убежище и закрила да бъде разгледана там. Необходимо е обаче да отговаряте и на следните допълнителни условия:

 

  • или, да сте дете под 18 години, а в друга европейска държава имате баща, майка, брат, сестра или дядо или баба;
  • или, в другата европейска държава се намира ваш съпруг или съпруга;
  • или, в другата държава се намира непълнолетното ви дете (или деца);

 

Агенцията за бежанците обаче няма да разгледа този въпрос изобщо, ако не знае че имате семейство (съпруг, съпруга, деца под 18 години) или други роднини в някоя друга европейска държава.

 

В тези случаи е необходимо още при регистрацията или на първото си интервю да кажете това пред интервюиста си от Агенцията за бежанците и да покажете документи – в оригинал, ксерокопие или електронен вид от телефон – за брака, за раждането на децата, за роднинската ви връзка, както и документите им за пребиваване в другата европейска държава.

 

Освен това трябва да подпишете писмена декларация, че давате съгласие България да ви изпрати в другата европейска държава. Такава декларация трябва да бъде направена и от вашия роднина, който се намира в другата европейска държава и да бъде изпратена до българската Агенция за бежанците – по поща, факс или имейл. В декларацията на вашия съпруг, дете или друг роднина трябва да е написано, че дават съгласие да отидете при тях.

warning

Това искане трябва да бъде направено възможно най-скоро и без да губите време! Срокът за да се почне дъблинска процедура е 3 месеца от регистрацията ви пред Агенцията за бежанци. Ако не направите искане за дъблинска процедура в този срок може да изгубите правата си за прехвърляне в другата европейска държава при вашите роднини.

Най-добре е, ако веднага след регистрацията си се обърнете за помощ към адвокатите от Хелзинкския комитет. Те ще ви помогнат да си оправите документите и да задействате процедурата за прехвърлянето ви от България към другата европейска държава, където се намира вашето семейство или роднини.

Интервю
Чрез бежанската процедура Агенция за бежанците взема решение дали да ви даде разрешение да останете в България и какъв вид статут да получите в такъв случай – бежански статут или хуманитарен статут.

За повече информация за разликата между двата статута – – моля, погледнете информацията в раздел «Бежански или хуманитарен статут».

За да вземат такова решение служителите на Агенцията за бежанците ще ви повикат да се явите на интервю.

Това става като ви дадат да подпишете документ, в който са записани датата и часа, в които трябва да отидете да се срещнете с интервюиста от Агенцията, който е назначен да работи по вашия случай.

 

warning

Когато имате бележка или писмо за интервю с посочена дата и час задължително трябва да се явите точно в този ден и навреме!

Какво трябва да направите по време на интервюто?

  • Разкажете за причините да напуснете страната си на произход с всички подробности. Когато можете посочвайте точните дати на събитията, които описвате, ако си ги спомняте. Не си измисляйте и не представяйте фалшива информация! Това лесно може да бъде разкрито от интервюиста и ще навреди на случая ви. Не забравяйте, че вие носите цялата отговорност за информацията и данните, които давате за себе си по време на интервюто.
  • Кажете истинските си имена, защото ако получите статут няма да може да използвате оригиналните си национални документи, които важат и в България (например, диплома за образование, шофьорска книжка), нито ще можете да се съберете със своето семейство и роднини. Ако забележите, че при регистрацията името ви е написано погрешно, съобщете за това по време на интервюто.
  • Представете документите, които доказват историята ви ако разполагате с такива. Това ще помогне за по-бързото решаване на молбата ви за закрила.

По време на интервюто имате право на преводач от език, който разбирате. Може да поискате друг преводач, ако не го разбирате. Имате право и да поискате интервюто ви да се проведе от интервюист и преводач от същия пол като вас – мъж или жена.

Протоколът от интервюто трябва да ви бъде прочетен и преведен на език, който разбирате, преди да ви бъде даден за подпис. Ако изявленията ви не са записани точно това може да се отрази негативно на решението ви за статут.

Връчване на решение по вашия случай
Интервюистът трябва да вземе решение по случая ви най-общо в срок до 3 месеца от регистрацията. Ако се наложи процедурата ви да продължи по-дълго, интервюистът трябва да ви уведоми писмено за това удължаване. Ако междувременно решите доброволно се откажете от процедурата си като оттеглите молбата си за статут трябва да знаете, че губите правата си на бежанец в България.

 

В решението интервюистът казва дали да ви се даде или да ви се откаже статут в България. Това решение се оформя в писмен вид и интервюистът ще ви повика, за да ви информира за резултата по вашия случай.

 

Когато получавате решението си то трябва да ви бъде прочетено от преводач на езика, който говорите и разбирате, както и да ви дадат копие от решението срещу вашия подпис.

 

Ако живеете извън бежанските лагери е възможно да получите писмо по пощата от Агенцията за бежанци, с което да ви съобщават, че решението ви е готово – това означава, че трябва веднага да отидете в съответния бежански лагер, където са ви интервюирали, за да си получите решението срещу подпис.

Последваща молба
Възможно е вече да имате един отказ от Агенцията за бежанците да ви даде статут в България.

Ако не сте обжалвал отказа на статут пред български съд или пък сте го обжалвал, но съдът го е потвърдил, вие губите правото си да останете в България.

В този случай Агенцията за бежанците ще откаже да продължи срока на валидност на регистрационната карта и ще я прибере обратно.

При това положение може да бъдете задържан (арестуван) и върнат (депортиран) обратно в страната ви на произход от българската имиграционна полиция. Полицията в такива случаи налага и забрана за влизане в България за срок до 5 години, която важи и за всички останали държави от Европейския Съюз.

По закон имате възможност да подадете друга, последваща молба пред Агенцията за бежанците, за да останете в България като бежанец.

warning

Трябва обаче да знаете, че подаването на последваща молба не задължава Агенцията за бежанците да ви открие нова бежанска процедура, нито да ви даде нов временен документ (регистрационна карта).

За да накарате Агенцията на бежанците да ви открие нова бежанска процедура трябва към последваща си молба задължително да прикрепите писмени документи, които да дават нова информация за вашия случай и да обясняват каква опасност има за вас, ако бъдете върнат в държавата ви на произход.

 

В срок от 2 седмици (14 дни) от регистрацията на последваща ви молба Агенцията за бежанците ще вземе решение дали да ви открие нова бежанска процедура или да откаже да разгледа наново вашия случай.

 

Каквото и решение да вземе Агенцията за бежанците тя трябва да ви го връчи срещу подпис. Ако с решението се отказва да се разгледа наново вашия случай имате право да подадете жалба до съда.

 

Жалбата до съда трябва да бъде подадена в срок до 7 дни от получаването на отказа от вас срещу подпис!

 

  • Не пропускайте срока! Ако не подадете жалбата в този срок,       съдът няма да я разгледа и ще изгубите правата си случаят ви да бъде преразгледан наново.

 

  • Веднага потърсете помощ от адвокатите на Хелзинския Комитет или от друг адвокат!

 

ОБЖАЛВАНЕ

Подаване на жалба
Решението по бежанската процедура може да бъде положително – дава ви се статут (бежански или хуманитарен), но може да бъде и отрицателно – отказва ви се статут.  

Служителите на Държавната агенция за бежанците са длъжни да ви дадат копие от това решение срещу подпис като преди това решението трябва да ви бъде прочетено от преводач на езика, който говорите и разбирате.

Ако с решението, което ви дават, ви се отказва предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, а вие не сте съгласен с това – имате право да подадете жалба до съда и да поискате съдът да отмени това решение и да разпореди на Агенцията за бежанците да ви даде статут.

Не отказвайте да подпишете решението и да си вземете копието от него. Дори да откажете да подпишете решението за отказ, срокът за неговото обжалване пред съд продължава да тече. Освен това имате нужда от решението за отказ, защото ако искате да го обжалвате, трябва веднага да го занесете на адвокат. Без решението за отказ адвокатът не може да напише жалба против него, тъй като е необходимо адвокатът да прочете в решението причините за отказа.  

warning

Жалбата трябва да се подаде в определен срок от деня, в който са ви дали копие от решението срещу подпис!
Срокът е написан в края на решението и може да бъде различен – 7 дни или 14 дни. Не пропускайте този срок!!!

Ако не подадете жалбата в посочения в решението срок, съдът няма да я разгледа, решението за отказ на статут ще стане окончателно и вашата бежанска процедура в България ще приключи. Тогава българските власти ще имат право да ви върнат обратно в страната ви на произход.

При подаването на жалбата не се заплаща такса, тъй като производствата по тези дела пред съда са безплатни по закон.

За написването и подаването на жалбата е препоръчително кандидатите да ползват услугите на адвокат.

 

Помощ от адвокат
Препоръчително е да се ползват услугите и помощта на адвокат, особено за написването и подаване на жалба срещу решение за отказ.

Ако искате да подадете жалба до съда срещу отказа на Агенцията за бежанците свържете се с адвокат веднага след като сте получили решението, за да не изпуснете срока за обжалване.

Преди всичко, може да се обърнете към безплатните адвокати на Хелзинкския комитет, които са официален партньор на Върховния комисариат за бежанците към Организацията на Обединените Нации (ООН). Адвокатите на БХК осигуряват безплатно правна помощ – консултации, изготвяне на молби и жалби, включително оказват помощ в процедурите пред съда.  

 

bhk

Офисите на Хелзинкския комитет се намират на следните адреси:

София, ул. „Узунджовска” №1, етаж 3
Телефон: 00 359 2 981 3318 / 00 359 2 980 2049

Свиленград, ул.”Генерал Струков”№5
Телефон: 00 359 379 63 118

Харманли,  ж.к. “Дружба” № 23
Административната сграда в бежанския лагер
етаж 1

Ако желаете да имате адвокат, който да ви помага по делото пред съда, уведомете за това Хелзинкския комитет. Те ще съставят специална молба към вашата жалба, за да ви се назначи безплатен служебен адвокат от съда.

Ако вече имате безплатен служебен адвокат, който ви е помагал по време на бежанската процедура, трябва незабавно да се свържете с него, за да ви помогне да подадете жалба до съда.

Служебният адвокат, който е бил назначен да ви помага пред Агенцията за бежанци или пред съда, работи към държавното Национално бюро за правна помощ. Затова служебните адвокати нямат право да искат заплащане от кандидатите, за да ги представляват и защитават по съдебните дела, тъй като за това им се плаща от българската държава.

warning

Служебният адвокат, който ви е бил назначен по време на бежанската процедура – пред Агенцията за бежанците или пред съда – е безплатен!
Служебният адвокат няма право да ви иска пари, за да ви защитава по вашия случай, тъй като за това му се плаща от българската държава.

 

При възможност винаги се консултирайте с адвокат, когато не знаете какви права имате или не може да решите как трябва да постъпите в някаква ситуация.

Съдопроизводство
Процедурите пред съда също са различни и зависят от това каква бежанска процедура е била проведена преди да бъде взето решението за отказ на статут.

 

Ако в решението за отказ е посочен срок от 7 дни за подаване на жалба това означава че решението е издадено след провеждането на бърза бежанска процедура или след разглеждане на последваща молба за убежище и дали тя да бъде допусната до нова бежанска процедура.

 

Ако в решението за отказ е посочен срок от 14  дни за подаване на жалба това означава че е била проведена редовна бежанска процедура по молбата за убежище и статут в България.

 

При подаване на жалба срещу отказ в бързата процедура (ускорено производство) жалбата се разглежда от съда, който се определя според адреса, записан в регистрационната карта. Решението на този съд е окончателно.

 

Същата е ситуацията и при подаване на жалба срещу отказ по последваща молба. Жалбата се разглежда от съда, който се определя според адреса, записан в регистрационната карта. Решението на съда и по тази процедура е окончателно.

 

При подаване на жалба срещу отказ в редовната процедура (общо производство) – жалбата се разглежда на две съдебни инстанции, което означава, че ако сте недоволен от решението на първия съд, може да обжалвате неговото решение пред Върховния административен съд.

 

Решението на първата съдебна инстанция се получава лично и обикновено по куриер, който е служител на съда. Служителят на съда идва на адреса, който е написан в жалбата до съда, затова е важно, ако след подаването на жалбата се еналожило да смените адреса си да уведомите за това съда с писмена молба. За написването на молба до съда с новия ви адрес може да се обърнете към адвокатите на Хелзинкския комитет или към служебния адвокат, който ви е помагал по време на бежанската процедура, ако сте имал такъв.  Ако не уведомите с писмена молба съда за новия си адрес може да изгубите право да подаде жалба до по-горестоящия съд, ако решението на първата съдебна инстанция не е във ваша полза.

 

Пред съда имате право да ползвате преводач от вашия език. Ако не разбирате преводача или преводачът не говори добре вашия език, имате право да кажете това на съда и да поискате друг преводач.

 

Пред съда трябва да представите всички документи или други доказателства, с които разполагате, за да докажете своята самоличност и причините, поради които сте избягал от държавата си на произход и поради което търсите убежище и закрила в България. Ако съдията откаже да вземе някой документ, настоявайте да вземе този документ, тъй като имате право на това.

 

Ако съдът уважи жалбата срещу отказа – съдията ще задължи Агенцията за бежанци да преразгледа отново вашия случай и да даде ново решение по молбата ви за убежище в България. В такъв случай може да се наложи интервюистът да ви извика за допълнително интервю.

 

Ако съдът не уважи жалбата срещу отказа –  имате право да обжалвате това решение пред Върховния административен съд. Това право обаче имате само, ако вашия случай е бил разгледан в редовна процедура. Ако случаят ви е бил разгледан от Агенцията за бежанци по бързата процедура или пък по ваша последваща молба за убежище нямате право да подавате жалба до Върховния съд, а решението за отказ на убежище и статут става окончателно. В този случай губите правата си като търсещ убежище в България и може да бъдете депортиран обратно във вашата държава на произход.

БЕЖАНСКИ ИЛИ ХУМАНИТАРЕН СТАТУТ

Права при получаване на бежански статут
Ако получите статут на бежанец имате право :

  • да работите без специално разрешение
  • да получите образование в държавните училища и университети
  • да се съберете със семейството си на територията на България
  • да получите българско гражданство 3 години след получаване на статута
  • да пътувате в чужбина по реда и условията за българските граждани (без виза и с право на престой в другите държави от Европейския съюз до 90 дни в рамките на половин година).
Права при получаване на хуманитарен статут
Ако получите хуманитарен статут имате право :

  • да работите без специално разрешение
  • да получите образование в държавните училища и университети
  • да се съберете със семейството си на територията на България
  • да получите българско гражданство 5 години след получаване на статута
  • да пътувате в чужбина по реда и условията за чужденци, които имат разрешено постоянно пребиваване в България (при получена виза от посолството на съответната държава в София и право на престой в срока на визата).
Организации за подпомагане на получилите статут
За помощ по снабдяване с български документи след получаване на статута, както и въпроси, свързани с жилищно настаняване, социално подпомагане, записване на децата в училище и други подобни въпроси може да се обръщате към следните организации:

brc

БЪЛГАРСКИ ЧЕРВЕН КРЪСТ
Адрес: София, бул. «Джеймс Баучър» №76
Телефон: 00 359 2 49 23 093
www.redcross.bg

crw

СЪВЕТ НА ЖЕНИТЕ-БЕЖАНКИ
Адрес: София, ул. «Екзарх Йосиф» №95
Телефон: 00359 8 78 136 231
www.crw-bg.org

 

caritas

КАРИТАС
Адрес: София, ул. «Струма» №1
Телефон:  00 359 2 920 08 25
www.caritas-sofia.org

ДОКУМЕНТИ

Документи по време на процедурата
След регистрирането ви от служителите на Държавната агенция за бежанците като чужденец, търсещ закрила в България трябва да предадете всичките си национални документи, с които разполагате. Вместо тях в срок от 3 дни трябва да получите регистрационна карта, която е вашият документ по време на цялата процедура.
Няколко дни след регистрацията ви като търсещ закрила ще получите и своята регистрационна карта, която изглежда така:

regcard

 

В регистрационната карта има следните данни:

  • име и снимка
  • дата на раждане
  • пол (мъж или жена)
  • местрожодение
  • националност (гражданство)
  • придружаващи деца под 14г.
  • личният ви номер в България (ЛНЧ)
  • адресът, на който ще живеете в България – бежански лагер, или, на външен адрес
  • зоната около лагера, в която имате право да се движите без изрично разрешение от Агенцията за бежанци

Тази карта удостоверява пред българската полиция, че сте в бежанска процедура и че имате право да стоите в България докато тази процедура приключи с решение по вашия случай.

Регистрационна карта е временен документ. Обикновено картата важи за срок от 3 месеца, който може да се подновява без проблеми докато тече бежанската процедура и докато решението по вашия случай не е станало окончателно. Това означава, че регистрационната ви карта може да се подновява и по време на съдебните процедури.

Регистрационната карта е  валидна докато сте в бежанска процедура и обикновено се издава със срок на валидност от 3 месеца. Ако процедурата ви не е приключила, а срокът скоро изтича, необходимо е да отидете в Агенция за бежанци, където да продължат срока й.

 

warning

Ако искате да смените адреса си е необходимо преди това да поискате разрешение от Агенцията за бежанци, която трябва да запише новия ви адрес върху картата, за да нямате проблеми при евентуална полицейска проверка.

С регистрационната карта можете да живеете в България легално, докато сте в процедура. Необходимо е да я показвате при полицейска проверка, както и когато ходите в държавни институции, в съд или в медицински заведения за лечение.

Регистрационната карта ви дава право да работите след като изминат 3 месеца от регистрацията ви в Агенцията за бежанци. По ваша молба Агенцията ще ви издаде удостоверение за работа.

С регистрационната си карта не може:

  • да посещавате граничните зони или да напускате България;
  • да сключите брак;
  • да откривате сметка в банка и да получавате парични преводи;
Документи след получаване на статут
При получаване на статут в имате право на постоянна карта.

Ако сте получил статут на бежанец имате право на карта на бежанец. Тя е със срок от 5 години.

id1 id2

 

Ако сте получил статут на бежанец имате право на карта на чужденец с хуманитарен статут. Тя е със срок от 3 години.

id3 id4

 

Картата на бежанец има срок от 5 години, а картата на чужденец с хуманитарен статут има срок от 3 години, но това не е срок на статута, а само указва срока на валидност на документа. Ако срокът на документа е изтекъл той може да бъде подновен без проблеми за нов период.

Достатъчно е 1 месец преди изтичането на срока на валидност на старата карта да поискате издаването на нова карта и да заплатите таксата за издаването й. Тази процедура важи и при двата вида карти – бежанската и хуманитарната.

За да ви се издаде карта първо трябва да получите единен граждански номер (ЕГН) от администрацията на общината, в която живеете. За да може да получите ЕГН трябва да носите със себе си в общината регистрационната си карта, оригиналното решение за получаване на статут, както и специално писмо от Държавната агенция за бежанците до кмета на общината за адреса, на който сте избрал да живеете. За получаване на ЕГН не се плаща такса.

 

 

warning

В никакъв случай не давайте фалшив адрес пред Агенцията за бежанци, за да ускорите получаването на карта.
Посочването на фалшиви данни пред държавен орган е престъпление и се наказва от закона.

 

Картата се издава от полицията – Министерство на вътрешните работи (МВР) чрез полицейския участък, който отговаря за района, където е вашия адрес. Необходимо е да се попълни формуляр (заявление) и да се плати такса за издаването.

Заедно с картата може да поискате и издаване на документ за пътуване извън България (travel document), като заплатите допълнителна такса.

 

id5 id6

 

НЕПРИДРУЖЕНИ ДЕЦА

Дали съм непридружено дете?
По българския закон дете е всеки, който не е навършил 18 години.

Докато не навършиш 18 години не може самостоятелно да водиш процедури пред българските власти. Ако си под 14 години вместо тебе в бежанската процедура трябва да се разписва някой от родителите ти. Ако си над 14 години, но нямаш още 18 години, може да се подписваш пред българските власти, но трябва твоя подпис да бъде заверен с подписа на някой от родителите ти – майка или баща.

Ако обаче нямаш навършени 18 години  и си влязъл в България сам и без нито един от родителите си – майка или баща, тогава по българския закон ти си “непридружено дете”.

Ако родителите ти не са с теб в България, защото не знаеш къде са, разделили се сте по пътя или са починали, и без техния подпис имаш право да подадеш сам молба за убежище в България пред властите и да поискаш статут от българската държава, за да може да останеш да живееш тук.

 

warning

Ако си непридружено дете и искаш да получиш от българската държава убежище, закрила и статут имаш право на специални процедури.
МОЛЯ, консултирай се за твоите права с някого организациите за помощ, които работят в твоя бежански лагер!

Може ли друг човек да ми бъде придружител освен родителите ми?
Макар че може сам да подадеш молба за закрила пред българските власти, процедурите по разглеждането на молбата са сложни и затова е необходимо някой възрастен да ти помага по време на тази процедура и да се подписва заедно с теб на всички документи, които ти се дават от българските власти.

Ако родителите ти не са с теб в България, но заедно с тебе тук се намират други твои роднини – например:  баба, дядо, леля, чичо, както и по-голям брат или сестра (ако са над 18 години) – законът дава право те да се подписват вместо или заедно с тебе във всички процедури и по всички документи от българските власти.

В този случай, ако ти подпишеш декларация, че си съгласен с това, българските власти могат да определят такъв роднина за твой придружител докато се провежда бежанската ти процедура в България.

Кой е човекът, наречен мой "представител"?
Ако се намираш в България без своите родители или без други роднини, които могат да ти придружител, тогава властите трябва да ти назначат специален служител, който да отговаря за правилното провеждане на твоята бежанска процедура и да се грижи за твоите права. Този служител се нарича “представител”.

Този представител може да бъде мъж или жена и се избира от общината, където се намира бежанския лагер, в който си настанен.

Българските власти, и по-специално – Агенцията за бежанци и твоят интервюист, са длъжни да ти уредят среща с човека, който е определен за твой представител и да осигурят преводач, за да може да разговаряте свободно.

Представителят е длъжен да присъства с тебе по време на всички интервюта пред Агенцията за бежанците, както и винаги когато ти дават да подпишеш някакъв документ.

Имаш право да поискаш от интервюиста да уреди среща с твоя представител винаги, когато имаш въпроси или проблеми.

Какво означава "социален работник" и какво прави в моята процедура?
Социалният работник е държавен служител, който също следи за спазването на твоите права по време на процедурата, отделно от представителя. Социалният работник може да бъде мъж или жена.

Социалният работник също трябва задължително да присъства при провеждането на твоите интервюта в Агенцията за бежанци.

Освен това, социалният работник трябва да проверява дали имаш всичко необходимо в стаята, в която си настанен да живееш в бежанския център. Социалният работник е длъжен да разговаря с теб и да проверява дали се чувстваш в безопасност и дали някой не те притеснява, както и да проверява дали получаваш редовно храна, дали си здрав, както и да уреди да ходиш на училище.

Имаш право да искаш от интервюиста да уреди среща със социален работник винаги, когато имаш въпроси или проблеми за разрешаване.

Къде мога да потърся помощ от адвокат?
Процедурата е сложна и е възможно да не може да разбереш всичко, което се случва с тебе и защо се прави. Затова българските власти признават на децата, които са сами в България правото да получат помощ от човек, който познава законите, за да бъдат техните права защитени. Такъв човек се нарича “адвокат”.  За непридружените деца този адвокат е безплатен.

Помощ да си намериш безплатен адвокат може да поискаш от твоя представител или от твоя интервюист – това е служителят, който прави твоите интервюта. Помощ за намиране на адвокат може да получиш и от социалния работник, който присъства на твоите интервюта.

Ако никой от тях не ти помогне да се свържеш с адвокат, може да се обърнеш за помощ към Хелзинкския комитет, които също имат безплатни адвокати.

 

bhk

 

 

Офисите на Хелзинкския комитет се намират на следните адреси:

София, ул. „Узунджовска” №1, етаж 3
Телефон: 00 359 2 981 3318 / 00 359 2 980 2049

Свиленград, ул.”Генерал Струков”№5
Телефон: 00 359 379 63 118

Харманли,  ж.к. “Дружба” № 23
Административната сграда в бежанския лагер
етаж 1

Какво да направя, ако родителите ми или други роднини се намират в друга европейска държава?
Ако единият или двамата ти родители се намират в друга европейска държава имаш право да поискаи от българските власти да те изпратят при тях в тази държава.

Възможно е да поискаш да те изпратят в друга европейска държава и тогава, когато там се намира някой друг твой близък роднинанапример: баба, дядо, леля, чичо, пълнолетен брат или сестра.

Ето защо е необходимо да кажеш това веднага пред интервюиста на Агенцията за бежанци, който отговаря за твоята процедура. Ако имаш документи, които да доказват роднинската ти връзка с хората в другата държава, трябва да ги дадеш на интервюиста. Трябва да подпишеш декларация, че си съгласен да отидеш в другата европейска държава.  

Разрешението дали да заминеи обаче не се дава от България, а от другата европейска държава. За това разрешение може да се наложи да се почака един-два месеца. По-добре изчакай, защото ако разрешението бъде получено, ще може да пътуваш съвсем законно до другата европейска държава. Ако обаче решиш да не изчакаш и избягаш от България, за да отидеш незаконно до другата европейска държава, рискуваш да бъдеш върнат обратно в България, защото не си спазил законовите процедури.

Когато разрешението за заминаване до другата европейска държава се получи, българските власти ще ти изготвят документи за пътуване и ще уредят заминаването ти.

Ако другата държава обаче откаже да те приеме на нейна територия, тогава твоите роднини в тази държава ще трябва да подадат възражение до съда в тази държава.

Какви права имам като непридружено дете?
Макар още да нямаш 18 години ти имаш права, които българските власти са длъжни да спазват.

По време на процедурата имаш следните права:

  • да останеш в България докато се реши въпроса дали ще получиш статут;
  • да получиш регистрационна карта, която да ти служи като  документ за самоличност;
  • да бъдеш настанен в бежански център;
  • да получаваш храна три пъти дневно всеки ден;
  • да получаваш парична помощ всеки месец;
  • да ти оказват медицинска помощ, когато се разболееш;
  • да се запишеш да учиш в българско училище;
  • да имаш преводач, адвокат и социален работник по време на интервютата;
  • да получиш решение дали ти се дава статут в България.

Ако получиш статут в България ще имаш следните права:

  • да ти бъде назначен или определен пълнолетен човек, наречен настойник, който да се грижи да получиш постоянни български документи и да следи за останалите ти права – като жилищно настаняване, записване в училище и така нататък.

warning

Настойникът е безплатен!
Ако някой предлага да ти стане настойник срещу пари това е незаконно и трябва веднага да съобщиш за това –  най-добре на адвоката ти.

  • да получиш от полицията български документи за самоличност – лична карта и документ за пътуване зад граница извън България (travel document);
  • да получиш образование в българските държавни училища и университети;
  • да ти се разреши да се събереш със семейството си на територията на България;
  • да работиш след като навършиш 18 години без да се изисква специално разрешение;
  • да получиш българско гражданство – след 3 години (ако си получил статут на бежанец) или след 5 години (ако си получил хуманитарен статут);
  • да пътуваш в чужбина – по реда и условията за българските граждани (ако имаш статут на бежанец) и по реда за чужденците с постоянно пребиваване (ако имаш хуманитарен статут).
Какво да направя, ако получа отказ да ми бъде даден статут в България?
Ако получиш решение за отказ на статут много е важно незабавно да уведомиш своя представител и своя адвокат, ако те не са били с тебе, когато интервюистът ти е дал да подпишеш решението за отказ!

Ако нямаш адвокат и не можеш да се свържеш с представителя си, трябва веднага да отидеш в някой от офисите на Хелзинкския комитет, за да получиш помощ от техните адвокати.

 

bhk

Офисите на Хелзинкския комитет се намират на следните адреси:

София, ул. „Узунджовска” №1, етаж 3
Телефон: 00 359 2 981 3318 / 00 359 2 980 2049

Свиленград, ул.”Генерал Струков”№5
Телефон: 00 359 379 63 118

Харманли,  ж.к. “Дружба” № 23
Административната сграда в бежанския лагер
етаж 1

 

Необходимо е адвокатът да напише веднага жалба до съда срещу решението на българските власти, с което ти се отказва статут.

Жалбата трябва да се подпише от тебе и от твоя представител и да се занесе и подаде в бежанския център, където са ти издали регистрационната карта.

Служителите на Агенцията за бежанци в този център са длъжни да приемат твоята жалба като ти върнат едно копие от нея, върху което са поставили печат с датата.

Жалбата трябва да се подаде в определен срок от деня, в който си получил решението за отказ срещу подпис.

 

warning

Срокът е написан в края на решението и може да бъде  различен – 7 дни или 14 дни. Този срок не бива да се пропуска!

 

Трябва да пазиш жалбата с поставения върху нея печат и да я занесеш на адвоката, който е бил с тебе по време на интервютата –  или – да я занесеш на адвокатите в Хелзинкския комитет, ако те са написали жалбата ти.

След известно време на адреса, където живееш ще дойде съобщение от съда, в която ще бъде посочен деня и часа, когато твоя случай ще бъде разгледан от съдебните власти. Трябва да занесеш това съобщение на адвоката, който е бил с тебе по време на интервютата.

Ако не си имал адвокат по време на интервютата пред Агенцията за бежанците и затова жалбата ти е писана от адвокатите в Хелзинкския комитет, трябва да занесеш съобщението на съда на тях, за да ти дадат информация кой ще дойде с тебе да ти помага по делото ти пред съда.

СЪБИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВО

Кой има право на разрешение да се събере със семейството си в България?
Както ако сте получил статут на бежанец, така и ако сте получил хуманитарен статут имате право да поискате да се събере със семейството си на територията на България.
Кои членове на семейството ми могат да дойдат в България?
Законът позволява събиране само със следните членове на семейството :

  • съпругът / съпругата
  • родителите на всеки от съпрузите, които не са в състояние сами да се грижат за себе си поради напреднала възраст или тежко заболяване и се налага да живеят в едно домакинство със своите деца
  • децата, които са под 18 години и нямат сключен брак
  • децата, които са навършили 18 години и нямат сключен брак, но само ако поради сериозни здравословни причини не са в състояние да осигуряват сами прехраната и издръжката си

 

warningПри многобрачие (две или повече съпруги) не се разрешава събиране с последваща съпруга, ако в България вече се намира  една от съпругите.

Ако сте дете под 18 години и се намирате в България без своите родители, защото те са починали или защото не знаете къде се намират, може да получите разрешение за събиране в България с друг пълнолетен член на семейството ви, които отговарят за вас по силата на закон или обичай – баба, дядо, чичо, леля, както по-големи брат или сестра, които са навършили 18 години.

Какво да направя, за да се събера със семейството си?
За да се разреши събиране с членове на семейството трябва да се подаде писмена молба до Агенцията за бежанци, която дава разрешението.

Към молбата трябва да се приложат документи за брака и раждането на децата, ако разполагате с такива документи. Ако нямате тези документи трябва да приложите декларация с имената, рождените дати и местонахождението на членовете на семейството ви (държава и адрес), която да заверите пред нотариус.

След като получите разрешение за събиране на семейството, българските власти изпращат служебно тази информация до посолството на България в държавата, където се намира семейството ви. Вашето семейство трябва да отиде до посолството, за да им поставят виза в паспортите. Ако членовете на семейството ви не разполагат с паспорти за пътуване, посолството може да им издаде български пътни документи (пасаван), за да могат да пътуват до България.

Ако не знаете къде се намира вашето семейство може да поискате от Държавната агенция за бежанците да предприеме действия по тяхното издирване. В този случай служителите на Държавната агенция за бежанците се обръщат към Върховния комисариат за бежанците на ООН и към Българския червен кръст за съдействие и помощ за издирването им извън България.

warningПри неизвестно местонахождение на членове от семейството е възможно да се предприемат действия по тяхното издирване с помощта на организацията на българския Червен Кръст.

Какво да направя, ако получа отказ за събиране на семейството ми?
В случай че получите отказ за събиране на семейството имате право да подадете жалба до съда и да поискате отказът да бъде отменен и съдат дъ разпореди на Държавната агенция за бежанците да ви даде разрешение за събиране.

Жалбата против отказа да се разреши на семейството ви да дойде в България трябва да бъде подадена до съда в срок до 14 дни (две седмици) от деня, в който сте получили отказа срещу подпис.

Жалбата трябва да се подаде до административния съд, който отговаря за района в който живеете и където попада адреса, записан в регистрационната ви карта. Имате право на две съдебни инстанции  –  ако не сте доволен от решението на първия съд може да подадете жалба до Върховния съд на България. Решението на Върховния съд по жалбата е окончателно.

За написването на жалбата можете се обърнете към адвокатите на Хелзинкския Комитет, които осигуряват безплатно правна помощ могат да ви помогнат и консултират по всички въпроси, свързани с бежанската процедура и обжалването.

Ако искате да подадете жалба до съда, посетете офиса на Хелзинкския Комитет веднага след като сте получили решението, за да не изпуснете срока за обжалване.

Ако желаете да имате адвокат, който да ви помага по делото пред съда, уведомете за това Хелзинкския Комитет. Те ще съставят специална молба към вашата жалба, за да ви се назначи безплатен служебен адвокат от съда.

Служебният адвокат, който е назначен от съда, няма право да ви иска пари, за да ви представлява и защитава по делото, тъй като за това му се плаща от българската държава.

ДОБРОВОЛНО ВРЪЩАНЕ

Прочети
В случай че вече не се опасявате от завръщане в страната си на произход, тъй като причините поради които сте избягал са отпаднали, може да получите съдействие и помощ, ако решите да се върнете доброволно във вашата държава.

 

Имате право да предприемете доброволно връщане и в случаите, когато имате отказ на статут, който е потвърден от съда и е окончателен. При окончателен отказ на статут изгубвате правото да останете в България и може да бъдете принудително върнат (депортиран) обратно в страната ви на произход от имиграционната полиция. В този случай се налага и  забрана за влизане в България за срок до 5 години, която важи и за всички останали държави от Европейския Съюз.

За за избегнете принудителното връщане и налагането на забраната за влизане може сам да предприемете действия да се завърнете доброволно, ако причините заради които сте избягал са отпаднали.

За да започнете такова доброволно връщане е необходимо да подадете молба до Дирекция “Миграция” (българската имиграционна полиция). Ако не разполагате с документ за пътуване или средства за пътуване, може да поискате съдействие от ДМ-МВР.

Подобно съдействие за документи и билети за пътуване може да получите и от Международната организация по миграция (IOM).

IOM има програми за финансово подпомагане на доброволното връщане, както и помощ за реинтеграция в страната на произход.  Реинтеграционните мерки могат да бъдат :

  • медицинска помощ и закупуване на лекарства;
  • психо-социална или здравна подкрепа;
  • обучение на децата;
  • преквалификационни курсове и трудова ориентация;
  • консултиране и финансово подпомагане при представяне на бизнес план за стартиране на малък бизнес;
  • други мерки, подпомагащи успешната реинтеграция.

 

iom

 МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО МИГРАЦИЯ
Адрес: София, ул. «Цар Асен» №77
Телефон:  00 359 2 93-94-774
www.iom.bg