Адм. дело № 1514/2021

Административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.
Видно от доказателствата по делото, направената преценка от административния орган за неприложимостта на чл.9, ал.1, т. 2 и т.3 от ЗУБ е извършена едностранно, при непълна и неактуална към дата на неговото решение информация, с оглед постоянно променливата ситуация в Йемен. Използваната от административния орган справка е от 17.03.2020 год., а решението е постановено на 30.06.2020 год., почти четири месеца след това, което не оправдава думата „актуална“, съответно сочи за неизпълнение на задължението на органа да обоснове своя извод за приложимост или не на чл.9, ал.1, т. 2 и т.3 от ЗУБ. Касаторът не е представил справка за действителното актуално положение в страната и пред касационната инстанция.
Дори да се приеме тезата на касатора, че нямало достатъчно данни, относно водещия се на територията на Йемен въоръжен конфликт, да се характеризира с безогледно насилие (чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ), не е изследвана опасността за чужденеца от последицата на този нестихващ въоръжен конфликт в Йемен, както и тежката, и задълбочаваща се хуманитарна криза, и опасността от болести и глад (чл.9, ал.8 от ЗУБ). В хода на касационното производство, касаторът не е доказал по безспорен начин твърденията си в административния акт.
Правилно административният съд приел, че според дадено от СЕС тълкуване в решение от 30.01.2014 г.по дело С-285/12 D. законодателят на Съюза е пожелал да предостави субсидиарна закрила на засегнатите лица не само в случаи на въоръжени международни конфликти по смисъла на международното хуманитарно право, но също така и в случаи на въоръжени вътрешни конфликти, при условие, че тези конфликти се характеризират с употребата на безогледно насилие. Липсва определение в директивата на понятието на вътрешен въоръжен конфликт, поради което определянето му се осъществява в съответствие с обичайното значение в говоримия език, а именно – положение, при което редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или при което се сблъскват две или повече въоръжени групи. Правилно административният съд е приел, че констатацията за съществуването на въоръжен конфликт не трябва да бъде обусловена от определено равнище на организираност на въоръжените сили от особената продължителност на конфликта, а е достатъчно степента на безогледно насилие да достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените в чл.15, б.“в“ от Директивата заплахи (т.43 от решение на СЕС по дело E.).
Правилно административният съд е приел, че държавата Саудитска Арабия не отговаря на определението по пар.1, т.9, б.“б“, б.“г“ и б.“д“ от ДР на ЗУБ за "трета сигурна държава". Административният орган не е изследвал и съпоставил данните за територията на страната и данните за жалбоподателя и неговото семейство. По делото не е приложена и актуална справка за Саудитска Арабия, а само е цитирана в административният акт. Такава не е представена и пред настоящата инстанция. Видно от проведените две интервюта с кандидата, са изложени твърдения, че в Саудитска Арабия е започнала политика на гонене на чужденците, което се подкрепя и от данните в административния акт за рестриктивна имиграционна политика на Саудитска Арабия.