ПРОТОКОЛ ЗА СТАТУТА НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ 1967 ГОДИНА*
Държавите-страни по този протокол,
Вземайки под внимание, че Конвенцията за статута на бежанците, подписана в Женева на 28 юли 1951 г. (по-долу наричана „конвенцията"), се прилага само за онези лица, които са станали бежанци в резултат на събития, случили се преди 1 януари 1951 г.,
Вземайки под внимание, че след приемането на Конвенцията са възникнали нови бежански ситуации, и че е възможно по тази причина засегнатите лица да не попаднат в обхвата на приложение на Конвенцията,
Вземайки под внимание, че е желателно всички бежанци, попадащи под определението на конвенцията, да се ползват с еднакъв статут, независимо от разделителната дата 1 януари 1951, се споразумяха за следното:
Член 1
Общи разпоредби
1. Държавите-страни по този протокол се задължават да прилагат чл. 2 до 34 включително от конвенцията по отношение на всички бежанци според определението по-долу.
2. За целите на този протокол, освен при прилагане на точка З, терминът „бежанец" означава всяко лице, попадащо под определението на член 1 от конвенцията, при отпадане от него на думите „в резултат от събития, станали преди 1 януари 1951 и..." и на думите „... в резултат от такива събития" от член 1,раздел А, точка 2.
Виж United Nations Treaty Series, vol. 189, стр. 137.
3. Този протокол се прилага от държавите-страни по него без каквито и да било географски ограничения, като се има предвид, че съществуващите декларации, направени от държавите, които вече са страни по конвенцията, в съответствие с чл. 1, раздел В, точка 1,буква „а" от конвенцията, остават също така в сила и по този протокол, освен ако обхватът им не е разширен в съответствие с чл. 1, раздел В, точка 2 от конвенцията.
Член II
Сътрудничество на националните Органи с Организацията на обединените нации
1. Държавите-страни по този протокол, се задължават да сътрудничат със Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, или всяка друга служба на Организацията на обединените нации, която би могла да я наследи, при упражняване на нейните функции, и по-специално да я улесняват в нейните задължения да наблюдава прилагането на разпоредбите на този протокол.
2. С оглед улесняване Службата на Върховния комисар или всяка друга служба на Организацията на обединените нации, която би могла да я наследи, при изготвянето на доклади до компетентните органи на Организацията на обединените нации, държавите-страни по този протокол, се задължават да им предоставят в подходяща форма желаната информация и статистически данни относно:
(a) положението на бежанците;
(b) изпълнението на този протокол;
(c) законите, разпоредбите и указите, които в момента са в сила или предстои да влязат в сила по отношение на бежанците.
Член III
Информация относно националното законодателство
Държавите-страни по този протокол, се задължават да уведомяват Генералния секретар на Организацията на обединените нации за всички закони и разпоредби, които биха могли да приемат за осигуряване прилагането на този протокол.
Всеки спор между държавите-страни по този протокол, относно неговото тълкуване или прилагане, който не може да бъде разрешен чрез други средства, се отнася до Международния съд по искане на която и да е от страните по спора.
Член V
Присъединяване
Този протокол е открит за присъединяване от всички държави- страни по конвенцията, и от всяка държава-членка на Организацията на обединените нации или на някоя от специализираните организации, или държава, до която е била отправена покана от Общото събрание на Организацията на обединените нации. Присъединяването става чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член VI
Федерална клауза
По отношение на федерални или неунитарни държави се прилагат следните разпоредби:
a) По отношение на онези членове от конвенцията, прилагани в съответствие с чл. 1, точка 1 от този протокол, попадащи под законодателната юрисдикция на федералния законодателен орган, задълженията на федералното правителство в този смисъл са същите, както задълженията на държавите-страни по протокола, които не са федерални.
b) По отношение на онези членове от Конвенцията, прилагани в съответствие с чл. 1, точка 1 от този протокол, попадащи под законодателната юрисдикция на влизащите във федерацията щати, провинции или кантони, които според конституционната уредба на федерацията не са длъжни да предприемат законодателни действия, федералното правителство трябва колкото е възможно по-рано и с благосклонна препоръка да доведе тези членове до знанието на съответните органи на щатите, провинциите или кантоните.
с) всяка федерална държава-страна по този протокол, се задължава по искане на всяка друга държава-страна по него, предадено чрез Генералния секретар на Организацията на обединените нации, да представи изложение за законите и практиката на федерацията и съставящите я части по отношение на прилагането на всяка отделна разпоредба на конвенцията в съответствие с чл. 1,точка 1 от този протокол, като в изложението да се указва до каква степен разпоредбата е влязла в действие чрез предприемане на законодателни или други мерки.
Член VII
Резерви и декларации
1. В момента на присъединяване всяка държава може да направи резерви по отношение на чл. IV от този протокол, както и на прилагането в съответствие с чл. I от този протокол на всякакви разпоредби на конвенцията, с изключение на членове 1,3,4,16, точка 1 и чл. 33 от нея, при условие, че в случая на държава-страна по конвенцията, резервите, направени в съответствие с този член, не се отнасят за бежанци спрямо които се прилага конвенцията.
2. Резерви, направени от държавите-страни по Конвенцията, в съответствие с чл. 42 от нея, се отнасят, освен ако са оттеглени, и до задълженията им по този протокол.
3. Всяка държава, направила резерва в съответствие с точка 1 от този член, може да оттегли резервата си във всеки момент чрез писмено уведомление в този смисъл, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
4. Декларация, направена в съответствие с чл. 40, точки 1 и 2 от конвенцията, от държава-страна по нея, която се присъединява към този протокол, се счита, че важи и по отношение на този протокол, освен ако при присъединяването бъде направено уведомление за обратното от страна на въпросната държава, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Разпоредбите на чл. 40 , точки 2 и 3, и на чл. 44,точка З от конвенцията се счита, че важат с mutatis mutandis и за този протокол.
Член VIII
Влизане в сила
1 Този протокол влиза в сила от деня на депозиране на шестия документ за присъединяване.
2 За всяка държава, присъединила се към протокола след депозиране на шестия документ за присъединяване, протоколът влиза в сила от деня на депозиране от съответната държава на нейния документ за присъединяване.
Член IX
Денонсиране
1. Всяка държава-страна по този протокол, може да го денонсира по всяко време чрез писмено уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
2. Денонсирането влиза в сила за съответната държава-страна, една година след деня на получаване от Генералния секретар на Организацията на обединените нации на документа за денонсиране.
Член X
Уведомления от Генералния секретар на Организацията на обединените нации
Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява държавите, посочени в чл. V, за датата на влизане в сила, за присъединявания, резерви, оттегляне на резервите и денонсирания на този протокол, както и за всякави декларации и уведомления, свързани с него.
Член XI
Депозиране в архивите на Секретариата на Организацията на обединените нации
Един екземпляр от този протокол, чиито текстове на китайски,
английски, френски, руски и испански език имат еднаква сила, подписан от Председателя на Общото събрание и от Генералния секретар на Организацията на обединените нации, се депозира в архивите на Секретариата на Организацията на обединените нации. Генералният секретар предоставя заверени копия от протокола на всички държави— членки на Организацията на обединените нации и на останалите държави, посочени в чл. V.
