временна закрила

Приложимост на конвенцията за правата на детето във връзка с чл. 5 ал. 4 от Конституцията на Република България съдът констатира противоречие между нормата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД с разпоредбите на чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията за правата на детето, ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991г.

Съгласно параграф. 1а от ДР на ЗУБ е изрично посочено, че законът въвежда разпоредбите на директива 2001/55/ЕО на Съвета за минимални стандарти за предоставяне на временна закрила, съгласно чл. 13 параграф 2 от същата директива държавите-членки създават законови разпоредби за предоставяне на помощи от ,,социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

В решение от 13.03.2019 по дело С-635/17 в т. 54 СЕС е приел, че държавите-членки са длъжни не само да тълкуват националното си право по начин който да съответства по правото на Съюза, но и да не допускат да се основават на тълкуване на разпоредба от вторичното право, което би влязло в конфликт с основни права, защитавани от правния ред на Съюза.  

С поредбата на чл. 51, ал. 1 от Конституцията на Република България е провъзгласено правото на гражданите на социално подпомагане. Чл. 26 от ал. 2 от Конституцията сочи, че чужденците, които пребивават в България имат всички права по тази конституция с изключение на правата за които се изисква българско гражданство. Претендира се семейна помощ, но независимо то различното наименование на помощта нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя. В тази връзка Конституционни  съд в решение №. 3 от 27.06.2013г. по к.д. № 7/2013г.

Съгласно чл. 39 от ЗУБ лицата с временна закрила и семействата им имат право на социално подпомагане, независимо, че претендираната помощ е по реда на ЗСПД, която е наименувана семейна помощ, тя представлява вид социално подпомагане, тъйкато отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2 ал. 3 от ЗСП.