Убежището се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита международно признати права и свободи (чл.27, ал.2 Конституцията).
Президентът на републиката предоставя убежище (чл.98, т.10 от Конституцията).
Съгласно закона основанията за предоставяне на убежище от президента обхващат освен случаите, определени в Конституцията, също така и случаите, когато държавните интереси или особени обстоятелства налагат това (чл.2, ал.1 ЗУБ). Втората хипотеза на тази норма на закона обаче противоречи на чл.15, ал.1 от Закона за нормативните актове, доколкото правомощията на президента и основанията за прилагането им могат да бъдат уреждани единствено в Конституцията и не могат да бъдат допълвани от закон или други нормативни актове от по-нисша степен.
Орган
Държавния глава: искането за убежище се адресира до президента на Република България (чл.58, ал.1 ЗУБ).
Ред и форма
Молба за предоставяне на убежище: чужденецът, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България (чл.58, ал.1 ЗУБ). Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента. Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента (чл.61, ал.1 ЗУБ).
Същност и характеристики
Президентът е държавен глава на републиката, а не орган на изпълнителната власт. Функцията на държавния глава е да олицетворява единството на нацията и да представлява държавата в международните отношения (чл.92 от Конституцията).
Държавният глава не провежда административни производства както органите на централната администрация (МС, министерства, държавни и изпълнителни агенции и техните структури в низходяща йерархия) или местната администрация (общините).
Затова президентът не е обвързан от законовите основания за предоставяне на убежище (чл.62 ЗУБ), нито от задължението да разгледа отправена до него молба за предоставяне на убежище, а ако я е разгледал, не е обвързан от задължение да се произнесе по нея. По тази причина и актовете, с които дава (указ) или отказва да даде (решение) убежище не подлежат на съдебен контрол.
Поради това административните органи, сезирани с молба за убежище, не могат да я препратят до президента на основание чл.31 АПК, тъй като такова препращане е правно допустимо единствено от некомпетентния към компетентния административен орган. Препращане е допустимо единствено в случаите, когато като адресат на молбата изрично е посочен президента на републиката.
Задължение за съдействие
Ако президентът реши да разгледа отправеното до него молба за предоставяне на убежище по негово искане длъжностните лица в Държавната агенция за бежанците са длъжни да организират проучването и изясняването на фактите и обстоятелствата от значение за предоставянето на убежище по Конституцията и да оказват съдействие на администрацията на президента (чл.6, ал.2 във вр. чл.53, ал.1, т.2 ЗУБ). Президентът може също така да поиска от председателя на ДАБ да даде становище по подадената до президента молба за убежище (чл.48, ал.2 ЗУБ).
