В случай, че чужденецът вече не се опасява от завръщане в държавата си на произход, тъй като причините поради които е избягал са отпаднали, той може да получи съдействие и помощ за доброволно връщане.
Това може да се направи както по време на процедурата, така и след нейното приключване – и независимо от резултата – предоставен или отказан статут.
В случаите на окончателен отказ на статут и закрила в България е препоръчително чужденците да обмислят възможността да се завърнат доброволно в държавата си. Това е наложително особено, ако опасенията от преследване са отпаднали, тъй като след изчерпване на възможностите за обжалване пред съд и окончателното влизане на отказа в сила, чужденците губат правото си да останат на територията на България и могат да бъдат задържани и депортирани принудително от имиграционната полиция. При принудителното депортиране се налага и забрана за влизане – т.нар. “черен печат”, която забрана може да бъде за срок до 5 години при депортиране, или до 10 години при процедура за експулсиране на основание заплаха за националната сигурност. Тази забрана не се налага, ако чужденецът предприеме сам действия по доброволното си завръщане в държавата на произход.
За започване на процедурата по доброволно връщане е необходимо да се подаде писмена молба до имиграционната полиция – Дирекция “Миграция” (ДМ). Ако чужденецът не разполага с валиден паспорт или средства за пътуване, може да поиска съдействие от имиграционната полиция. Имиграционната полиция ще се свърже с посолство на държавата на произход на чужденеца и да уреди издаването на заместващ документ за пътуване, наречен още лесе-пасе (laissez-passer) или пасаван.
Такова съдействие за документи и билети за пътуване може да се получите и от Международната организация по миграция (IOM). IOM има също така програми за финансово подпомагане на доброволното връщане, както и помощ за реинтеграция след завръщането в държавата на произход. Реинтеграционните мерки могат да бъдат :
- медицинска помощ и закупуване на лекарства;
- психо-социална или здравна подкрепа;
- обучение на децата;
- преквалификационни курсове и трудова ориентация;
- консултиране и финансово подпомагане при представяне на бизнес план за стартиране на малък бизнес;
- други мерки, подпомагащи успешната реинтеграция.
