последваща молба

С решение 1378 от 03.03.2022 по адм. дело 560 от 2022г. на АССГ ДАБ е била задължена да разгледа подадена последваща молба като са дадени задължителни указания от съда. ДАБ не е  изпълнила дадените указания на съда и е счела, че се произнася по новозаявена последваща молба и в настоящото производство съдът е приел, че с предходното служебно решение административният орган е обвързан с констатацията, че следва да се разгледа последващата молба, а не да я допуска повторно. 

Административният орган е длъжен при разглеждане на допустимостта на последващата молба служебно да прецени наличието на нови обстоятелства както относно такива от съществено значение за личното положение на кандидата, така и относно държавата му на произход. Представянето на писмени доказателства от кандидата за закрила не е абсолютно изискване в производството по допустимост.

Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на този най-добър интерес следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В конкретната хипотеза съдът счита, че такава преценка не е извършена. В оспореното решение не са изложени фактически твърдения относно подробно изследване на ситуацията в страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното физическо, психическо и емоционално състояние на оспорващата.

Разпоредбата на чл. 76а ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл. 13, ал. 2, т. 4 с.з. на подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното й недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Ограничавайки се до дължимия по чл.