(1) Лица с психически увреждания
206. Вече бе споменато, че при определянето на статута на бежанец е необходимо установяването на субективния елемент на опасението и обективния елемент за неговата основателност.
207. Често се случва интервюиращият да се сблъска с кандидат с психически или емоционални отклонения, които препятстват нормалното проучване на случая. Лице с психически увреждания, обаче, може да бъде бежанец, поради което молбата му не може да бъде подмината и се налага да се действува по различен начин при проучванията.
208. В такива случаи, когато това е възможно, интервюиращият трябва да потърси квалифициран медицински съвет. Медицинското изследване трябва да съдържа информация относно естеството и степента на психическото заболяване и преценка за способността на кандидата да отговори на изискванията, които нормално се очакват от даден кандидат при представяне на неговия случай (виж параграф 205 (а) по-горе). Заключенията на медицинското изследване ще определят по-нататъшния подход на интервюиращия.
209. Този подход трябва да се променя в зависимост от степента на увреждане на кандидата и тук не могат да бъдат предложени никакви твърди правила. Естеството и степента на „опасенията” на кандидата също трябва да бъдат взети под внимание, тъй като известна степен на психически увреждания често се срещат при лица, които са били подложени на жестоко преследване. Там, където съществуват индикации, че опасенията, изразени от кандидата, не почиват на действително преживяване, или че са преувеличени, при взимането на решение може да се наложи да се постави ударение по-скоро на обективните обстоятелства, отколкото на твърденията на самия кандидат.
210. Във всички случаи ще бъде необходимо да се намали тежестта по доказването, която нормално се носи от кандидата, а информацията, която не може лесно да се получи от него, може да се наложи да бъде търсена другаде - например от приятели, роднини и други лица, добре познаващи кандидата, или от неговия настойник, ако има такъв. Може, също така, да се наложи да се направят определени заключения от съпътстващите обстоятелства. Ако, например, кандидатът принадлежи и влиза в състава на група бежанци, съществува презумпцията, че той споделя тяхната съдба и отговаря на изискванията за статут на бежанец по същия начин, както и самите те.
211. Поради това, при проучване на неговата молба, може да се окаже невъзможно да се придаде същото значение, което обикновено се придава на субективния елемент „опасение”, който може да е от по-малко значение и да е необходимо да се постави ударение върху обективната ситуация.
212. В светлината на горните съображения, проучването на статута на бежанец на лице с психически увреждания, по правило, ще бъде по- обстоятелствено, отколкото при „нормалните” случаи и ще наложи подробно изучаване на миналото на кандидата и неговата среда, като се използуват всякакви външни източници на информация.
(2) Непридружени малолетни
213. В Конвенцията от 1951 г. не съществуват специални разпоредби относно статута на бежанец на малолетни. Едно и също определение важи за всички бежанци, независимо от възрастта. Когато е необходимо да се определи статута на бежанец на малолетен, може да възникне проблем поради трудността от прилагането на критерия за
„основателни опасения” в неговия случай. Ако малолетното лице е придружено от един (или от двамата) родители или от друг член на семейството, на чиято издръжка е то, който също кандидатства за статут на бежанец, този на малолетното лице ще се определи в съответствие с принципа за целостта на семейството (параграфи 181 до 188 по-горе).
214. Въпросът дали непридруженият малолетен отговаря на изискванията за статут на бежанец, трябва да бъде преценен на първо място в зависимост от степента на умственото му развитие и зрелостта му. Когато става дума за деца, обикновено се налага използването на услугите на специалисти в областта на детската психология. Дете, а в този случай също и подрастващ, които юридически не са самостоятелни, трябва да имат назначен настойник, който ще съдействува при вземането на решение, което ще е в интерес на малолетния. При отсъствието на родители или на определен на правно основание настойник, властите са тези, които трябва да се погрижат за пълното запазване на интересите на малолетния кандидат за статут на бежанец.
215. Когато непълнолетният вече не е дете, а подрастващ, определянето на статута му на бежанец ще става по-лесно, както е при възрастните, въпреки, че това отново ще зависи от степента на зрелостта му. Може да се приеме, при отсъствието на признаци за противното, че лице на 16 или повече години е достатъчно зряло, за да изпитва основателни опасения от преследване. Обикновено може да се счита, че малолетните под 16 години са недостатъчно зрели. Те могат да изпитват страх и да имат собствени желания, но тези чувства нямат онова значение, както при възрастните лица.
216. Трябва, обаче, да се подчертае, че това са само общи насоки, и че психическата зрелост на малолетния обикновено трябва да бъде определена в светлината на неговата лична, семейна и културна среда.
217. В случаите, когато малолетният не е достигнал достатъчна степен на зрелост, за да бъде възможно да се установи дали той може основателно да се опасява от преследване по същия начин, както и възрастният, може да се наложи да се обърне по-голямо внимание на някои обективни фактори. По този начин, ако малолетният се намира в средата на група бежанци, в зависимост от обстоятелствата, това може да означава, че и той самият е бежанец.
218. Трябва да се вземат под внимание обстоятелствата около родителите и другите членове на семейството на малолетния, включително положението им в родината на малолетния.
Ако съществуват основания да се предполага, че родителите желаят детето им да е извън родината си поради основателни опасения от преследване, то и за самото дете може да се предполага, че изпитва същите опасения.
219. Ако волята на родителите не може да бъде потвърдена, или ако е поставена под съмнение, или пък е в противоречие с желанието на детето, то тогава интервюиращият, в сътрудничество със съдействащите му специалисти, ще трябва да вземе решение относно основателността на опасенията на малолетния въз основа на всички известни обстоятелства, които могат да обусловят по-либерален подход при определянето на статута на бежанец, при отсъствието на достатъчно доказателства.
