АССГ

Представените по време на съдебното производство доказателства относно принадлежността на жалбоподателя към ЛГБТИ общността представляват нов факт, относим за правния спорт, който не е бил предмет на обсъждане от административния орган при вземане на решението му.

Страна която не е ратифицирала Конвенцията за статута на бежанците от 1951 не може да бъде разглеждана като трета сигурна страна в която лице, търсещо закрила би могло да бъде върнато.

Не се установява, че Турция е трета сигурна страна за жалбоподателя, тъйкато няма основание да се опасява за живота или свободата си, поради етническата си принадлежност. Няма категорични данни, които да сочат, че не съществува опасност Турция да върне принудително търсещия закрила на територията на държавата по произход.

Издадени визи за дългосрочно пребиваване на територията на страна членка не позволяват на административния орган да вземе решение за прилагане на Регламент Дъблин без да са спазени гаранциите по чл. 6, параграф. 1 и параграф. 3 букви "а" и "г" от регламент 604/11/2023/ЕС и разпоредбите от чл. 15 от ЗЗД. Висшият интерес на детето и зачитането на семейния живот са критерии от първостепенна важност на които е подчинено приложението на регламента според съображения 13, 14 и 15.

С решение 1378 от 03.03.2022 по адм. дело 560 от 2022г. на АССГ ДАБ е била задължена да разгледа подадена последваща молба като са дадени задължителни указания от съда. ДАБ не е  изпълнила дадените указания на съда и е счела, че се произнася по новозаявена последваща молба и в настоящото производство съдът е приел, че с предходното служебно решение административният орган е обвързан с констатацията, че следва да се разгледа последващата молба, а не да я допуска повторно. 

Националната правна уредба предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейни помощ на деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на България с хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 4 т. 5 от ССПД противоречи на общностното право и не следва да се прилага. Отказът за отпускане на помощта е в нарушение на нормите на директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13.12.2011г.

Не се установява оспорващият да представлява заплаха за националната сигурност и в какво се изразява тази заплаха. Няма изложени мотиви в тази поска от страна на административния орган. При приключило производство по разглеждане на молба за международна закрила с влязло в сила решение, решението за настанява в ПЗТ е незаконосъобразно, тъй като в ПЗТ се настаняват само лица, които ЗУБ сочи.

Административният орган е длъжен при разглеждане на допустимостта на последващата молба служебно да прецени наличието на нови обстоятелства както относно такива от съществено значение за личното положение на кандидата, така и относно държавата му на произход. Представянето на писмени доказателства от кандидата за закрила не е абсолютно изискване в производството по допустимост.

Националната правна уредба предвиждаща изключване от възможността за предоставяне на семейни помощ на деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на България с хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 4 т. 5 от ССПД противоречи на общностното право и не следва да се прилага. Отказът за отпускане на помощта е в нарушение на нормите на директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13.12.2011г.

Съгласно чл. 29 параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС държавите членки гарантират лицата на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, предоставила международна закрила на необходимите социални грижи, каквито са предвидени и за гражданите на държавата. Съгласна точка 45 от Преамбюла на Директивата семейните помощи за деца са сред основните обезщетения за които не е предвидена възможност държавите членки да въвеждат ограничения.