164. Лица, които са принудени да напуснат родината си в резултат на международни или национални въоръжени конфликти обикновено не се считат за бежанци по условията на Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967 г.
Те, обаче, се ползват от закрила, по силата на други международни договори, като например Женевската конвенция за закрила на жертвите от война от 1949 г. и Протоколът за закрила на жертвите на международни въоръжени конфликти от 1977 г., който допълва Женевската конвенция от 1949 г.
165. Въпреки това, чуждестранно нахлуване или окупацията на цялата или на част от територията на дадена страна може да доведе и е довеждало до преследване по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. В такива случаи, статутът на бежанец ще зависи от това, дали кандидатът ще бъде в състояние да покаже, че има „основателни опасения от преследване" в окупираната територия, а освен това и дали той е в състояние да се ползва от закрилата на своето правителството или на организация или институция, задължение на която е да защищава интересите на страната му по време на въоръжения конфликт, както и дали тази закрила може да се счита за ефективна.
166. Закрилата може да се окаже невъзможна, ако не съществуват дипломатически отношения между страната, приела кандидата и тази, от която той идва. Ако самото правителство на страната на кандидата е в изгнание, ефективността от закрилата, която то би могло да предостави, е под въпрос. Оттук следва, че всеки случай трябва да бъде преценен на собствени основания, както с оглед на основателните опасения от преследване, така и на наличността на ефективна закрила от правителството на кандидата.
