Президентът в България е държавен глава, който на практика няма управленски функции, а следва да олицетворява единството на нацията и да представлява държавата в международните й отношения.
Президентът има определени правомощия по силата на българската Конституция – например, да насрочва избори, да подписва международни договори, да обнародва приетите от парламента закона, да връчва ордени и медали за заслуги към държавата, да дава българско гражданство и други подобни.
В правомощията на президента попада също така и даването на убежище в България. В България убежището е закрилата, която се дава по силата на Конституцията на чужденци, които са преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
По закон чужденците, на които е дадено убежище от президента, придобиват същите права като на чужденците, получили статут на бежанец от Агенцията за бежанците. Това означава, че чужденец, на който е дадено убежище от президента ще има право да пребивава също толкова безсрочно в България, както и чужденеца със статут на бежанец. Няма никаква разлика и в останалите права.
Разлика между убежището от президента и статута на бежанец от Агенцията за бежанците има само в две, но основни неща:
- не съществува право да се получи убежище – независимо чужденците отговарят на посочените в Конституцията причини и са преследвани заради тяхната дейност по защита на международно признати права и свободи. Въпреки това те може да не получат убежище в България, защото даването на убежище зависи изцяло и единствено от личната преценка и усмотрение на президента. За разлика, чужденците, които са заявили в България молба за международна закрила, имат право да получат статут на бежанец, а държавата в лицето на Агенцията за бежанците има задължение да им предостави такъв статут, ако те отговарят на условията посочени в Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951г., които да възпроизведени в българския закон. Ако един човек отговаря на условията да получи статут на бежанец, той има право да го получи, а държавата няма право да откаже да го предостави, защото ако го направи съдът ще отмени този отказ.
- не съществува право да се получи отговор от президента – защото президентът е държавен глава, а не е част от държавната администрация. Съгласно Конституцията президентът не е длъжен да дава отговор на молбите, които са отправяни до него. Такова задължение има само държавната администрация, която е длъжна когато към нея е отправена молба да я разгледа и да отговори в определен от закона срок.
Затова хората, които са отправили молба за президента за даване на убежище, не разполагат с никакви права за разлика от хората, подали молба за закрила и статут до Агенцията за бежанците. При подадена молба за убежище до президента не тече административна процедура и заради това не се издават документи на чужденец в такава процедура. За президента няма и срок, в който той да се произнесе дали уважава молбата, затова отговор по молба за убежище може никога да не бъде получен. Ако президентът откаже да даде убежище, този отказ не може да бъде обжалван пред съд, за да се иска отмяна на отказа.
По тези причини убежището не представлява способ за закрила на нарушени права или свободи на чужденци. Убежището е уредено с цел да се дава на изтъкнати личности и борци за човешки права. За закрила от преследване на обикновените хора е препоръчително да се използва процедурата пред Агенцията за бежанците.
