социални помощи за деца

Приложимост на конвенцията за правата на детето във връзка с чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България съдът констатира противоречие между нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991г.

Съгласно чл. 29 параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС държавите членки гарантират лицата на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, предоставила международна закрила на необходимите социални грижи, каквито са предвидени и за гражданите на държавата. Съгласна точка 45 от Преамбюла на Директивата семейните помощи за деца са сред основните обезщетения за които не е предвидена възможност държавите членки да въвеждат ограничения.

В настоящия казус мотивът послужил за отказ при отпускането на помощите за децата на жалбоподателката е становището на административния орган относно това, че същата не отговоря на нормативните изисквания в чл.3 от ЗСПД. Съгласно приложимата към случая разпоредба на чл.3, т.5 от ЗСПД, законодателят е въвел ограничение в кръга на лицата, които имат право на семейни помощи.

о силата на чл.3 т.5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Спорът е правен и се изразява в това има ли право жалбоподателката на социални помощи по реда на ЗСПД с оглед на обстоятелството, че е с предоставен хуманитарен статут /особена закрила/ по ЗУБ която в сегашната редакция на ЗУБ е международна закрила. Разпоредбата на чл. 3 т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила/хуманитарен статут/, но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон.