ВАС

Законодателят не изисква, за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване.

Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в ЗУБ.

В Конвенцията за статута на бежанците (ЖК) и в Закона за бежанците е прокаран общият принцип, че семействата на бежанците трябва да се установят да живеят в една държава. С оглед на това административният орган следва да отчете факта, че търсещият закрила няма останали близки роднини в държавата си по произход.

Съдът е приел само, че не е установено жалбоподателят да е напуснал страната си поради преследвания или по някоя от тези причини, без да обсъди казаното от него в съдебно заседание, че ако се върне, ще се опитат да го убият. Действително доказателства в тази насока няма, но следва да се има предвид, че в бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец.