ВАС

Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции.

Поради това настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че действията на касатора са криминални, а счита, че участието на касатора в демонстрация на 15.06.2009 г. в [населено място] е част от политическите права на всеки човек и проява на неговите основни свободи, поради което страха от преследване, поради това участие, отговаря на критерия по чл.8, ал.1 от ЗУБ, а именно-преследване поради политическо мнение и/или убеждение.

По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход.

Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.

Политическата ситуация в страната на произход, спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено с решение на Съда на ЕС по дело №С-465/07.

В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход С.. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция „Международна дейност” датират от 24.02.2009 г. и 11.05.2010 г. и очевидно не са актуални. „Ескалацията на напрежението в С., съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол”, се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че „ситуацията в С. остава напрегната.

Видно от самите изявления на жалбоподателя, причините за напускането на държавата му на произход са свързани с принадлежността му към определена социална група – мактумени и следващото се от това преследване от страна на официалните власти на С., изразяващо се в прилагането на законови и административни мерки, водещи до дискриминация спрямо признаването и упражняването на негови основни човешки права. Така поддържана, бежанската история сама по себе си предопределя и основателност и респ.

Този отказ за предоставяне на хуманитарен статут, е постановен в разрез с дадените указания в решение № 5143/17.04.2009 г., поради което настоящата инстанция, счита че същите не се изпълнени и на основание чл. 177, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, административното решение в тази му част следва да бъде обявено за нищожно. Новото произнасяне е следвало да бъде съобразно с тълкуването на материалния закон, така както е изведено от петчленния състав на ВАС, а именно, че предпоставките по чл.

Кандидатът е напуснал държавата на произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган не е преценил всички събрани по преписката доказателства и приложени документи от справката на Д.

Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в И. съществува именно такъв. Налице е основание по чл. 9, ал.1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателката и двете й малолетни деца, защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността, застрашени са реално и децата, предвид характера на извършените терористични актове срещу фризьорския салон и дома.