В. Тълкуване на термините

(1) „събития, станали преди 1 януари 1951 г."

35. Причината за това временно ограничение от 1951 г. е обяснена в параграф 7 на Увода. В резултат на Протокола от 1967 г. това временно ограничение загуби голяма част от практическото си значение. Следователно, тълкуването на думата "събития" е от интерес само в малък брой държави-страни по Конвенцията от 1951 г., които не са също така страни по Протокола от 1967 г.*

36. Думата „събития" не е дефинирана в Конвенцията от 1951 г., но бе прието, че означава „събития от голямо значение, включващи териториални или дълбоки политически промени, а така също и систематични програми за преследване, които са резултат от по- ранни промени."** Посоченото временно ограничение се отнася до „събития", в резултат на които, а не до датата, на която дадено лице е станало бежанец, нито пък до датата, на която то е напуснало страната си. Бежанец може да е напуснал страната си преди или след датата на временното ограничение, при условие, че неговите основателни опасения от преследване се дължат на „събития", станали преди временното ограничение или са се появили на по- късен етап в резултат на такива събития.***

(2) „основателни опасения от преследване"

(а) Общ анализ

37. Мразът „основателни опасения от преследване" е ключовият израз в определението. Той отразява виждането на нейните автори за основните елементи на характера на бежанеца. Той заменя предишния начин за определяне на бежанците по категории (т, е. лица с определен произход, които не се ползват от закрилата на страната си) с по-общата концепция за „опасения" по конкретен повод. Тъй като опасението е субективно качество, определението включва субективните черти на лицето, желаещо да бъде признато за бежанец. Поради тази причина определянето на статут на бежанец изисква по-скоро оценка на заявленията на лицето, отколкото на преобладаващото положение в родината му.

38. Към понятието „опасения" - душевно и субективно състояние, се добавя и прилагателното „основателни". Това означава, че статута на бежанец на дадено лице се определя не просто от неговото душевно състояние, но това душевно състояние трябва да е породено от обективна ситуация. Следователно, изразът „основателни опасения" съдържа както субективен, така и обективен елемент и при установяването дали съществуват основателни опасения, трябва да се вземат под внимание и двата елемента.

39. Може да се предполага, че освен ако не търси приключения или просто не е тръгнал да опознае света, човек нормално не напуска дом и родина без някаква принудителна причина. Може да има много причини, които са принудителни и разбираеми, но само един мотив е бил определен като отличаващ бежанеца. Поради това, изразът „при основателни опасения от преследване", определяйки конкретен мотив, автоматично прави всички други причини за бягство неотговарящи на определението. Той изключва такива лица. Като например жертвите на глад или природни бедствия, освен ако те също нямат основателни опасения от преследване поради една от изложените причини. Това не означава, обаче, че подобни мотиви нямат отношение към процеса на определяне на статут на бежанец, тъй като за правилното вникване и случая на даден кандидат е необходимо да се вземат под внимание всички обстоятелства.

40. Оценката на субективния елемент е неделима от тази на личността на кандидата, тъй като психологическите реакции на различните индивиди могат да не са еднакви при идентични условия. Дадено лице може да притежава силни политически или религиозни убеждения, пренебрегването на които ще направи живота му непоносим, друг може да няма такива убеждения. Един може да вземе импулсивно решение да избяга, докато друг внимателно ще подготви своето бягство.

41. Поради важността, която определението отдава на субективния елемент, преценка на правдоподобността е задължителна там, където случаят не е достатъчно изяснен. Необходимо е да бъдат взети под внимание личното н семейното положение на кандидата, неговата принадлежност към определена расова, религиозна, национална, социална или политическа група, неговата собствена преценка за положението му и неговия собствен опит- с други думи, всичко, което може да покаже, че преобладаващ мотив е страхът. Страхът трябва да бъде умерен. Прекаленият страх обаче може да има сериозно основание, ако, при всички обстоятелства по случая, такова душевно състояние може да се счита за оправдано.

42. Що се отнася до обективния елемент, необходимо е да бъдат преценени изявленията на кандидата. От компетентните власти, които трябва да определят статута на бежанец, не се изисква да оценяват условията в страната на произход на кандидата. Изявленията на кандидата не могат обаче да бъдат разглеждани абстрактно, а трябва да бъдат преценявани в контекста на съответната ситуация. Познаването на положението в страната на произход на кандидата, макар и не първостепенна цел, е важен елемент за преценка доколко може да му се има доверие. По принцип, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да обоснове, че оставането му в страната на произход или завръщането в нея е станало нетърпимо за самия него поради причините, изброени в определението.

43. Не е необходимо тези преценки да се основават единствено на личния опит на кандидата. Например, нещо, което се е случило с негови приятели и роднини, както н с други представители на същата расова или социална група, може също да е показател за основателността на опасенията му, че рано или късно той също ще стане жертва на преследване. Законите на страната на произход и по-специално начинът на тяхното прилагане също са от значение. Положението на всяко едно лице, обаче, трябва да бъде оценявано само за себе си. В случай, когато се касае за известна личност, опасността от преследване може да е по-голяма, отколкото при неизвестна личност. Всички тези фактори, а именно характера на лицето, неговия произход, влияние, състояние или известност, могат да доведат до заключението, че опасенията му от преследване са „основателни”.

44. Въпреки, че определянето на статут на бежанец се извършва обикновено индивидуално, възниквали са и ситуации, при които цели групи са били разселени при обстоятелства, в които членове на групата могат да бъдат разглеждани поотделно като бежанци. В такива ситуации често се налага спешно да се окаже съдействие и по чисто практически причини може да не е възможно статута на бежанец да бъде определян за всеки член от групата поотделно. В такива случаи се прибягва до така нареченото “групово определяне” на статут на бежанец, при което всеки член от групата се разглежда prima face (т. е. в отсъствие на доказателства за противното) като бежанец.

45. Освен в случаите, описани в предишния параграф, кандидатът за статут на бежанец обикновено трябва да представи основателни причини защо той самостоятелно се опасява от преследване. Може да се счита, че опасенията на дадено лице от преследване са основателни, ако то вече е било жертва на преследване поради една от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Думата „опасения” обаче се отнася не само до лица, които действително са били преследвани, но и до такива, които искат да избегнат ситуация, водеща до риск от преследване.

46. Изразите „опасения от преследване” или дори само „преследване” са обикновено чужди за нормалния речник на бежанеца. В действителност, бежанец рядко би употребил точно термина „опасения от преследване”, въпреки че това често се подразбира от собствения му разказ. Отново, въпреки че бежанецът може да има точно определени възгледи, за които е трябвало да страда, възможно е той да не е в състояние поради психологически причини да опише преживяното и положението си с политически термини.

47. Типичен тест за основателността на опасенията възниква, когато кандидатът притежава валиден национален паспорт. Понякога се твърди, че притежаването на паспорт означава, че властите, които са го издали, не възнамеряват да преследват притежателя му, тъй като в противен случай не биха издали паспорта. Въпреки, че това може би е вярно в някои ситуации, много хора използват легалното напускане на страната си като единствен начин за бягство, без въобще да са разкрили своите политически възгледи, тъй като това би ги поставило в опасно положение спрямо властите.

48. Наличието на паспорт не може винаги да се разглежда като доказателство за лоялност от страни на притежателя или като индикация за отсъствие на опасения. Паспорт може да бъде издаден и на лице, което е нежелано в страната на неговия произход, като единствената цел е то да я напусне, а може да съществуват и случаи, когато паспортът е придобит тайно. Поради това самото притежаване на валиден национален паспорт не представлява пречка за признаване на статут на бежанец.

49. От друга страна, в случай, че даден кандидат, без сериозни основания, настоява да запази валиден паспорт на страната, от чиято закрила умишлено не желае да се ползува, това може да постави под съмнение истинността на неговото твърдение за „основателни опасения от преследване”. Веднъж признат за такъв, бежанецът обикновено не следва да задържа националния си паспорт.

50. Въпреки това обаче могат да съществуват извънредни ситуации, при които лице, отговарящо на критериите за статут на бежанец, може да задържи националния си паспорт или, в резултат на специална договореност, да му бъде издаден нов от властите на страната на произход. Особено в случаите, когато подобна договореност не означава, че притежателят на национален паспорт е свободен да се завърне в страната на произход без предварително разрешение, такава договореност не е несъвместима със статута на бежанец.

(b) Преследване

51. Не съществува общопризнато определение на понятието „преследване”, а различните опити да се формулира подобно определение завършиха със скромен успех. От член 33 на Конвенцията от 1951 г. може да се съди, че заплахата за живота или свободата по причини на раса, религия, националност, политически възгледи или принадлежност към дадена социална група винаги е преследване. Поради същите причини и други сериозни нарушения на правата на човека биха представлявали преследване.

52. Доколко други предубедени действия или заплахи биха могли да се считат за преследване зависи от обстоятелствата при всеки отделен случай, включително и от субективния елемент, кккойто бе споменат в предишните параграфи. Субективният характер на опасенията от преследване изисква оценка на възгледите и чувствата на засегнатото лице. Също така, всички действителни или евентуални действия срещу лицето трябва задължително да бъдат разглеждани в светлината на тези възгледи и чувства. Поради различията в психологическата нагласа на отделните лица и в обстоятелствата във всеки отделен случай, тълкуването да съдържанието на понятието преследване неминуемо варира.

53. Освен това, даден кандидат може да е бил обект на разнообразни мерки, които сами по себе си не представляват преследване (например различни форми на дискриминация), и които в някои случаи са съчетани с друга неблагоприятни фактори (като общата атмосфера на несигурност в страната, от която той идва).

В такива случаи, взети заедно, различните елементи могат да предизвикат такъв ефект върху съзнанието на кандидата, който справедливо да оправдае твърдението за основателни опасения от преследване поради „кумулативни основания”. Излишно е да се казва, че не е възможно да бъде дадено общо правило за това, кои кумулативни причини могат да доведат до правомерно кандидатстване за статут на бежанец. Това задължително ще зависи от всички обстоятелства, включително и от специфичните географски, исторически и етнологически особености.

(c) Дискриминация

54. В по-голяма или в по-малка степен в много общества действително съществуват различия в отношението към различни групи. Лицата, към които отношението е по-неблагоприятно, не са непременно жертви на преследване. Само при определени обстоятелства дискриминацията се превръща в преследване. Това става, когато дискриминационни мерки водят до значителни вредни последствия за съответното лице, като например, сериозни ограничения па правото му да изкарва прехраната си, да изповядва религията си, да има достъп до съществуващите образователни заведения.

55. Основателни опасения от преследване могат да възникнат и там, където дискриминационните мерки сами по себе си нямат сериозен характер, в случай че те предизвикват в съзнанието на съответното лице чувство на мрачно предчувствие и несигурност за неговото бъдещо съществуване. Доколко такива дискриминационни мерки сами по себе си пораждат преследване трябва да бъде установено в светлината на всички обстоятелства. Естествено, твърдение за опасения от преследване ще бъде по-силно, когато дадено лице е станало жертва на поредица дискриминационни мерки от този род и съответно е налице кумулативен елемент.

(d) Наказание

56. Преследването трябва да се разграничава от наказание за престъпление от общ характер. Лица, бягащи от преследване или наказание за подобно престъпление обикновено не се считат за бежанци. Трябва да се напомни, че бежанецът е жертва или потенциална жертва на несправедливост, а не беглец от правосъдие.

57. От време на време обаче, гореспоменатото разграничение може да не е толкова ясно. Първо, лице, виновно за престъпление от общ характер, може да подлежи на прекалено голямо наказание, което да доведе до преследване по смисъла на определението. 
Нещо повече, наказателно преследване по причини, изброени в определението (например по отношение на „незаконно” религиозно обучение на дете), може да се превърне в преследване.

58. Второ, възможни са случая, когато дадено лице, освен че се страхува от преследване или наказание за извършено престъпление от общ характер, може да има и „основателни опасения от преследване”. В такива случаи даденото лице е бежанец. Въпреки това, може да се наложи да се установи дали въпросното престъпление не е от толкова сериозен характер, че да постави кандидата в обсега на една от изключващите клаузи.*

59. За да бъде установено дали съдебното разследване води до преследване, ще е необходимо да бъдат разгледани и законите на съответната страна, тъй като е възможно даден закон да не е в съответствие с общоприетите стандарти в областта на правата на човека. По-често обаче не самият закон, а неговото прилагане е дискриминационно. Съдебно разследване за престъпление против „обществения ред”, като например за разпространяване на позиви, може да бъде средство за преследване па дадено лице на основание политическото съдържание на публикацията.

60. В подобни случаи поради очевидните трудности да бъдат преценени законите на друга държава, местните власти често прибягват до вземането на решения, като използуват за критерий националното си законодателство. Нещо повече, като полезни помощни средства могат да бъдат използувани и изложените в редица международни споразумения принципи, отнасящи се до правата на човека, по-специално международните пактове по правата на човека, които съдържат обвързващи задължения за държавите-страни по тях, много от които са страни и по Конвенцията от 1951 г.

(е) Последствия от незаконното напускане на страната на произход или от неправомерното пребиваване в друга държава

61. Законодателството на редица държави предвижда строги наказания за граждани, които напускат страната незаконно или остават в чужбина без разрешение. В случаите, когато има основание да се счита, че поради незаконно напускане на страната или неправомерно оставане в чужбина дадено лице подлежи на такова сурово наказание, признаването му за бежанец ще бъде оправдано, ако е възможно да се докаже, че мотивите му за напускане или оставане извън страната са свързани с причините, изброени в член 1 А

(2) на Конвенцията от 1951 г. (виж параграф 66 по- долу). 

(f) Различаване на икономическите мигранти от бежанците

62. Мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Ако върши това по чисто икономически съображения, той е икономически мигрант, а не бежанец.

63. Понякога обаче разграничаването на икономическия мигрант от бежанеца не е лесно, точно така, както не винаги могат ясно да бъдат разграничени икономическите от политическите мерки в страната, от която кандидатът идва. Зад икономическите мерки, засягащи живота на дадено лице, могат да съществуват расови, религиозни или политически цели или намерения, насочени срещу определена група. Там, където икономическите мерки разрушават икономическото съществуване на определена част от населението (например лишаване от търговски права, дискриминационно или свръх данъчно облагане на определена етническа или религиозна група), според обстоятелствата жертвите могат да станат бежанци , напускайки страната.

64. Доколко същото би се отнасяло до жертвите на общи икономически мероприятия (т. е. такива, които се прилагат към цялото население без дискриминация), ще зависи от обстоятелствата по случая. Несъгласието с общи икономически мероприятия само по себе си не е достатъчно основание за кандидатстване за статут на бежанец, От друга страна, това, което на пръв поглед изглежда чисто икономически мотив за напускане, в действителност може да включва и политически елемент, а именно политическите възгледи на индивида може да го излагат на сериозни последствия, а не възраженията му срещу самите икономически мероприятия.

(g) Източници на преследване

65. Обикновено преследването се свързва с действия на властите в дадена страна. То може да произлиза също и от слоеве от населението, които не зачитат стандартите, установени в законите на съответната страна. Пример в тази насока е водещата до преследване религиозна нетърпимост в държава, която иначе е светска, но където значителна част от населението не зачита религиозните вярвания на съседите си. Там, където се извършват сериозни дискриминационни или други престъпления от страна на местното население, същите могат да се считат за преследване, ако умишлено се толерират от властите, или ако властите откажат или не са в състояние да предоставят ефективна закрила.

(3) „По причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения”

(a) Общ анализ

66. За да бъде считано за бежанец, дадено лице трябва да има основателни опасения от преследване поради една от гореизложените причини. Няма значение дали преследването се дължи на една или на комбинация от две или повече от тези причини. Често самият кандидат може да не е наясно е причините за преследването, от което се опасява. Все пак, не е негово задължение да анализира случая си до такава степен, че да посочи причините в подробности.

67. Задължение на този, който проучва фактите по случая, е да установи причината или причините за преследването и да реши дали определението, съдържащо се в Конвенцията от 1951 г. е приложимо в дадения случай. Очевидно е, че причините за преследване под тези разнообразни наименования в много случаи ще се припокриват. Обикновено по отношение на едно и също лице ще са комбинирани повече от един елемент - например политически опонент, който принадлежи към религиозна или национална група, или и към двете, като комбинацията от тези причини може да се окаже от значение при установяване на основателните му опасения.

(b) Раса

68. В настоящия контекст раса трябва да се разбира в най-широкия смисъл на понятието, като включваща всички видове етнически групи, които обикновено биват наричани „раси”. Често това понятие включва и принадлежност към специфична социална група с общ произход, образуваща малцинство в рамките на цялото население. Дискриминацията по причини на раса е заклеймена в целия свят като едно от най-тежките нарушения на правата на човека. Поради това расовата дискриминация е важен елемент за установяване на наличието на преследване.

69. Дискриминацията по расови причини често прераства в преследване по смисъла на Конвенцията от 1951 г. Такъв би бил случаят, когато в резултат на расова дискриминация достойнството на дадено лице бъде накърнено до степен, несъвместима с най-елементарните и неотменими права на човека, или когато пренебрегването на расовите бариери води до сериозни последици.

70. Самият факт на принадлежност към определена расова група обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Могат обаче да съществуват ситуации, при които, поради конкретни обстоятелства, засягащи групата, самата принадлежност към нея е достатъчно основание за опасения от преследване.

(c) Религия

71. Всеобщата декларация за правата на човека и Пактът за граждански и политически права прокламират правото на свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието, което включва свободата на всяко лице да възприема религия по свой избор и да я изповядва публично или частно, чрез обучение, богослужение, ритуали и религиозни обреди.

72. Преследването „по причини на религия" може да приеме разнообразни форми, като например забрана за принадлежност към религиозна общност, за публично или частно богослужение, за вероучение, или други сериозни дискриминационни мерки, наложени върху хора, поради това, че изповядват религията си или принадлежат към определена религиозна общност.

73. Самата принадлежност към определена религиозна общност обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Могат обаче да съществуват особени обстоятелства, при които самата принадлежност да е достатъчно основание.

(d) Националност

74. Терминът „националност" в този контекст не трябва да се разбира единствено като „гражданство". Той се отнася и до принадлежността към етническа или езикова група и в някои случаи може да се припокрие с термина „раса". Преследването по причина на националност може да се проявява като враждебно отношение и мерки, насочени към национално (етническо, езиково) малцинство, като при определени обстоятелства самият факт на принадлежност към такова малцинство може да доведе до основателни опасения от преследване.

75. Съжителството в рамките на дадена държава на две или повече национални (етнически, езикови) групи може да създаде конфликтни ситуации или ситуации на преследване или опасност от преследване. Не винаги е лесно да бъдат разграничени преследването по причини на националност и преследването поради политически убеждения , когато конфликт между национални групи е съчетан с политически движения, особено когато политическото движение се идентифицира с определена „националност".

76. Докато в повечето случаи от преследване по причини на националност се опасяват лица, принадлежащи към национални малцинства, съществуват и много случаи в различни континенти, при които лице, принадлежащо към група на мнозинството, се опасява от преследване от страна на доминиращо малцинство.

(e) Принадлежност към определена социална група

77. "Определена социална група" обикновено включва лица с приблизително еднакъв произход, навици и социален статут. Опасенията от преследване поради принадлежност към такава група често могат да съвпаднат с опасенията от преследване по други причини - раса, религия или националност.

78. Принадлежност към такава определена социална група може да бъде в основата на преследването поради недоверие в нейната лоялност към правителството или поради факта, че политическите възгледи, миналото или икономическата дейност на нейните членове, или самото съществуване на социалната група като такава се считат за пречка за политиката на правителството.

79. Самата принадлежност към определена социална група обикновено не е достатъчно съществено основание да се иска статут на бежанец. Могат обаче да съществуват особени обстоятелства, при които самата принадлежност да е достатъчно основание за опасения от преследване.

(f) Политически убеждения

80. Изповядването на политически убеждения, различаващи се от тези на правителството, само по себе си не е основание да се иска статут на бежанец, поради което кандидатът трябва да докаже, че се опасява от преследване поради своите убеждения. Това предполага, че той изповядва убеждения, които не се толерират от официалните власти, и които са критични към тяхната политика или действия. Това също така предполага, че тези убеждения са станали известни на властите, или че те са ги приписали на кандидата. Политическите убеждения на един учител или писател в много случаи са по-лесно забележими от тези на лице, което не заема такова място в обществото. Относителната важност или твърдост на убежденията на кандидата - доколкото това може да бъде установено от обстоятелствата по случая, също има значение.

81. Въпреки че в определението се говори за преследване „по причини на политически убеждения", не винаги е възможно да се установи причинна връзка между изразените убеждения и съответните мерки, които са предприети по отношение на кандидата, или от който той се страхува. Такива мерки много рядко се основават специално на „убежденията". По-често те приемат формата на санкции по повод приписани криминални действия против управляващата власт. Затова ще е необходимо да бъдат установени политическите възгледи на кандидата, които са в основата на неговото поведение, както и факта, че те са довели или могат да доведат до преследването, от което той твърди, че се опасява.

82. Както бе отбелязано по-горе, преследване „по причини на политически убеждения’’ предполага, че кандидатът изповядва убеждения, които или са изразени или са станали известни на властите. Могат обаче да съществуват и ситуации, при които кандидатът да не е дал никакъв израз на убежденията си. Поради силната му убеденост, обаче, може би ще бъде разумно да се предположи, че рано или късно неговите убеждения ще бъдат изразени, в резултат на което той ще влезе в конфликт с властите. Там, където това би могло да се предположи, може да се приеме, че кандидатът се опасява от преследване по причина на политическите си убеждения.

83. Не е необходимо кандидат, който се опасява от преследване поради политическите си убеждения, да показва, че властите в страната на неговия произход са знаели за убежденията му преди да напусне страната. Той може да ги е прикривал и никога да не е бил подлаган на дискриминация или преследване. Самият факт обаче, че той отказва закрилата на правителството или отказва да се завърне, може да разкрие действителното му душевно състояние и да предизвика опасение от преследване. При такива обстоятелства проверката на основателността на опасенията му би се основавала на оценка на последствията за него в случай, че се завърне в страната. Това особено се отнася до така наречените бежанци „sur place”.

84. Там, където дадено лице е обект на съдебно разследване или наказание за политическо престъпление, е възможно да се наложи да бъде направено разграничение дали разследването е за политически убеждения или за политически мотивирани действия. Ако то е за престъпление, извършено без политически мотиви и ако предвижданото наказание е в съответствие с общото право на съответната страна, опасенията от преследване, сами по себе си, не правят от кандидата бежанец.

85. Дали даден политически правонарушител може също да бъде считан за бежанец, зависи от редица други фактори. Разследването за правонарушение може, в зависимост от обстоятелствата, да бъде претекст за наказване за политически убеждения или за тяхното изразяване. Отново може да съществуват основания да се счита, че даден политически правонарушител ще бъде изложен на прекалено или произволно наказание за престъплението, в което е обвинен. Подобно прекалено или произволно наказание би представлявало преследване.

86. При установяването дали даден политически правонарушител може да се счита за бежанец трябва да се обърне внимание и на следните елементи: личността на кандидата, неговите политически убеждения, мотивите и характера на извършеното действие, същността и мотивите за съдебното разследване, а също така и естеството на закона, на който се основава съдебното разследване. Тези елементи могат да покажат, че даденото лице се опасява от преследване, а не просто от съдебно преследване и наказание - в рамките на закона - за деяние, което е извършил.

(4) „се набира извън страната, чийто гражданин то е”

(а) Общ анализ

87. В този контекст „националност” означава “гражданство”. Изразът „се намира извън страната, чийто гражданин то е” се отнася за лица, които имат гражданство, за разлика от лицата без гражданство. В повечето случаи, бежанците запазват гражданството на страната на произход.

88. Общо изискване за признаване на статут на бежанец е кандидатът да е извън страната, чийто гражданин е. Няма изключения от това правило. Международната закрила не може да се осъществи докато дадено лице се намира в рамките на териториалната юрисдикция на страната си.

89. Поради това, в случаите, когато кандидат твърди, че се опасява от преследване във връзка със страната, чийто гражданин е, трябва да се установи, че той действително е гражданин на тази страна. Възможно е обаче да съществува съмнение дали дадено лице има гражданство. То самото може да не знае това или погрешно да твърди, че е с определено гражданство, или, че е без гражданство.

Там, където гражданството му не може да бъде точно определено,
статутът му на бежанец трябва да бъде определен по начин, подобен на този, използван по отношение на лицата без гражданство, т. е. под внимание ще се вземе не държавата, чийто гражданин е то, а страната на неговото предишно обичайно местоживеене (виж параграфи 101 до 105 по-долу).

90. Както бе споменато по-горе, основателните опасения на кандидата от преследване трябва да са във връзка със страната, чийто гражданин е той. Може да се очаква, че нямайки опасения във връзка със страната, чийто гражданин е, той може да се възползува от нейната закрила. Той не се нуждае от международна закрила и следователно не е бежанец.

91. Не е необходимо опасенията от преследване винаги да са по отношение на цялата територия на държавата, чийто гражданин е бежанецът. Така например, при етнически сблъсъци или в случаи на сериозни безредици, включващи условия за гражданска война, преследването на определена етническа или национална група може да се прояви само в част от страната. При подобни ситуации, дадено лице не трябва да бъде лишено от статут на бежанец само защото е било в състояние да намери убежище в друга частна същата държава, в случай че отчитайки всички обстоятелства, не е било разумно да се очаква от него да стори това.

92. Случаите с лица, имащи повече от едно гражданство, са разгледани в параграфи 106 и 107 по-долу.

93. Гражданството може да бъде доказано с притежаването на национален паспорт. Притежаването на такъв паспорт създава предположение prima face, че притежателят му е гражданин на държава, издала паспорта, освен ако в него не е записано друго. Лице, притежаващо паспорт, според който то е гражданин на държавата, която го е издала, което твърди, че не е неин гражданин, ще трябва да обоснове твърдението си, като например докаже, че паспортът му е от така-наречените „паспорти за улеснение" (на пръв поглед редовен национален паспорт, който понякога се издава от националните власти на лица, които не са граждани на съответната държава). Самото твърдение на притежателя обаче, че паспортът е издаден за улеснение само с цел пътуване, не е достатъчно основание, да бъде отхвърлена презумпцията за гражданство. В някои случаи може да се окаже възможно да бъде получена информация от властите, издали паспорта. В случай че подобна информация не може да бъде получена или не бъде получена в разумен период от време, осъществяващият проверката ще трябва сам да оцени достоверността на твърдението на кандидата, като прецени всички останали елементи на разказа му.

(b) Бежанци „surplace"

94. Изискването дадено лице да се намира извън страната си, за да бъде признато за бежанец, не означава, че то задължително трябва да я е напуснало нелегално или дори, че то трябва да я е напуснало поради основателни опасения от преследване. То може да реши да поиска признаване на статут на бежанец, след като вече е пребивавало известно време зад граница. Лице, което не е било бежанец при напускане на страната си, но което е станало бежанец на по-късна дата, се нарича бежанец sur place (на място).

95. Дадено лице става бежанец „sur place" поради обстоятелства, станали в негово отсъствие в страната, чийто гражданин е то. Дипломати и други официални лица, работещи зад граница, военнопленници, студенти, работници-мигранти и други са кандидатствали за статут на бежанци по време на престоя им в чужбина и са били признавани за бежанци.

96. Дадено лице може да стане бежанец „sur place" в резултат на собствените си действия, например, сдружавайки се с вече признати бежанци или изразявайки политическите си убеждения в страната на местопребиваване. Дали подобни действия са достатъчни да оправдаят наличието на основателни опасения от преследване трябва да бъде установено в резултат на внимателно проучване на обстоятелствата. В частност, трябва да се обърне внимание дали подобни действия са стигнали до знанието на властите на страната на произход и как те биха ги разглеждали.

(5) „и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения "

97. За разлика от израза, разгледан в точка (6) по-долу, тази фраза се отнася за лицата с гражданство. Независимо дали не може или не желае да се възползува от закрилата на своето правителство, бежанецът е винаги лице, което не се ползва от такава закрила.

98. Невъзможността да се ползва от подобна закрила означава наличието на обстоятелства, които са извън волята на съответното лице. Възможно е например да съществува военно положение, гражданска война или други сериозни безредици, които препятстват или правят неефективна закрилата на държавата, чийто гражданин е лицето. Самата страна, чийто гражданин е лицето, може също да му е отказала закрила. Подобен отказ на закрила може да потвърди или да засили у кандидата опасенията от преследване и да представлява в действителност елемент на преследване.

99. Съдържанието на отказа от закрила трябва да се установи от обстоятелствата по случая. Когато на кандидата са отказвани услуги (например да му се издаде или да се продължи валидността на националния паспорт, или да му се откаже влизане на територията на родината му), които обичайно се извършват на негови сънародници, това може да представлява отказ от закрила по смисъла на определението.

100. Терминът „не желае" се отнася до бежанци, които отказват да приемат закрилата на правителството на държавата, чиито граждани са.* Този термин се квалифицира от израза „поради тези опасения", когато дадено лице желае да се възползува от закрилата на страната си, подобно желание обикновено би било несъвместимо с твърдението, че то е извън тази страна „поради основателни опасения от преследване". Там, където е налице закрила от страна на държавата, чийто гражданин е то, и не съществуват основания тя да бъде отказана поради основателни опасения, съответното лице не се нуждае от международна закрила и следователно не е бежанец.

(6) „или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея "

101. Тази фраза, която се отнася до бежанци без гражданство, е подобна на предходната, касаеща бежанците, имащи гражданство. По отношение на бежанците без гражданство „страната, чийто гражданин то е" е заменена със „страната на своето предишно постоянно местоживеене", а изразът „не желае да се ползва от такава закрила" се заменя с думите „не желае да се завърне в нея". Естествено, при бежанците без гражданство въпросът за "възползване от закрилата" на страната на предишното постоянно местоживеене не стои. Още повече, че веднъж напуснало страната на предишното си обичайно местоживеене поради причините, отбелязани в определението, дадено лице без гражданство обикновено не може да се завърне в нея.

102. Трябва да се отбележи, че не всички лица без гражданство са бежанци. Те трябва да са извън страната на предишното обичайно местоживеене поради причините, посочени в определението, когато такива причини не съществуват, съответното лице без гражданство не е бежанец.

103. Подобни причини трябва да бъдат разглеждани във връзка със страната на„предишното обичайно местоживеене" по отношение на Документ на ООН Е/1618, стр. 39. която се твърди, че се изпитват опасения от преследване. Това бе дефинирано от съставителите на Конвенцията от 1951 г. като „страната, в която е пребивавал, и където той е бил подложен или се страхува, че би бил подложен на преследване, ако се завърне".

104. Лице без гражданство може да има повече от една държава на предишно обичайно местоживеене и може да се опасява от преследване в повече от една от тези държави. В определението няма изискване то да отговаря на критериите за статут на бежанец по отношение на всяка една от тези страни.

105. След като лице без гражданство е било определено като бежанец по отношение на „страната на своето предишно обичайно местоживеене", всяка по-нататъшна промяна на страната на постоянното му местожителство няма да се отрази на статута му на бежанец.

(7) Двойно или множествено гражданство

Член 1 А (2), алинея 2 на Конвенцията от 1951 г.:

„В случаите, когато някое лице се явява гражданин на няколко страни, изразът „страна на неговото гражданство" означава всяка една от страните, чиито гражданин е то, и такова лице не се счита лишено от закрилата на страната на неговото гражданство, ако без някаква действителна причина, произтичаща от основателни опасения, то не се обръща за закрила към една от страните, чийто гражданин се явява".

106. Тази клауза, която се разбира от само себе си, цели да изключи от статут на бежанци всички лица с двойно или множествено гражданство, които могат да се възползуват от закрилата на поне една от държавите, чиито граждани са те. Там, където тя съществува, националната закрила се ползва с предимство пред международната.

107. При разглеждане на молбата на лице с двойно или множествено гражданство е необходимо, все пак, да се направи разграничение между правния смисъл на понятието гражданство и наличието на закрила от страна на съответната държава. Могат да съществуват случаи, при които кандидатът има гражданство на страна, по отношение на която той да няма опасения, но то да е неефективно, тъй като не му предоставя закрилата, с която обикновено се ползват нейните граждани. При такива обстоятелства притежаването на второ гражданство не би било в несъответствие със статута на бежанец. По правило, преди да се установи, че дадено гражданство
е неефективно, трябва да е било отправено искане за закрила, на което да е получен отказ. Ако няма изричен отказ от закрила, то и неговото отсъствие в течение на разумен период от време може да се счита за отказ.

(8) Географски обхват

108. По времето на изработването на Конвенцията от 1951 г., редица държави изразяват пожелание да не се поемат задължения, чиито последствия не могат да се предвидят. Това пожелание доведе до включването на временното ограничение от 1 януари 1951 г., за което вече стана дума (параграфи 35 и 36 по-горе). В отговор на желанието на някои правителства, Конвенцията от 1951 г. даде също възможност на договарящите държави да ограничават своите задължения съгласно Конвенцията по отношение на лица, които са бежанци в резултат на събития, станали в Европа.

109.Съответно и член 1 В на Конвенцията от 1951 г. гласи:

110. От държавите-страни по Конвенцията от 1951 г., в момента на изготвянето на настоящия наръчник, девет все още се придържат към алтернативното значение (а), „събития, станали в Европа”*. Въпреки, че бежанци от други части на света често получават убежище в някои от тези държави, обикновено на тях не им се предоставя статут на бежанец съгласно Конвенцията от 1951 г.