недържавен агент

зложеното сочи, че макар М. М. да не е имал проблеми с официалните власти, е твърдо вероятно заради принадлежността си към посоченото течение, да е потенциален обект на преследване от страна на Революционната гвардия – С., която разполага с възможността да задържа и подлага на репресии, лица, за които счита, че са заплаха за държавната и религиозната система на И..

Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.

Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в И. съществува именно такъв. Налице е основание по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и двете й малолетни деца, защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността, застрашени са реално и децата, предвид характера на извършените терористични актове срещу фризьорския салон и дома.

Поради изложеното съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателката, тъй като тя може основателно да се страхува от преследване поради принадлежността си към определена социална група. Следва да се посочи също така, че ЗУБ не съдържа изрично изискване това преследване да е породено от действия на властта или да представлява официална политика.