Международната закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут (чл.1а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците).
Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951г. се спазва и прилага като задължителна във всички държави на ЕС. Освен нея, Европейският съюз има и други общи правила (acquis communautaire), които освен статута на бежанец уреждат и възможност за получаване на втори, допълнителен индивидуален статут на територията на Европа, наречен "субсидиарна закрила" (subsidiary protection). В България тази субсидиарна закрила се нарича "хуманитарен статут". Така, търсещият закрила може да получи в държавите от ЕС един от двата вида индивидуални статути - статут на бежанец или субсидиарна закрила (хуманитарен статут), които са познати под общото име "международна закрила".