АССГ

При обосноваване на необходимостта от настаняване и наличието на основанието по чл. 45б, ал. 1, т. 3 от ЗУБ – в случая настаняването се извършва с цел защита на националната сигурност, ответникът се позовава единствено на писмо с вх. № 2-42/21.07.2021 г. на ДАНС, чието съдържание не може да бъде преценено поради непредставянето му по делото. С разпореждане на съда от 13.08.2021 г. е изискано от ДАНС да представи по делото, по реда на Закона за защита на класифицираната информация, свое писмо, постъпило в ДАБ с вх.

Разпоредбата на чл. 76а ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл. 13, ал. 2, т. 4 с.з. на подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното й недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Ограничавайки се до дължимия по чл.

В случай на лица, попадащи под този профил, индивидуалната оценка дали има или не разумна степен на вероятност кандидатът да се сблъска с преследване трябва да вземе предвид влияещи на риска обстоятелства като: област на работа, пол, район на произход, присъствие на бунтовнически групи (по-специално по отношение на контролно-пропусквателните пунктове на бунтовниците), период на напускане на силите, лични вражди и др.

Настаняването в ПЗТ е временно, за възможно най – кратък срок и само на посочените като изключения от общото правило основания. Административинят орган е посочил като основание защита на националната сигурност или обществения ред. Така посоченото правно основание подлежи на доказване от страна на издателя на акта. В оспореното решение е вписано, че мотивите се съдържат в писмото на ДА“НС“. От съдържанието на писмото е видно, че в него няма фактически основания, констатации, доказателства, въз основа на които е направен извод за заплаха за национланата сигурност.

Съдът счита, че изводът на решаващият орган за трета сигурна страна е необоснован. В нарушение на чл.75, ал.2, изр. първо във вр. с §1, т.9 от ДР на ЗУБ за жалбоподателя не са преценени всички относими факти, свързани с третата държава. В решението си органът не е изложил подробна информация за обстановката в Й. (не е приложена информация, обобщена от съответната дирекция на ДАБ, а разпечатка от интернет), не е обосновал защо счита, че това е „трета сигурна държава“ за жалбоподателя и че същият ще бъде приета там, ако бъде върнат.

[…]при наличието на подадена молба за предоставяне на международна закрила от малолетно лица от страна на произход Република И., административният орган при приемането на решението си е следвало да съобрази обстоятелството на основателен страх от преследване у лицето при завръщането в страната му на произход, за унизително или нечовешко отношение, именно поради принадлежността му към определена социална група, което той не е сторил.

За целите на преценката на личното положение на жалбоподателя като част от 8-членно семейство с 5 малолетни момичета, както и на ситуацията в [населено място] по актуални данни към момента на постановяване на настоящето решение, съдът приема, че към него е приложимо разширението по чл.15, .―в― от Директива 2011/95/ЕО. В Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от м.юни 2019 г. по приложението на чл.15, пар.1, б.―в― от Директива 2011/95/ЕС, е дадена препоръка, че в провинция Н.

Настоящият съдебен състав намира, че не е в правомощията му да преценява доколко проведения срещу К. наказателен процес е бил справедлив или дали турското законодателство, свързано с борбата срещу тероризма, отговаря на критериите за спазване на основните човешки права и свободи, гарантирани от Европейската конвенция за правата на човека /ЕКПЧ/.

зложеното сочи, че макар М. М. да не е имал проблеми с официалните власти, е твърдо вероятно заради принадлежността си към посоченото течение, да е потенциален обект на преследване от страна на Революционната гвардия – С., която разполага с възможността да задържа и подлага на репресии, лица, за които счита, че са заплаха за държавната и религиозната система на И..

В настоящия казус мотивът послужил за отказ при отпускането на помощите за децата на жалбоподателката е становището на административния орган относно това, че същата не отговоря на нормативните изисквания в чл.3 от ЗСПД. Съгласно приложимата към случая разпоредба на чл.3, т.5 от ЗСПД, законодателят е въвел ограничение в кръга на лицата, които имат право на семейни помощи.