ПРЕДГОВОР

I) На световно ниво статутът на бежанец е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Тези два международноправни документа бяха одобрени в рамките на Организацията на обединените нации. Към момента на публикуването на настоящия наръчник 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двата документа.

II) Тези два международноправни документа се прилагат по отношение на лицата, които са бежанци съгласно определението, съдържащо се в тях. Оценката на това кой е бежанец, т. е, определянето на статута на бежанец в съответствие с Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г., се осъществява от договарящата държава, на територията на която бежанецът кандидатства за признаване на статут на бежанец.

III) Както Конвенцията от 1951 г., така и Протоколът от 1967 г. предвиждат осъществяването на сътрудничество между договарящите държави и Службата на Върховния Комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Това сътрудничество се разпростира до определянето на старта на бежанец, съгласно възприетите в различните договарящи държави механизми.

IV) Изпълнителният комитет на Програмата на Върховния комисар на своята 28-а сесия поиска от Службата на Върховния комисар „да разгледа възможността от издаването - в качеството му на ръководство за правителствата, на Наръчник по процедурите и Критериите за определяне На статут на бежанец”. В отговор па искането на Изпълнителния комитет първото издание на наръчника бе публикувано от моята секция през септември 1979 г. Оттогава, наръчникът бе редовно преиздаван за да посрещне нарасналите нужди на правителствени служители, академични деятели и юристи, занимаващи се с проблема за бежанците. Настоящото издание осъвременява информацията относно присъединяването към международните документи по бежанците, включително и относно някои подробности на декларациите за географската приложимост на Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г.

V) Разделът на наръчника по критериите за определяне на статут па бежанец обяснява отделните компоненти на определението за бежанец, съдържащо се в Конвенцията от 1951 г. н Протокола от 1967 г. Обясненията се основават на натрупания от Службата на Върховния комисар опит в течение на повече от 25 години след влизането в сила на 21 април 1954 година на Конвенцията от 1951 г. Взета е под внимание практиката на държавите, а така също и обмяната на информация между Службата на Върховния комисар и властите на договарящите държави и литературата, посветена на проблема през последния четвърт век. Тъй като наръчникът бе замислен като практическо ръководство, а не като трактат по право на бежанците, позоваването на литература бе пропуснато целенасочено.

VI) По отношение на процедурите за определяне на статута на бежанец, авторите на наръчника се ръководеха главно от принципите, определени в това отношение от самия Изпълнителен комитет. Естествено бяха използвани и наличните знания относно практиката на държавите.

VII) Наръчникът е предназначен да служи като ръководство за държавните служители, занимаващи се с определянето на статута на бежанците в различните договарящи държави. Надяваме се, че той ще бъде интересен и полезен за всички, които се занимават с проблема за бежанците.

Мишел Мусали
Директор по международната закрила Служба на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците

ПРЕДГОВОР

I) На световно ниво статутът на бежанец е регламентиран в Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г. Тези два международноправни документа бяха одобрени в рамките на Организацията на обединените нации. Към момента на публикуването на настоящия наръчник 110 държави са страни по Конвенцията, Протокола или и по двата документа.

II) Тези два международноправни документа се прилагат по отношение на лицата, които са бежанци съгласно определението, съдържащо се в тях. Оценката на това кой е бежанец, т. е, определянето на статута на бежанец в съответствие с Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г., се осъществява от договарящата държава, на територията на която бежанецът кандидатства за признаване на статут на бежанец.

III) Както Конвенцията от 1951 г., така и Протоколът от 1967 г. предвиждат осъществяването на сътрудничество между договарящите държави и Службата на Върховния Комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Това сътрудничество се разпростира до определянето на старта на бежанец, съгласно възприетите в различните договарящи държави механизми.

IV) Изпълнителният комитет на Програмата на Върховния комисар на своята 28-а сесия поиска от Службата на Върховния комисар „да разгледа възможността от издаването - в качеството му на ръководство за правителствата, на Наръчник по процедурите и Критериите за определяне На статут на бежанец”. В отговор па искането на Изпълнителния комитет първото издание на наръчника бе публикувано от моята секция през септември 1979 г. Оттогава, наръчникът бе редовно преиздаван за да посрещне нарасналите нужди на правителствени служители, академични деятели и юристи, занимаващи се с проблема за бежанците. Настоящото издание осъвременява информацията относно присъединяването към международните документи по бежанците, включително и относно някои подробности на декларациите за географската приложимост на Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г.

V) Разделът на наръчника по критериите за определяне на статут па бежанец обяснява отделните компоненти на определението за бежанец, съдържащо се в Конвенцията от 1951 г. н Протокола от 1967 г. Обясненията се основават на натрупания от Службата на Върховния комисар опит в течение на повече от 25 години след влизането в сила на 21 април 1954 година на Конвенцията от 1951 г. Взета е под внимание практиката на държавите, а така също и обмяната на информация между Службата на Върховния комисар и властите на договарящите държави и литературата, посветена на проблема през последния четвърт век. Тъй като наръчникът бе замислен като практическо ръководство, а не като трактат по право на бежанците, позоваването на литература бе пропуснато целенасочено.

VI) По отношение на процедурите за определяне на статута на бежанец, авторите на наръчника се ръководеха главно от принципите, определени в това отношение от самия Изпълнителен комитет. Естествено бяха използвани и наличните знания относно практиката на държавите.

VII) Наръчникът е предназначен да служи като ръководство за държавните служители, занимаващи се с определянето на статута на бежанците в различните договарящи държави. Надяваме се, че той ще бъде интересен и полезен за всички, които се занимават с проблема за бежанците.

Мишел Мусали
Директор по международната закрила Служба на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците