220. В настоящия наръчник е направен опит за дефиниране на някои препоръки, които - от опита на Службата на Върховния комисар за бежанците, са се оказали полезни при определянето на статута на бежанец за целите на Конвенцията от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. При това, особено внимание бе обърнато на определенията на термина „бежанец" в тези два правни документа, както и на разнообразни проблеми на тълкуването на тези определения. Също така, бе направен опит да се покаже как тези определения могат да се прилагат в конкретни случаи и да се насочи вниманието към разнообразни процедурни проблеми, възникващи при определянето на статута на бежанец.
221. Службата на Върховния комисар напълно съзнава недостатъците, присъщи на наръчник от този вид, имайки пред вид, че не е възможно да бъдат обхванати всички ситуации, при които дадено лице може да кандидатства за статут на бежанец. Тези ситуации са многообразни и зависят от безброй разнообразни условия, характерни за страните, от които идват бежанците, а така също и от особените лични фактори свързани с отделния кандидат.
222. Дадените пояснения показват, че определянето на статута на бежанец в никакъв случай не е механичен или рутинен процес. Напротив, той изисква специализирани знания, обучение и опит и, което е най-важно - разбиране на особеното положение, в което се намира кандидатът и за въвлечените човешки фактори.
223. В рамките на гореизложеното се изразява надеждата, че настоящият наръчник може да предостави някои напътствия на тези, които в ежедневната си работа трябва да определят статута на бежанец.
