(1) Лица, които вече получават закрила или помощ от Организацията на обединените нации
Член 1 D на Конвенцията от 1951 г.:
„Тази конвенция не се прилага по отношение на лица, ползващи се в момента от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния Комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Когато оказването на такава закрила или помощ бъде преустановено по каквито и да било причини и ако положението на тези лица не е надлежно установено съгласно съответните резолюции, приети от Общото събрание на Организацията на обединените нации, тези лица могат ipso facto да се ползват от привилегиите, произтичащи от тази Конвенция."
142. Изключване, съгласно тази клауза, се прилага по отношение на всяко лице, което се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния Комисар за бежанците. Такава закрила или помощ е предоставяна по-рано от бившата Агенция на ООН за възстановяване на Корея (UNKRA) и се оказва в момента от Агенцията за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA). В бъдеще са възможни и други подобни ситуации.
143. По отношение на бежанците от Палестина би трябвало да се отбележи, че дейността на UNRWA обхваща само някои райони на Близкия Изток, и само в тях се предоставя закрила и помощ. По такъв начин, палестински бежанец, който се намира извън тези райони, не се ползва със споменатата закрила и случаят му може да бъде разгледан в съответствие с критериите на Конвенцията от 1951 г. за определяне на статут на бежанец. Обикновено е достатъчно да се установи, че обстоятелствата, които първоначално са го поставили под закрилата и помощта на UNWRA, продължават да съществуват, както и че той не е престанал да бъде бежанец по силата на една от прекратяващите клаузи или, че не е изключен от прилагането на Конвенцията в съответствие с една от изключващите клаузи.
(2) Лица, за които се счита, че не се нуждаят от международна закрила
Член 1 Е на Конвенцията от 1951 г.:
„Тази конвенция не се прилага спрямо лице, по отношение на което компетентните органи на страната, в която то пребивава, са признали правата и задълженията, произтичащи от притежаването на гражданството на тази страна."
144. Тази разпоредба се отнася до лица, които може иначе и да отговарят на изискванията за признаване на статут на бежанец, но които са приети в страна, в която, без да им е дадено официално гражданство, са им предоставени повечето от правата, от които нормално се ползват гражданите на тази страна. (Те често биват наричани „национални бежанци"). Населението на държавата която ги е приела, често е от същия етнически произход, като тях самите.
145. Не съществува точно определение на „правата и задълженията", които биха представлявали основание за изключване по силата на тази клауза. Може, обаче, да се каже, че изключването влиза в сила, когато статутът на дадено лице до голяма степен е приравнен към този на гражданите на страната. В частност, то трябва, подобно и на гражданите на страната, да е напълно защитено срещу депортиране или експулсиране.
146. Клаузата се отнася до лице, което „пребивава" в съответната страна. Има се пред вид продължително местоживеене, а не просто посещение. Лице, което живее извън страната и не се ползва от нейната дипломатическа закрила, не попада под действието на изключващата клауза.
(3) Лица, за които се счита, че не заслужават международна закрила
Член 1 Р на Конвенцията от 1951 г.:
„Тази конвенция не се прилага по отношение на лицата, за които има сериозни основания да се предполага, че:
(a) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления;
(b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци;
(c) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации."
147. Предвоенните международни договори, които определяха различни категории бежанци, не съдържаха разпоредби, изключващи криминалните престъпници. Непосредствено след Втората световна война за първи път бяха изработени специални разпоредби, изключващи от голямата група бежанци, на които тогава се е оказвала помощ, редица лица, които са били счетени за незаслужаващи международна закрила.
148. По времето, когато бе изработвана конвенцията, споменът за съдебните процеси срещу главните военни престъпници все още е много ярък, и това доведе до съгласие на държавите военните престъпници да не бъдат под закрила. Също така е било изразено и желание от страна на част от държавите да се отказва достъп до тяхната територия на престъпници, които биха представлявали заплаха за сигурността и обществения ред.
149. Компетентна да вземе решение за приложимостта на една от тези изключващи клаузи е договарящата държава, на територията на която кандидатът иска признаване на неговия статут на бежанец. За да бъдат приложени тези клаузи е достатъчно да бъде установено, че „съществуват сериозни основания да се предполага", че е извършено едно от описаните действия. Не се изисква формално доказателство за предишно наказателно разследване. Имайки пред вид, обаче, сериозните последствия от изключването на съответното лице, тълкуването на тези изключващи клаузи трябва да бъде ограничително.
(a) Военни престъпления и т. н.
„а) са извършили престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството според определението, дадено за тези деяния в международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления"
150. Отбелязвайки престъпления срещу мира, военни престъпления или престъпления срещу човечеството, конвенцията се позовава общо на „международните документи, изработени за вземане на отношение спрямо такива престъпления”. Съществува значителен брой такива документи, които датират от края на Втората световна война чак до наши дни. Всички те съдържат определение на „престъпление против мира, военно престъпление или престъпление против човечеството". Най-всеобхватното определение се съдържа в Лондонското споразумение и Хартата на Международния военен трибунал от 1945 т. Определенията, съдържащи се в гореспоменатото Лондонско споразумение и списък на други сродни документи са дадени в Приложения V и VI.
(b) Престъпления от общ характер
"b) са извършили тежко престъпление от неполитически характер извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци."
151. Целта на тази изключваща клауза е да предпази обществеността на приемащата страна от опасността да бъде приет бежанец, който е извършил сериозно престъпление от общ характер. Тя цели, също така, бежанец, който е извършил по-леко престъпление (или престъпления) от общ характер или политическо правонарушение да не попада под нейното действие.
152. При установяване дали дадено правонарушение е „неполитическо" или „политическо", на първо място трябва да се прецени неговото естество и цели, т. е. дали то е било извършено по чисто политически мотиви, а не просто поради лични причини или облаги. Трябва, също така, да съществува тясна и пряка причинна връзка между извършеното престъпление и приписваната политическа цел. Политическият елемент на правонарушението също трябва да е преобладаващ. Не би бил такъв случаят, ако извършеното деяние е в крещящо несъответствие с приписваната му цел. Политическият характер на правонарушението трудно може да бъде приет, ако включва извършването на действия от особено жестоко естество.
153. Основание за изключване е единствено престъпление, извършено, или за което се предполага, че е било извършено от кандидатите „извън страната, която им е дала убежище, преди да бъдат допуснати в тази страна като бежанци”. Страната „извън” обикновено е държавата на произход на лицето, но може да бъде и друга страна, с изключение на държавата, предоставила убежище, в която кандидатът иска признаване на статута си на бежанец.
154. Бежанец, извършил тежко престъпление в държавата, предоставила му убежище, носи отговорност в съответствие с нейните закони. В изключителни случаи, член 33, алинея 2 на Конвенцията позволява неговото експулсиране или връщане в предишната му страна, в случай, че той представлява опасност за обществото на страната, предоставила му убежище и е бил осъден с окончателна присъда за „особено тежко” престъпление.
155. За целите на изключващата клауза е трудно да се определи какво представлява „сериозно” неполитическо престъпление, още повече, че терминът „престъпление” има различно значение в различните правни системи. В някои държави думата „престъпление” означава единствено правонарушения, имащи сериозен характер. В други страни тя може да включва всичко - от дребното джебчийство до убийството. В настоящия контекст, обаче, „сериозно” престъпление трябва да означава убийство или много тежко наказуемо деяние. Незначителни правонарушения, наказуеми с умерени присъди, не са основание за изключване съгласно член 1 F (b), дори и ако технически се наричат „престъпления” в наказателното законодателство на съответната държава.
156. При прилагането на тази изключваща клауза е необходимо, също така, да се постигне равновесие между естеството на правонарушението, което се предполага, че е извършено от кандидата и степента на преследване, от което той се опасява. В случай, че дадено лице има основателни опасения от много жестоко преследване, като например такова, застрашаващо живота и свободата му, извършеното престъпление трябва да е много тежко за да бъде приложена изключващата клауза спрямо лицето. Ако лицето се опасява от по-леко преследване, ще бъде необходимо да се прецени естеството на престъплението или престъпленията, които се предполага, че са били извършени, за да бъде установено дали кандидатът не е в действителност беглец от правосъдие или дали криминалният характер на деянието не преобладава над характера му на bona fide беглец.
157. При оценяване естеството на престъплението, което се предполага, че е било извършено, е необходимо да бъдат взети пред вид всички значими фактори - включително всички смекчаващи обстоятелства. Необходимо е, също така, да се вземат под внимание и всички утежняващи обстоятелства, като например фактът, че даден кандидат може да има вече криминално минало. Значение има и фактът, че даден кандидат, осъден за сериозно неполитическо престъпление, вече е изтърпял наказанието си, или е бил помилван, или се е възползвал от амнистия. В последния случай се предполага, че изключващата клауза не е повече приложима, освен ако не се докаже, че въпреки помилването или амнистията, криминалният характер на кандидата все още е преобладаващ.
158. Съображения, подобни на тези, изложени в предходния параграф, ще важат и по отношение на престъпление в най-широкия смисъл на понятието, извършено при подготовката или по време на бягството от страната, в която съществуват опасения от преследване. Такива престъпления могат да варират от кражба на превозно средство до застрашаване или отнемане на живота на невинни хора. Докато за целите на настоящата клауза може да се окаже възможно да бъде пренебрегнат фактът, че бежанец, след като не е намерил друг начин за бягство е преминал границата с открадната кола, решението ще бъде по-трудно, ако той е отвлякъл самолет, т. е. принудил е екипажа, под заплаха от оръжие или с пряко насилие, да промени курса на полета за да го достави в страната на убежище.
159. По отношение на отвличането на самолет, многократно е бил повдиган въпросът до каква степен то представлява сериозно неполитическо престъпление по смисъла на настоящата изключваща клауза, ако то е било извършено с цел бягство от преследване. В рамките на ООН правителствата са обсъждали многократно въпроса за незаконното завземане на самолет, като по този повод са приети и редица международни конвенции. В никой от тези документи не се споменават бежанците. Според един от докладите, обаче, довели до приемането на резолюция по въпроса „приемането на проекторезолюцията не може да бъде в ущърб на правата и задълженията на държавите съгласно международноправните документи, отнасящи се до статута на бежанците или лицата без гражданство”. В друг доклад се казва, че „приемането на проекторезолюцията не може да бъде в ущърб на правата и задълженията на държавите съгласно международноправните документи, отнасящи се до правото на убежище”.
160. Одобрените във връзка с това разнообразни конвенции се занимават преди всичко с начина на третиране на извършителите на подобни действия. Те неизменно дават на договарящите се страни алтернативите да екстрадират или да предприемат на своя територия съответните наказателни процедури по отношение на лицата, извършили деянието, включващи и правото за предоставяне на убежище.
161. В рамките на съществуващата по този начин възможност за предоставяне на убежище, за да бъде евентуално определен статут на бежанец съгласно Конвенцията от 1951 г., ще трябва внимателно да бъдат разгледани сериозността на преследването, от което правонарушителят може да се опасява, както и степента на основателност на тези опасения. Въпросът за изключване, съгласно член 1F (b) на кандидат, който е извършил незаконно завземане на самолет, ще трябва също да бъде внимателно проучен във всеки отделен случай.
(с) Деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации
„с) са виновни за извършването на деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации.”
162. От последващото изложение ще се види, че тази общо формулирана изключваща клауза се припокрива с клаузата от член 1 Р (а), защото е очевидно, че престъпление срещу мира, военно престъпление или престъпление срещу човечеството са деяния, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации. Член 1 Р (с) не въвежда някакви конкретни нови елементи, а цели да покрие общо такива деяния, несъвместими с целите и принципите на ООН, които може да не са покрити напълно от двете предишни изключващи клаузи. Във връзка с това трябва да се предположи, че макар и това да не е посочено изрично, действията, покрити от настоящата клауза, също трябва да са от криминално естество.
163. Целите и принципите на Организацията на обединените нации са изложени в преамбюла и в членове 1 и 2 на Устава на ООН. В тях са изброени основните принципи, от които трябва да се ръководят държавите-членки в отношенията си една към друга и към международната общност като цяло. Оттук може да се направи заключението, че дадено лице, за да е извършило деяние, противоречащо на тези принципи, трябва да е заемало високопоставено положение в държава-членка и да е повлияло неговата страна да наруши тези принципи. Едва ли има, обаче, регистрирани прецеденти за прил
