Административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствени правила, като е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка.
Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.
В случая общоизвестен по смисъла на чл. 37, ал. 2 АПК е фактът за наличие на въоръжен конфликт в страната по произход С.. Информацията, съдържаща се в справки на Дирекция „Международна дейност” датират от 24.02.2009 г. и 11.05.2010 г. и очевидно не са актуални. „Ескалацията на напрежението в С., съчетана с употреба на сила срещу демонстранти, заплашва ситуацията да излезе извън контрол”, се казва в изявление на българското министерство на външните работи. От други информационни източници се установява, че „ситуацията в С. остава напрегната.
Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният д
