Резервист за военна служба не желае да участва във войната на Русия срещу Украйна, тъй като той осъжда политиката на агресия срещу Украйна и воденето на война срещу Украйна. Евентуалното му участие в тези действия би противоречало на неговите действителни убеждения. Безспорно е, че от публично известни актове войната на Русия срещу Украйна е осъдена от международната общност като противоречаща на основните права за човешко поведение, поради многото свидетелства за извършване на военни престъпления. Изпълнено е изискванията н т. 171 от Наръчника на ВКБООН.

Представеното становище на ДАНС не представя достатъчно доказателство от което да се изведе заключението, че търсещият закрила е лице, представляващо заплаха за сигурността на България. Съгласно решение по дело С-159/21 на СЕС от 22.09.2022г. единствено ДАБ под съдебен контрол е органа, който следва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагане на членове 14 и 17 от Директива 2019/45 след извършването на която да вземе решение.

Приложимост на конвенцията за правата на детето във връзка с чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България съдът констатира противоречие между нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991г.

Съгласно параграф. 1а от ДР на ЗУБ е изрично посочено, че законът въвежда разпоредбите на директива 2001/55/ЕО на Съвета за минимални стандарти за предоставяне на временна закрила, съгласно чл. 13 параграф 2 от същата директива държавите-членки създават законови разпоредби за предоставяне на помощи от ,,социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

В решение от 13.03.2019 по дело С-635/17 в т. 54 СЕС е приел, че държавите-членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин който да съответства по правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основни права, защитавани от правния ред на Съюза.  

Представените по време на съдебното производство доказателства относно принадлежността на жалбоподателя към ЛГБТИ общността представляват нов факт, относим за правния спорт, който не е бил предмет на обсъждане от административния орган при вземане на решението му.

С поредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България е провъзгласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26 от ал. 2 от Конституцията сочи, че чужденците, които пребивават в България имат всички права по тази конституция с изключение на правата за които се изисква българско гражданство. Претендира се семейна помощ, но независимо то различното наименование на помощта нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка Конституционни  съд в решение №. 3 от 27.06.2013г. по к.д. № 7/2013г.

Страна която не е ратифицирала Конвенцията за статута на бежанците от 1951 не може да бъде разглеждана като трета сигурна страна в която лице, търсещо закрила би могло да бъде върнато.

Липсата на ,,служебен достъп" не може да бъде разглеждана като материално основание за отказ на търсената помощ, а невъзможността за проверка на всички факти и обстоятелства от значение за правото, ако не е субективно възпрепятствана от лицето, искащо помощта не може да бъде причина за отказ.

Не се установява, че Турция е трета сигурна страна за жалбоподателя, тъйкато няма основание да се опасява за живота или свободата си, поради етническата си принадлежност. Няма категорични данни, които да сочат, че не съществува опасност Турция да върне принудително търсещия закрила на територията на държавата по произход.

Издадени визи за дългосрочно пребиваване на територията на страна членка не позволяват на административния орган да вземе решение за прилагане на Регламент Дъблин без да са спазени гаранциите по чл. 6, параграф. 1 и параграф. 3 букви "а" и "г" от регламент 604/11/2023/ЕС и разпоредбите от чл. 15 от ЗЗД. Висшият интерес на детето и зачитането на семейния живот са критерии от първостепенна важност на които е подчинено приложението на регламента според съображения 13, 14 и 15.

Съгласно чл. 39 от ЗУБ лицата с временна закрила и семействата им имат право на социално подпомагане, независимо, че претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наименувана семейна помощ, тя представлява вид социално подпомагане, тъйкато отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2 ал. 3 от ЗСП.

С решение 1378 от 03.03.2022 по адм. дело 560 от 2022г. на АССГ ДАБ е била задължена да разгледа подадена последваща молба като са дадени задължителни указания от съда. ДАБ не е  изпълнила дадените указания на съда и е счела, че се произнася по новозаявена последваща молба и в настоящото производство съдът е приел, че с предходното служебно решение административният орган е обвързан с констатацията, че следва да се разгледа последващата молба, а не да я допуска повторно. 

Националната правна уредба предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейни помощ на деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на България с хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 4 т. 5 от ССПД противоречи на общностното право и не следва да се прилага. Отказът за отпускане на помощта е в нарушение на нормите на директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13.12.2011г.

Съгласно чл. 29 параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС държавите членки гарантират лицата на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, предоставила международна закрила на необходимите социални грижи, каквито са предвидени и за гражданите на държавата. Съгласна точка 45 от Преамбюла на Директивата семейните помощи за деца са сред основните обезщетения за които не е предвидена възможност държавите членки да въвеждат ограничения.

Не се установява оспорващият да представлява заплаха за националната сигурност и в какво се изразява тази заплаха. Няма изложени мотиви в тази поска от страна на административния орган. При приключило производство по разглеждане на молба за международна закрила с влязло в сила решение, решението за настанява в ПЗТ е незаконосъобразно, тъй като в ПЗТ се настаняват само лица, които ЗУБ сочи.

Административният орган е длъжен при разглеждане на допустимостта на последващата молба служебно да прецени наличието на нови обстоятелства както относно такива от съществено значение за личното положение на кандидата, така и относно държавата му на произход. Представянето на писмени доказателства от кандидата за закрила не е абсолютно изискване в производството по допустимост.

Националната правна уредба предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейни помощ на деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на България с хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 4 т. 5 от ССПД противоречи на общностното право и не следва да се прилага. Отказът за отпускане на помощта е в нарушение на нормите на директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13.12.2011г.

Съгласно чл. 29 параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС държавите членки гарантират лицата на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, предоставила международна закрила на необходимите социални грижи, каквито са предвидени и за гражданите на държавата. Съгласна точка 45 от Преамбюла на Директивата семейните помощи за деца са сред основните обезщетения за които не е предвидена възможност държавите членки да въвеждат ограничения.

При обосноваване на необходимостта от настаняване и наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – в случая настаняването се извършва с цел защита на националната сигурност, ответникът се позовава единствено на писмо с вх. № 2-42/21.07.2021 г. на ДАНС, чието съдържание не може да бъде преценено поради непредставянето му по делото. С разпореждане на съда от 13.08.2021 г. е изискано от ДАНС да представи по делото, по реда на Закона за защита на класифицираната информация, свое писмо, постъпило в ДАБ с вх.

По отношение на непълнолетната Д. С., касаторът не е извършил необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Следва да се има предвид, че обстоятелството, че е дете, директно я причислява към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ и административният орган е бил длъжен да отчете и това специфично положение.

Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на този най-добър интерес следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В конкретната хипотеза съдът счита, че такава преценка не е извършена. В оспореното решение не са изложени фактически твърдения относно подробно изследване на ситуацията в страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното физическо, психическо и емоционално състояние на оспорващата.

Разпоредбата на чл. 76а ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл. 13, ал. 2, т. 4 с.з. на подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното й недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Ограничавайки се до дължимия по чл.

В случай на лица, попадащи под този профил, индивидуалната оценка дали има или не разумна степен на вероятност кандидатът да се сблъска с преследване трябва да вземе предвид влияещи на риска обстоятелства като: област на работа, пол, район на произход, присъствие на бунтовнически групи (по-специално по отношение на контролно-пропусквателните пунктове на бунтовниците), период на напускане на силите, лични вражди и др.

Настаняването в ПЗТ е временно, за възможно най – кратък срок и само на посочените като изключения от общото правило основания. Административинят орган е посочил като основание защита на националната сигурност или обществения ред. Така посоченото правно основание подлежи на доказване от страна на издателя на акта. В оспореното решение е вписано, че мотивите се съдържат в писмото на ДА“НС“. От съдържанието на писмото е видно, че в него няма фактически основания, констатации, доказателства, въз основа на които е направен извод за заплаха за национланата сигурност.

Административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.

Съдът счита, че изводът на решаващият орган за трета сигурна страна е необоснован. В нарушение на чл.75, ал.2, изр. първо във вр. с §1, т.9 от ДР на ЗУБ за жалбоподателя не са преценени всички относими факти, свързани с третата държава. В решението си органът не е изложил подробна информация за обстановката в Й. (не е приложена информация, обобщена от съответната дирекция на ДАБ, а разпечатка от интернет), не е обосновал защо счита, че това е „трета сигурна държава“ за жалбоподателя и че същият ще бъде приета там, ако бъде върнат.

[…]при наличието на подадена молба за предоставяне на международна закрила от малолетно лица от страна на произход Република И., административният орган при приемането на решението си е следвало да съобрази обстоятелството на основателен страх от преследване у лицето при завръщането в страната му на произход, за унизително или нечовешко отношение, именно поради принадлежността му към определена социална група, което той не е сторил.

За целите на преценката на личното положение на жалбоподателя като част от 8-членно семейство с 5 малолетни момичета, както и на ситуацията в [населено място] по актуални данни към момента на постановяване на настоящето решение, съдът приема, че към него е приложимо разширението по чл.15, .―в― от Директива 2011/95/ЕО. В Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от м.юни 2019 г. по приложението на чл.15, пар.1, б.―в― от Директива 2011/95/ЕС, е дадена препоръка, че в провинция Н.

Настоящият съдебен състав намира, че не е в правомощията му да преценява доколко проведения срещу К. наказателен процес е бил справедлив или дали турското законодателство, свързано с борбата срещу тероризма, отговаря на критериите за спазване на основните човешки права и свободи, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/.

Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не е разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез майка си).

…[A]дминистративният орган следва да има предвид, че при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, е длъжен да се мотивира относно принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва.

зложеното сочи, че макар М. М. да не е имал проблеми с официалните власти, е твърдо вероятно заради принадлежността си към посоченото течение, да е потенциален обект на преследване от страна на Революционната гвардия – С., която разполага с възможността да задържа и подлага на репресии, лица, за които счита, че са заплаха за държавната и религиозната система на И..

В настоящия казус мотивът послужил за отказ при отпускането на помощите за децата на жалбоподателката е становището на административния орган относно това, че същата не отговоря на нормативните изисквания в чл.3 от ЗСПД. Съгласно приложимата към случая разпоредба на чл.3, т.5 от ЗСПД, законодателят е въвел ограничение в кръга на лицата, които имат право на семейни помощи.

Преценката съответства ли актът на материалния закон налага проверка налице ли са фактическите основания за налагане на ограничителната мярка, респ. съответства ли тя на фактите, въз основа на които е наложена. Необходимостта да се защити специфична за националната сигурност или за обществения ред информация обаче не означава, че на съда не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. Обратното би означавало актът на съответния компетентен орган да не подлежи реално на съдебен контрол. 

В настоящия случай, чужденката е заявила като причина за напускане на родната си страна страх за живота си на две отделни основания – страх от преследване поради новоприетата от нея християнска религия и поради упражняваното върху нея сексуално насилие. Тези данни настоящият състав на съда приема, че следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ - страх от преследване поради принадлежността на оспорващата към определена религия и към определена социална група.

о силата на чл.3 т.5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

интерес на детето / Права на придружени и непридружени малолетни и непълнолетни Настоящата касационна инстанция споделя развитите от Административен съд - Хасково правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал.

Върховният административен съд не веднъж се е произнасял по приложението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, приемайки, че нарушаването ѝ води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес.

При съпоставяне на ясната и последователно поддържана бежанска история на молителката спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата за закрила, административният съд правилно е приел, че като краен резултат административният орган, не е изследвал всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и държавата й на произход и съобщени от нея по време на интервюто й, както и не е събрал и анализирал, документите, които чужденката е искала да представи в подкрепа на своята история.

С оглед съдържащите се в преписката документи с превод на български език, наред с неспорното обстоятелство, че М. Б. М. С. е притежавал лиценз за преподавателска дейност и в действителност е притежавал частно светско училище, в което са се обучавали както момичета, така и момчета, дават основание на настоящия състав да приеме, че последният принадлежи към определена социална група по смисъла на чл. 8, ал.1 от ЗУБ.

Отделно от това, съдът е приел, че приложеното по делото становище на ДАНС само по себе си не обосновава извод, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Прието е, че становището е твърде общо и неподкрепено със сигурни доказателства, които да сочат на сериозни основания за наличие на заплаха

За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер.

Спорът е правен и се изразява в това има ли право жалбоподателката на социални помощи по реда на ЗСПД с оглед на обстоятелството, че е с предоставен хуманитарен статут /особена закрила/ по ЗУБ която в сегашната редакция на ЗУБ е международна закрила. Разпоредбата на чл. 3 т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила/хуманитарен статут/, но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон.

Предоставената по този ред международна закрила под егидата на ООН е без опреден срок., нито има териториални ограничения. Подлежи на пряко задължително зачитане и може да се загуби само с изрично последващо решение на ООН.

По силата на чл. 10 Председателят на ДАБ не действа в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност, която не му предоставя възможност да извърши преценка или не.

Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции.

Редакцията на чл.10 от ЗУБ е императивна и не предоставя възможност на решаващия орган да прави самостоятелна преценка относно наличие на основания за представяне на статут на бежанец, при наличие на предвидената в разпоредбата предпоставка – признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. С оглед наличието на законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец на жалбоподателя, който представлява по-силната закрила по смисъла на ЗУБ.

Поради това настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че действията на касатора са криминални, а счита, че участието на касатора в демонстрация на 15.06.2009 г. в [населено място] е част от политическите права на всеки човек и проява на неговите основни свободи, поради което страха от преследване, поради това участие, отговаря на критерия по чл.8, ал.1 от ЗУБ, а именно-преследване поради политическо мнение и/или убеждение.

По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход.

Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.

Политическата ситуация в страната на произход, спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено с решение на Съда на ЕС по дело №С-465/07.

В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход С.. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция „Международна дейност” датират от 24.02.2009 г. и 11.05.2010 г. и очевидно не са актуални. „Ескалацията на напрежението в С., съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол”, се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че „ситуацията в С. остава напрегната.

Видно от самите изявления на жалбоподателя, причините за напускането на държавата му на произход са свързани с принадлежността му към определена социална група – мактумени и следващото се от това преследване от страна на официалните власти на С., изразяващо се в прилагането на законови и административни мерки, водещи до дискриминация спрямо признаването и упражняването на негови основни човешки права. Така поддържана, бежанската история сама по себе си предопределя и основателност и респ.

Този отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е постановен в разрез с дадените указания в решение № 5143/17.04.2009 г., поради което настоящата инстанция, счита че същите не се изпълнени и на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, административното решение в тази му част следва да бъде обявено за нищожно. Новото произнасяне е следвало да бъде съобразно с тълкуването на материалния закон, така както е изведено от петчленния състав на ВАС, а именно, че предпоставките по чл.

Кандидатът е напуснал държавата на произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган не е преценил всички събрани по преписката доказателства и приложени документи от справката на Д.

Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният д

Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в И. съществува именно такъв. Налице е основание по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и двете й малолетни деца, защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността, застрашени са реално и децата, предвид характера на извършените терористични актове срещу фризьорския салон и дома.

Законодателят не изисква, за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване.

Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в ЗУБ.

Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката, тъй като тя може основателно да се страхува от преследване поради принадлежността си към определена социална група. Следва да се посочи също така, че ЗУБ не съдържа изрично изискване това преследване да е породено от действия на властта или да представлява официална политика.

В Конвенцията за статута на бежанците (ЖК) и в Закона за бежанците е прокаран общият принцип, че семействата на бежанците трябва да се установят да живеят в една държава. С оглед на това административният орган следва да отчете факта, че търсещият закрила няма останали близки роднини в държавата си по произход.

Съдът е приел само, че не е установено жалбоподателят да е напуснал страната си поради преследвания или по някоя от тези причини, без да обсъди казаното от него в съдебно заседание, че ако се върне, ще се опитат да го убият. Действително доказателства в тази насока няма, но следва да се има предвид, че в бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец.

Административният орган няма право да стеснява обхвата на Женевската конвенция от 1951 г., позовавайки се на нови ограничения, които не се съдържат в нея.