най-добър интерес на детето

По отношение на непълнолетната Д. С., касаторът не е извършил необходимата преценка, съобразно изискванията на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето. Следва да се има предвид, че обстоятелството, че е дете, директно я причислява към категорията на уязвимите лица по смисъла на чл. 30а ЗУБ и административният орган е бил длъжен да отчете и това специфично положение.

Съгласно чл. 6а от ЗУБ, при прилагането на закона, първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката на този най-добър интерес следва да се извърши в съответствие с разпоредбите на ЗЗДет. В конкретната хипотеза съдът счита, че такава преценка не е извършена. В оспореното решение не са изложени фактически твърдения относно подробно изследване на ситуацията в страната на произход по отношение на съществуващите рискове за нормалното физическо, психическо и емоционално състояние на оспорващата.

Разпоредбата на чл. 76а ЗУБ дава възможност за преценка, предвид чл. 13, ал. 2, т. 4 с.з. на подадена последваща молба за международна закрила, с оглед евентуалното й недопускане до разглеждане в ново административно производство, ако с тази молба търсещият закрила не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Преценката за наличието на основанието по чл. 13, ал. 2, т. 4 ЗУБ е предоставена на съответния компетентен административен орган. Ограничавайки се до дължимия по чл.

За целите на преценката на личното положение на жалбоподателя като част от 8-членно семейство с 5 малолетни момичета, както и на ситуацията в [населено място] по актуални данни към момента на постановяване на настоящето решение, съдът приема, че към него е приложимо разширението по чл.15, .―в― от Директива 2011/95/ЕО. В Ръководство за И., издадено от Европейска служба за подкрепа в областта на убежището (ЕСПОУ) от м.юни 2019 г. по приложението на чл.15, пар.1, б.―в― от Директива 2011/95/ЕС, е дадена препоръка, че в провинция Н.

Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не е разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез майка си).

интерес на детето / Права на придружени и непридружени малолетни и непълнолетни Настоящата касационна инстанция споделя развитите от Административен съд - Хасково правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал.

Върховният административен съд не веднъж се е произнасял по приложението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, приемайки, че нарушаването ѝ води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес.