23. Настоящият наръчник се занимава единствено с определянето на статута на бежанец съгласно двата универсални международноправни документа: Конвенцията от 1951 г. и Протоколът от 1967 г.
24. Наръчникът не се занимава с въпроси, които са тясно свързани с определянето на статут на бежанец, т. е. предоставянето на убежище на бежанци или правното третиране на бежанците, след като бъдат признати за такива.
25. Въпреки, че в Заключителния акт на Конференцията на упълномощените представители, а така също и в Преамбюла на Конвенцията се съдържа позоваване на понятието убежище, с предоставянето на убежище не се занимава нито Конвенцията от 1951 г., нито Протокола от 1967 г, Върховният Комисар винаги е пледирал за провеждането на благосклонна политика по отношение предоставянето на убежище, в духа на Всеобщата декларация по правата на човека и Декларацията за правото на териториално убежище, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации съответно на 10 декември 1948 г. и 14 декември 1967 г.
26. Третирането на територията на държавите е регламентирано в основните разпоредби на Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. (виж параграф 12 (ii) по-горе). В допълнение към казаното, трябва да се обърне внимание на Препоръка Е, съдържаща се в Заключителния акт на Конференцията на упълномощените представители, която одобри Конвенцията от 1951 г.;
„Конференцията изразява надеждата, че Конвенцията за статута на бежанците ще бъде оценена като пример, надхвърлящ договорния й характер, и че всички нации ще се ръководят от нея при третирането, доколкото това е възможно, на лица, които се намират на тяхна територия като бежанци, и които не попадат под разпоредбите на Конвенцията, по начина, който тя регламентира".
27. Тази препоръка позволява на държавите да решават проблемите, Които могат да възникнат по отношение на лица, които не отговарят напълно на критериите, съдържащи се в определението на термина „бежанец".
