(1) Принципи и методи
195. Фактите от значение за отделния случай трябва да бъдат предоставени преди всичко от самия кандидат. След това, служителят, натоварен с определянето на статута (интервюиращият) е този, който ще прецени истинността на всяко доказателство и достоверността на изявленията на кандидата.
196. Общ правен принцип е, че тежестта по доказване се носи от лицето, подало молбата. Често пъти, обаче, кандидатът може да не е в състояние да подкрепи своите твърдения с документи или друг вид доказателства и случаите, в които кандидат може да представи доказателства за всичките си твърдения, са по-скоро изключение, отколкото правило. В повечето случаи, лицето, бягащо от преследване, пристига с най-необходимото и много често дори без лични документи. По този начин, въпреки, че тежестта на доказване, по принцип, се носи от самия кандидат, задължението да се установят и преценят всички факти от значение по случая се разделя между кандидата и интервюиращия. Наистина, в някои случаи, интервюиращият е този, който ще използва всички средства, с които разполага, за да осигури необходимите показания в подкрепа на молбата. Дори и такива самостоятелни проучвания, обаче, може не винаги да са успешни, а могат да съществуват и изявления, които не се поддават на доказване. В такива случаи, ако разказът на кандидата изглежда достоверен, освен, ако няма основателни причини за приемане на обратното, трябва да му се гласува доверие.
197. По този начин, изискването за доказване на твърденията не трябва да бъде прилагано твърде стриктно с оглед на трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец. Приемането на подобно възможно отсъствие на доказателства не означава, обаче, че неподкрепените твърдения непременно трябва да се приемат за верни, ако те не са в съответствие с общия разказ, изложен от кандидата.
198. Лице, което, поради преживяванията си се е страхувало от властите на собствената си страна, може все още да се отнася с недоверие по отношение на която и да било власт. Поради това, то може да се страхува да говори свободно и да дава пълен и точен разказ за собствения си случай.
199. Докато едно първоначално интервю обикновено е достатъчно за да внесе яснота по случая на даден кандидат, може да се окаже необходимо интервюиращият да изясни някои явни несъответствия и да разреши някои противоречия в рамките на допълнително интервю, както и да намери обяснение за неточно предадени или прикрити материални факти. Неверните твърдения, сами по себе си, не са причина за отказ на статут на бежанец и отговорност на интервюиращият е да прецени тези твърдения в светлината на всички обстоятелства по случая.
200. Задълбоченото разглеждане на различните методи за установяване на фактите е извън обсега на настоящия наръчник. Може да се спомене, обаче, че основната информация често се дава най-вече чрез попълването на стандартен въпросник. Такава основна информация обикновено не е достатъчна за да стигне интервюиращият до решение и ще са необходими едно или повече лични интервюта с кандидата. Ще е необходимо интервюиращият да спечели доверието на кандидата, за да му помогне да изложи случая си и да обясни в подробности своите убеждения и чувства. Разбира се, при създаването на такъв климат на доверие от първостепенно значение е изявленията на кандидата да бъдат разглеждани като поверителни и кандидатът да бъде информиран за това.
201. Много често процесът на установяване на фактите не приключва докато не бъде изяснен широк кръг от обстоятелства. Извеждането на отделни случаи извън контекста може да доведе до погрешно тълкуване. Трябва да се вземе под внимание кумулативният ефект от преживяното от кандидата. Там, където нито един случай не изпъква над останалите, понякога една незначителна случка може да е „заключителният щрих” и, въпреки че един отделен случай може да не е достатъчен, всички случки, имащи отношение към кандидата, взети заедно могат да направят опасенията му „основателни” (виж параграф 53 по-горе).
202. Тъй като заключението на интервюиращият по фактите по случая и личното му впечатление от кандидата ще доведат до решение, което засяга човешки живот, той трябва да прилага критериите в дух на справедливост и разбиране, и неговото решение не трябва, разбира се, да се влияе от лични съображения, че кандидатът е „случай, който не заслужава”.
(2) Оказване на доверие при отсъствие на достатъчно доказателства
203. След като кандидатът е положил искрени усилия за да докаже разказа си, все още е възможно да отсъстват доказателства за някои от твърденията му. Както бе обяснено по-горе (параграф 196), едва ли е възможно за един бежанец да „докаже” всяка част от своя казус и, действително, ако такова бе изискването, мнозинството от бежанците едва ли щяха да бъдат признати за такива. Затова често се налага да се окаже доверие на кандидата и да се приеме разказът му за достоверен.
204. Доверие при отсъствие на достатъчно доказателства, обаче, може да се окаже само, когато е събрана и проверена цялата налична информация по случая и когато интервюиращият е удовлетворен от общата достоверност на разказа на кандидата. Твърденията на кандидата трябва да са ясни и правдоподобни и не трябва да са в противоречие с общоизвестни факти.
(3) Резюме
205.Следователно, процесът на установяване и оценяване на фактите може да се обобщи по следния начин:
(а) Кандидатът трябва:
(i) да казва истината и максимално да съдейства на интервюиращия за изясняване на фактите по неговия случай.
(ii) да положи усилия да подкрепи твърденията си с всякакви възможни доказателства и да даде задоволително обяснение за всяко от съствие на доказателства. Ако е необходимо, той трябва да положи усилия да осигури и допълнителни доказателства.
(iii) да предостави цялата подходяща информация за себе си и за преживяванията си в миналото с такива подробности, каквито е необходимо на интервюиращия, за да установи необходимите факти. Кандидатът трябва да бъде помолен да даде ясно обяснение на всички причини, изтъкнати в подкрепа на молбата му за признаване на статут на бежанец, както и да отговори на зададените въпроси.
(b) Интервюиращият трябва:
(i) да осигури кандидатът да изложи колкото е възможно по-подробно своя случай и при наличието на всички налични доказателства.
(ii) да прецени до колко може да се има доверие на кандидата и да оцени доказателствата (ако е необходимо да гласува доверие на кандидата при отсъствие на достатъчно доказателства), за да установи обективните и субективни елементи на случая.
(iii) да свърже тези елементи със съответните критерии на Конвенцията от 1951 г. за да стигне да правилно заключение относно статута на кандидата.
