национална сигурност

Представеното становище на ДАНС не представя достатъчно доказателство от което да се изведе заключението, че търсещият закрила е лице, представляващо заплаха за сигурността на България. Съгласно решение по дело С-159/21 на СЕС от 22.09.2022г. единствено ДАБ под съдебен контрол е органа, който следва да направи преценка на всички релевантни факти и обстоятелства, включително свързаните с прилагане на членове 14 и 17 от Директива 2019/45 след извършването на която да вземе решение.

Не се установява оспорващият да представлява заплаха за националната сигурност и в какво се изразява тази заплаха. Няма изложени мотиви в тази поска от страна на административния орган. При приключило производство по разглеждане на молба за международна закрила с влязло в сила решение, решението за настанява в ПЗТ е незаконосъобразно, тъй като в ПЗТ се настаняват само лица, които ЗУБ сочи.

При обосноваване на необходимостта от настаняване и наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – в случая настаняването се извършва с цел защита на националната сигурност, ответникът се позовава единствено на писмо с вх. № 2-42/21.07.2021 г. на ДАНС, чието съдържание не може да бъде преценено поради непредставянето му по делото. С разпореждане на съда от 13.08.2021 г. е изискано от ДАНС да представи по делото, по реда на Закона за защита на класифицираната информация, свое писмо, постъпило в ДАБ с вх.

Настаняването в ПЗТ е временно, за възможно най – кратък срок и само на посочените като изключения от общото правило основания. Административинят орган е посочил като основание защита на националната сигурност или обществения ред. Така посоченото правно основание подлежи на доказване от страна на издателя на акта. В оспореното решение е вписано, че мотивите се съдържат в писмото на ДА“НС“. От съдържанието на писмото е видно, че в него няма фактически основания, констатации, доказателства, въз основа на които е направен извод за заплаха за национланата сигурност.

Съдът счита, че изводът на решаващият орган за трета сигурна страна е необоснован. В нарушение на чл.75, ал.2, изр. първо във вр. с §1, т.9 от ДР на ЗУБ за жалбоподателя не са преценени всички относими факти, свързани с третата държава. В решението си органът не е изложил подробна информация за обстановката в Й. (не е приложена информация, обобщена от съответната дирекция на ДАБ, а разпечатка от интернет), не е обосновал защо счита, че това е „трета сигурна държава“ за жалбоподателя и че същият ще бъде приета там, ако бъде върнат.

Преценката съответства ли актът на материалния закон налага проверка налице ли са фактическите основания за налагане на ограничителната мярка, респ. съответства ли тя на фактите, въз основа на които е наложена. Необходимостта да се защити специфична за националната сигурност или за обществения ред информация обаче не означава, че на съда не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. Обратното би означавало актът на съответния компетентен орган да не подлежи реално на съдебен контрол. 

Отделно от това, съдът е приел, че приложеното по делото становище на ДАНС само по себе си не обосновава извод, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Прието е, че становището е твърде общо и неподкрепено със сигурни доказателства, които да сочат на сериозни основания за наличие на заплаха