Човек, който иска да отиде да живее в чужда държава по собствено желание, за да работи, да се учи или да бъде заедно със семейството си, което вече се намира там, се нарича „имигрант“.
По закон обаче държавите не са длъжни да приемат да живеят на тяхна територия всички чужденци, които поискат това. Държавите имат задължения само към своите граждани.
Ето защо държавите имат право да откажат да пуснат да влезе на тяхна територия чужденец, който няма валиден паспорт, входна виза или разрешение за пребиваване.
Затова хората, които искат да живеят в чужда държава заради работа, образование или за да упражняват семейния си живот, трябва първо да поискат и да получат от тази държава виза. Само така те ще имат право да пътуват до тази държава, да влязат законно в нея и да получат разрешение за пребиваване.
Ако обаче някой влезе незаконно в чужда държава и без паспорт или виза като се преструва на бежанец, най-вероятно е да получи отказ от властите на тази държава да му се даде убежище.
Тогава този човек ще бъде принудително върнат обратно в неговата държава по произход чрез процедура, която се нарича „депортиране“ и за чието изпълнение може да бъде задържан от полицията за период до няколко месеца.
В такива случаи на този човек ще бъде наложена и забрана за влизане („черен печат“), която важи за всички държави от Европейския съюз, Швейцария и Норвегия и обикновено е валидна за 5 години.
Тази забрана се въвежда в специална европейска електронна система, наречена ЕВРОДАК (EURODAC) заедно с отпечатъците на този човек.
Така европейските държави могат по всяко време да проверяват чрез отпечатъците на всеки чужденец дали за него или нея няма наложена забрана в друга европейска държава и също да откажат да го приемат да влезе и живее на тяхна територия, докато не изтече срока на забраната.
