В някои държави правата и свободата на хората, които живеят в нея, са нарушавани или ограничавани от властта. Властта може да налага такива ограничения на хората заради тяхната раса, религия, политическите им убеждения или други техни особености.
Ограниченията могат да се изразяват във физическо насилие, психически тормоз, арест или други полицейски мерки, дела, присъди или забрани да извършват някаква дейност, например: да се работи на държавна позиция, да се ходи на училище, да се членува в дадена партия, да се провеждат демонстрации, и така нататък – изобщо, ограниченията могат да бъдат всякакви действия по принуда, дискриминация или произвол.
Властта в никоя държава няма право да нарушава правата на обикновените хора и да ги ограничава извън рамките на закона. Независимо дали става въпрос за мъже, жени или деца – всички имат право да живеят свободно и съгласно своите разбирания и съвест, стига да не пречат на другите хора.
Понякога нарушенията и ограниченията не се извършват от държавата, а от други организации или групировки, на които обаче държавата да не може или пък не желае да се противопостави, за да защити хората, които са тяхна жертва.
В други държави се води война, която застрашава живота и сигурността на цивилното население. Войната може да е с чужда държава или да е вътрешен конфликт между различни групировки, а понякога и двете.
Когато животът, сигурността или правата на един човек не са защитени от държавата му или самата държава е тази, която ги нарушава, този човек има възможност да потърси сигурност в друга страна като поиска от чуждата държава разрешение за пребиваване по тези причини.
Тази възможност се нарича „убежище“. В Европа убежището се нарича „международна закрила“.
Хората, които бягат от своята страна и търсят убежище в чужда държава, се наричат „бежанци“.
