111. Така наречените „прекратяващи клаузи" (Член 1 С (1) до (6) на Конвенцията от 1951 г.) определят условията, съгласно които даден бежанец престава да бъде такъв. Те се основават на разбирането, че международна закрила не би трябвало да се предоставя там, където тя вече не е необходима или оправдана.
112. След като на дадено лице е предоставен статут на бежанец, той се запазва, докато то не попадне в обсега на една от прекратяващите клаузи. Този стриктен подход при определянето на статут на бежанец произтича от необходимостта бежанците да получат гаранции, че статутът им няма да бъде подлаган на непрекъснато преразглеждане в светлината на нямащи фундаментален характер временни промени а страната на произход.
113. Съгласно член 1 С на Конвенцията от 1951 г.:
„Тази Конвенция прекратява действието си върху всяко лице, попадащо под разпоредбите на раздел А, ако това лице:
1) доброволно се възползва отново от закрилата па страната, чийто гражданин то е; или
2) след като веднъж е загубило своето гражданство, отново доброволно го е придобило: или
3) е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство; или
4) отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване; или
5) не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват. Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от заверилата на страната, чийто гражданин той е;
6) бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне в страната на предишното си обичайно местоживеене."
114. От изброените шест прекратяващи клаузи, първите четири отразяват промяна в положението на бежанеца, дължаща се на него самия, а именно;
(1) доброволно повторно възползване от закрила на страната си;
(2) доброволно възстановяване на гражданството;
(3) придобиване на ново гражданство;
(4) доброволно повторно установяване в страната, в която се е опасявало от преследване.
115. Последните две прекратяващи клаузи - (5) и (6), се основават на разбирането, че международната закрила повече не е оправдана в светлината на промени в страната, в която е имало опасения от преследване, тъй като причините, поради които дадено лице е станало бежанец, са престанали да съществуват.
116. Прекратяващите клаузи са негативни по характер и са изброени изчерпателно. Поради това те трябва да бъдат тълкувани ограничително и никакви други причини не могат да бъдат привеждани по аналогия като оправдаващи отнемането на статута на бежанец. Излишно е да се казва, че ако бежанец, поради каквито и да било причини, не желае повече да бъде считан за такъв, не съществуват основания той да продължава да се ползва от статут на бежанец и от международна закрила.
117. Член 1 С не разглежда отмяната на статута на бежанец. Могат обаче да възникнат обстоятелства, които да покажат, че дадено лице не е трябвало въобще да бъде признато за бежанец, например, ако в последствие бъде установено, че статутът на бежанец е бил придобит чрез погрешно представяне на материалните факти, или че съответното лице притежава друго гражданство, или че една от изключващите клаузи би била приложима спрямо него, ако са били известни всички факти отнасящи се до случая. В такива случаи решението, с което му е бил предоставен статут на бежанец, обикновено се отменя.
