28. По смисъла на Конвенцията от 1951 г., дадено лице се счита за бежанец от момента, в който то отговаря на критериите, съдържащи се в определението. Това задължително става преди времето. Когато статутът му на бежанец е официално признат. Следователно, признаването на неговия статут на бежанец не го прави бежанец, а го обявява за такъв. То не става бежанец, защото е признато за такъв, а тъкмо обратното, получава такъв статут защото е бежанец.
29. Определянето на статут на бежанец е процес. който протича на два етапа. Първо, необходимо е да бъдат установени съответните факти по случая. Второ, определенията на Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. трябва да бъдат приложени към така установените факти.
30. Разпоредбите на Конвенцията от 1951 г., които определят кой е бежанец, се състоят от три части, наречени съответно „включващи", „прекратяващи" и „изключващи" клаузи.
31. Включващите клаузи определят критериите, на които дадено лице трябва да отговаря, за да бъде признато за бежанец. Те представляват положителната основа за определянето на статут на бежанец. Така наречените прекратяващи и изключващи клаузи имат негативно значение; първата посочва условията, при които дадено лице престава да бъде считано за бежанец, а втората изброява обстоятелствата, при които дадено лице се изключва от обхвата на Конвенцията от 1951 г., въпреки че отговаря на положителните критерии на включващите клаузи.
