(1) Доброволно повторно еъзползване от закрила на страната си
Член 1 С (1) на Конвенцията от 1951 г.:
„доброволно се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин то е"
118. Тази прекратяваща клауза се отнася до бежанец, притежаващ гражданство, който е останал извън страната, чийто гражданин е той. (Положението на бежанец, който фактически се е завърнал в страната, чийто гражданин е, се определя от четвъртата прекратяваща клауза, в която се говори за лице, което доброволно повторно се е установило в съответната държава). Бежанец, който доброволно отново се е възползвал от закрилата на страната си, повече не се нуждае от международна закрила. Той е показал, че вече не е в положение, когато „не може или не желае да се ползва от закрилата" на страната, чийто гражданин е."
119. Тази прекратяваща клауза включва три изисквания:
(a) доброволност: бежанецът трябва да действува по своя собствена воля;
(b) намерение: бежанецът трябва чрез действията си да покаже намерението си да се възползва отново от закрилата на страната, чийто гражданин е;
(c) възползваме: бежанецът трябва действително да получи такава закрила.
120. В случай че бежанецът не действува доброволно, той не престава да бъде бежанец. Ако получи указания от властите - например на страната на местоживеене, против волята си да извърши действие, което би могло да бъде изтълкувано като повторно възстановяване на закрилата на страната, чийто гражданин е той (например да се обърне към консулска служба с молба да му бъде издаден национален паспорт), той няма да престане да бъде бежанец само поради това, че се е подчинил на подобно указание. Той може също да бъде принуден поради независещи от него обстоятелства да се възползва от някакви мерки на закрила от страна на държавата, чийто гражданин е. Например, може да му се наложи да подаде молба за развод в собствената си страна, тъй като никоя друга бракоразводна процедура не би имала необходимото международно признание. Такова действие не може да се счита за „доброволно повторно възползване от закрила" и не лишава бежанеца от статут.
121. При определяне дали статутът на бежанец е загубен при такива обстоятелства, трябва да бъде направено разграничение между фактическо повторно възползване от закрила и непостоянни и случайни контакти с националните власти. В случай че бежанец подаде молба и получи национален паспорт или неговото подновяване, при отсъствие на доказателства за противното, ще се предполага, че той има намерение отново да се възползва от закрилата на страната, чийто гражданин е. От друга страна, придобиването на документи от националните власти, за получаването на които и чужди граждани също трябва да подадат молба— като например удостоверения за раждане или сключване па брак или подобен вид услуги, не могат да се считат за повторно възползване от закрила.
122. Бежанец, искащ закрила от властите на страната, чийто гражданин е той, при положително решаване на въпроса само се ползва отново от тази закрила. Най-честият случай на „повторно ползване на закрила" е когато бежанецът желае да се завърне в страната, чийто гражданин е той. Той няма да престане да бъде бежанец само защото е подал молба за репатриране. От друга страна, получаването на разрешение за влизане или на национален паспорт с цел завръщане, при отсъствието на доказателства за противното, ще се счита, че прекратяват статута на бежанец. Това обаче не означава, че ще бъде спряна и помощта за бежанеца, включително и от страна на СВКБ, целяща да улесни неговото завръщане.
123. Бежанец може доброволно да е получил национален паспорт, възнамерявайки или да се възползва от закрилата на страната на произход, докато пребивава извън нея, или действително да се завърне в нея. Както бе заявено по-горе, с получаването на такъв документ той обикновено престава да бъде бежанец. В случай че в последствие, той се откаже от което и да е от двете си намерения, статутът му на бежанец трябва да бъде определен отново. Ще трябва да обясни защо е променил решението си, както и да покаже, че не е имало сериозни промени в условията, които са го направили бежанец.
124. Получаването на национален паспорт или продължаването на валидността му при определени извънредни обстоятелства може да не води до прекратяване на статута на бежанец (виж параграф 120 по-горе). Такъв, например, би могъл да бъде случаят, когато на притежател на национален паспорт не се позволява да се завърне в страната, чиято гражданин е той, освен със специално разрешение.
125. В случаите, когато бежанец посещава бившата си страна не с национален паспорт, а, например, с документ за пътуване, издаден от държавата на постоянното му местоживеене, някои държави считат, че той се е възползвал повторно от закрилата на бившата си родина, и че съответно е загубил статута си на бежанец по силата на настоящата прекратяваща клауза. Подобни случаи обаче трябва да бъдат решавани индивидуално, съобразно конкретните обстоятелства. От гледна точка на взаимоотношенията на бежанеца с бившата му родина посещение при възрастен или болен родител е по-различно от редовни посещения по време на отпуск или за установяване на търговски контакти.
(2) Доброволно възстановяване на гражданството Член 1 С (2) на Конвенцията от 1951 г.: “след като веднъж е загубило своето гражданство, отново
доброволно го е придобило;”
126. Тази клауза е подобна на предишната. Тя се отнася до случаи, при които бежанец, след като е загубил гражданството на страната, по отношение на която е признато, че е изпитвал основателни опасения от преследване, доброволно е възстановил съответното гражданство.
127. Докато съгласно предишната клауза (член 1С (1)), лице с гражданство престава да бъде бежанец, ако се възползва отново от закрилата свързана с това гражданство, то според настоящата Клауза (член 1 С (2)), то загубва статута си на бежанец с възстановяването на загубеното по-рано гражданство.
128. Възстановяването на гражданството трябва да бъде доброволно. Предоставянето на гражданство по закон или чрез указ не означава доброволно възстановяване, освен ако това не е било прието изрично или чрез конкретни действия. Дадено лице не престава да бъде бежанец, само защото е могло да възстанови предишното си гражданство, освен ако действително не е сторило това. В случай че предишно гражданство се възстановява чрез прилагане на закон, освен ако той не е в състояние да изтъкне специални съображения, в които е предвидена възможността за отказ, възстановяването ще се счита за доброволно, ако бежанецът умишлено не го откаже, показващи, че той не е имал намерение да възстанови предишното си гражданство.
(3) Придобиване на ново гражданство и закрила Член 1 (3) на Конвенцията от 1951 г.: „е придобило ново гражданство и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство;”
129. Както и в случая с възстановяване на гражданството, тази трета прекратяваща клауза се ръководи от принципа, че лице, което се ползва от национална закрила, не се нуждае от международна.
130. Гражданството, което бежанецът придобива, обикновено е това на страната на неговото местоживеене. В отделни случаи обаче бежанец, живеещ в една страна, може да придобие гражданство на друга държава.
Ако той стори това, той също губи статута си на бежанец, при условие че новото гражданство включва и закрилата на съответната страна. Това изискване е в резултат на фразата „и се ползва от закрилата на страната на своето ново гражданство”.
131. В случай че лице е престанало да бъде бежанец в резултат на придобиване на ново гражданство, а след това твърди, че изпитва основателни опасения от преследване по отношение на страната на новото си гражданство, това създава съвършено нова ситуация и статутът му трябва да бъде определен във връзка с държавата на новото му гражданство.
132. Когато статутът на бежанец е превратен в резултат на придобиването на ново гражданство, а новото гражданство е загубено, в зависимост от обстоятелствата във връзка с тази загуба статутът на бежанец може да бъде възстановен.
(4) Доброволно установяване в страната, по отношение на която са съществували опасения от преследване
Член 1 С (4) на Конвенцията от 1951 г.: „отново се е установило доброволно в страната, която е напуснало или извън която то е пребивавало поради опасения от преследване;”
133. Тази четвърта прекратяваща клауза се отнася както до бежанци, притежаващи гражданство, така и до бежанци без гражданство. Тя се отнася до тези от тях, които, завръщайки се в страната, чиито граждани са или в страната на предишното си местоживеене, не са престанали предварително да бъдат бежанци но силата на първата или втората клаузи, докато все още са пребивавали в страната, предоставила им убежище.
134. Клаузата се отнася до „доброволно установяване". Под това трябва да се разбира завръщане за постоянно заселване в страната, чийто гражданин е бежанецът или в страната на предишното му постоянно местоживеене. Краткотрайно посещение в бившата страна, но не с национален паспорт, а, например, с документ за пътуване, издаден от страната на пребиваване, не означава повторно „установяване" и не води до загуба на статута па бежанец по настоящата Клауза.
(5) Граждани, по отношение на които причините да станат бежанци са престанали да съществуват
Член 1 С (5) на Конвенцията от 1951 г.: „не може повече да се отказва от ползването на закрила от страната на своето гражданство, тъй като обстоятелствата, на основание на които то е било признато за бежанец, са престанали да съществуват. Разпоредбите на тази точка не се прилагат по отношение на бежанец, попадащ под определението на раздел А, точка 1, при условие че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се ползва от закрила на страната, чийто гражданин той е;"
135. "Обстоятелства" означава фундаментални промени в страната, за които може да се предположи, че премахват основите на опасенията от преследване. Само една, възможно преходна, промяна във фактите, заобикалящи индивидуалните опасения на бежанеца, която не води до такива големи промени в обстоятелствата, не е достатъчна за прилагането на тази клауза. По принцип статутът на бежанеца не бива да е обект на често преразглеждане, за да не се вреди на чувството му за сигурност, Което международната закрила се стреми да осигури.
136. Втората алинея на тази разпоредба съдържа изключение на тази прекратяваща клауза. Тя се отнася до специалната ситуация, при която дадено лице може да е било подложено на много сериозно преследване в миналото, поради което то няма да престане да бъде бежанец дори и когато в страната, от която то идва, са настъпили фундаментални промени. Позоваването на член 1 А (1) показва, че изключението се отнася до „бежанците по статут”. По времето, когато е била изработвана Конвенцията от 1951 г., тези бежанци са били мнозинство. Изключението, обаче, е отражение на един по- общ хуманитарен принцип, който може да бъде приложен и спрямо други бежанци, освен тези по статут.Често се признава, че от лице, което (или чието семейство) е било подложено на ужасяващи форми на преследване, не може да се очаква да се репатрира. Дори и да е имало смяна на режима в страната, това не винаги може да доведе до цялостна промяна в отношението на населението, нито, предвид миналия му опит, в съзнанието на бежанеца.
(6) Лица без гражданство, по отношение на които са престанали да действат причините, направили ги бежанци.
Член 1 С (6) на Конвенцията от 1951 г.: „бидейки лице без гражданство, то е в състояние да се върне в страната на своето предишно обичайно местоживеене поради факта, че обстоятелствата, на основание на които лицето е било признато за бежанец, са престанали да съществуват.
Разпоредбите на тази точка не се прилагат към бежанец, попадащ, под определението на раздел А, точка 1 на този член, при условие, че той посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване, за своя отказ да се върне а страната на предишното си обичайно местоживеене.”
137. Тази шеста и последна прекратяваща клауза е подобна на петата, която се отнася до лица с гражданство. Настоящата клауза се отнася изключително до лица без гражданство, които са в състояние да се завърнат в страната на предишното си обичайно местоживеене.
138. “Обстоятелства” би трябвало да се тълкува по същия начин, както и по отношение на петата клауза.
139. Трябва да се подчертае, че освен промяна в обстоятелствата в страната на предишното обичайно местоживеене, съответното лице трябва и да е е състояние да се завърне в нея. По отношение на лице без гражданство, това не винаги е възможно.
