Административният процес урежда реда за издаване, оспорване и изпълнение на индивидуални административни актове, с които се признават или създават права или задължения за физически или юридически лица (чл.1, т.1 вр. чл.21, ал.1 и 2 АПК).
Както в гражданския, така и в административния процес, относно всяко субективно право възникват въпросите: дали е породено, кому принадлежи, как се упражнява и кога се погасява. Затова първото условие за провеждане на производство за признаване или предоставяне на конкретно субективно право е дали има нужда и интерес от това. Тази предпоставка се нарича правен интерес (Така, Живко Сталев, Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, Ciela, 2004г., §39.Процесуални предпоставки).
Правният интерес като процесуална предпоставка на иска в гражданския процес (Б.А. а в административния процес, на заявлението за признаване или предоставяне на определено право) обуславят допустимостта на този процес (§1, ТР №1 от 9 юли 2019г. по т.д.№1/2017 на ОСГТК на ВКС).
Извършването на преценка от ДАБ за наличието или липсата на правен интерес на кандидата от провеждане на производство за предоставяне на международна закрила представлява преценка за допустимостта на молбата за убежище и закрила.
Административният процес е недопустим при изначална липса или при последващо отпадане на задължението за органа да извърши съответните процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване по същество на конкретното искане.
Така, ако ДАБ прецени, че кандидата няма нужда от исканата закрила, неговата молба ще бъде квалифицирана като недопустима и няма да се образува производство за предоставяне на международна закрила, а ако производството вече е образувано – ще бъде прекратено.
Обща допустимост
- Същност: проверка за наличие на действителен правен интерес у кандидата да търси и получи международна закрила като способ за защита от преследване или посегателство.
- Основания: производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява (чл.13, ал.2 ЗУБ вр. чл.33 Процедурна директива 2013/32/ЕС), когато кандидатът:
- има предоставена международна закрила в друга държава-членка на ЕС;
- има предоставен статут на бежанец в трета държава или друга ефективна закрила, която включва спазване на принципа на забрана за връщане и от която все още се ползва, при условие че ще бъде приет в тази държава;
- идва от трета сигурна държава, при условие че ще бъде приет в нея;
- има открито производство по молба за предоставяне на убежище или предоставено убежище в Република България. Това конкретно основание в първата част на неговата хипотеза досежно „открито производство по молба за предоставяне на убежище“ е противоконституционно, доколкото убежището се дава от президента на републиката, следователно – пред него не се провежда административно производство. Затова не е законосъобразно да се прекрати производството пред ДАБ за да се препрати молбата за убежище към президента като към компетентен орган (чл.31, ал.2 АПК), тъй като той не е административен орган на изпълнителната власт, а държавен глава. За повече информация – виж, 2.3. Убежище от президента. Втората част на тази хипотеза е конституционосъобразна доколкото, съгласно закона, лицата с предоставено убежище от президента имат равни права и задължения с лицата, на които е предоставен статут на бежанец. От това следва, че лицата с предоставено убежище нямат правен интерес да търсят защита чрез предоставяне на международна закрила под формата на статут на бежанец или хуманитарен статут, тъй като вече разполагат с адекватна и идентична защита. Липсата на правен интерес означава липса на процесуална предпоставка за образуване и провеждане на производство по предоставяне на международна закрила., а молбата за такава закрила се явява недопустима.
- Орган: председателят на ДАБ (аргумент по чл.48, ал.1 т.4 ЗУБ).
- Обжалване: при липса на изрично изключение в ЗУБ съгласно общата клауза за обжалваемост по чл.120, ал.2 от Конституцията.
- Срок: жалбата следва да бъде подадена в 14-дневен срок от връчването на решението, с което се отказва образуване на производство по предоставяне на международна закрила или се прекратява вече образуваното производство (чл.149, ал.1 АПК). Жалбите срещу решения на председателя на ДАБ се подават чрез него (чл.88, ал.1 ЗУБ).
- Компетентен съд: административният съд по настоящия адрес от регистрационната карта на кандидата (чл.87 вр. чл.91 ЗУБ вр. чл.133 и сл. АПК).
- Особености: съдопроизводството по обжалване на решение на председателя на ДАБ е двуинстанционно с право на касация като жалбите и пред двете съдебни инстанции имат суспензивен ефект (чл.88, ал.1 вр. чл.91 ЗУБ вр. чл.166, ал.1 АПК).
- Разглеждане: в 3-дневен срок от получаването на жалбата председателят на ДАБ изпраща жалбата и личното дело на съда. Административният съд разглежда жалбата в срок до 1 месец в открито заседание с призоваване на страните. Решението на съда подлежи на касационно обжалване. За неуредените в ЗУБ процесуални въпроси се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК (чл.89 - 91 ЗУБ).
- Последици при отмяна: когато административният съд отмени обжалваното решение и върне личното дело със задължителни указания за ново решаване, председателят на ДАБ е длъжен да вземе ново решение в срок до 14 дни (чл.90, ал.2 ЗУБ).
Специална допустимост (последващи молби)
- Същност: "последваща молба" за предоставяне на международна закрила има, когато такава молба е подадена от кандидат с прекратена или отнета международна закрила или спрямо когото производството за предоставяне на международна закрила в България е приключило с влязло в сила решение и чужденецът не е напускал държавната територия (§1, т.6 от ДР на ЗУБ). Законът изрично посочва, че преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост (чл.76а ЗУБ). Така първоначалната преценка на последващите молби е безспорно определена като преценка по тяхната допустимост. Доколкото обаче тази допустимост не се отнася до липсата на правен интерес поради вече съществуваща закрила, тя се явява специална спрямо другите, общи основания за допустимост, уредени в останалите хипотези на чл.13, ал.2 от ЗУБ.
- Основание: производството за предоставяне на международна закрила не се образува, а образуваното се прекратява, когато кандидатът:
- е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход (чл.13, ал.2, т.4 ЗУБ вр. чл.40 Процедурна директива 2013/32/ЕС);
- Орган: интервюиращ орган (чл.76б, ал.1 ЗУБ).
- Срок: до 14 дни от подаването на последващата молба за международна закрила (чл.76б, ал.1 ЗУБ). За молби, подадени чрез друг държавен орган (чл.58, ал.4 ЗУБ), този срок започва да тече от получаването на молбата в ДАБ.
- Процедура: преценката на допустимостта на последващата молба се прави от интервюиращия орган единствено въз основа на писмените доказателства, представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю (чл.76б, ал.1 ЗУБ вр. чл.34, ал.1 и чл.42, ал.1, б.“б“ Процедурна директива 2013/32/ЕС). Ако към последващата молба няма посочени или представени писмени доказателства молбата ще бъде задължително приета за недопустима.
- Права в производството по допустимост на последваща молба: при провеждане на процедурата по преценка на допустимостта на последващата му молба на кандидата не се предоставят следните права (чл.76в, ал.2 и 3 ЗУБ):
- правото да се остане на територията на България на кандидата, когато:
- подава първа последваща молба единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на приложената му принудителна административна мярка "отнемане на правото на пребиваване ", "връщане" или "експулсиране";
- подава поредна последваща молба, а предходната му последваща молба е счетена за недопустима или е разгледана по същество и отхвърлена, и за когото връщането в държавата му по произход или в трета сигурна държава няма да доведе до застрашаване на неговия живот или на свободата му на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или излагане на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
На практика това означава, че спрямо кандидат с последваща молба от тези категории може да бъде изпълнена принудителна мярка по депортиране от територията на България чрез връщане или експулсиране, за чиято цел същият може да бъде и принудително настанен в СДВНЧ на имиграционната полиция Дирекция „Миграция“ на МВР.
- правото на:
- подслон и храна;
- социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани;
- здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани;
- психологическа помощ;
- регистрационна карта.
Посочените ограничения, и особено, досежно правото да се остане на територията на страната и правото да се получи регистрационна карта, са въведени в закона с цел да се ограничи злоупотребата с правото да се подаде последваща молба за закрила единствено с цел да се получи документ, който да легитимира съответния кандидат като редовно пребиваващ и да предотврати изпълнението на мерки по депортиране от България.
- Решение: интервюиращият орган взема решение, с което допуска или не допуска последващата молба до производство за предоставяне на международна закрила (чл.76б, ал.1, т. т.1 и 2 ЗУБ). Ако в указания 14-дневен срок от подаването на последващата молба не бъде взето решение, тя се смята за допусната до производство за предоставяне на международна закрила (чл.76б, ал.3 ЗУБ). В този случай, както и когато молбата изрично е била приета за допустима, кандидатът се регистрира в срок до 3 работни дни от допускането на последващата му молба до производство за предоставяне на международна закрила.
- Обжалване: правото на обжалване на решението за недопустимост на последващата молба е изрично посочено в закона (чл.84, ал.1 ЗУБ).
- Срок: жалбата следва да бъде подадена в 7-дневен срок от връчването на решението за отказ да се образува производство по последващата молба (чл. 84, ал.2 ЗУБ).
- Компетентен съд: административния съд по настоящия адрес от регистрационната карта на кандидата (чл.84, ал.2 ЗУБ). Тази разпоредба на специалния закон съответства на общите правила за определяне на местна подсъдност в административния процес (чл.133 и сл. АПК).
- Особености: съдопроизводството по обжалване на решение по недопустимост на последваща молба е едноистанционно като жалбата няма суспензивен ефект (чл.85, ал.4 вр. чл.84, ал.4 ЗУБ).
- Разглеждане: административният съд разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с решение в срок до 1 месец от образуването на делото. В тези случаи страните трябва да бъдат призовани най-късно 3 дни преди заседанието.
- Последици при отмяна: когато съдът отмени обжалваното решение и върне делото със задължителни указания за допускане на последващата молба в производство по общия ред, интервюиращият орган постановява ново решение в срок до 10 работни дни от получаването на съдебното решение (чл.85, ал.2 вр. чл.90, ал.2 ЗУБ).
