167. В страни, където военната служба е задължителна, неизпълнението на това задължение често е наказуемо по закон. Освен това, независимо дали военната повинност е задължителна или не, дезертирането неминуемо се счита за криминално престъпление. Наказанието в различните страни е различно и обикновено не се счита за преследване. Опасенията от преследване и наказание за дезертиране или за опит за бягство от военна служба сами по себе си не представляват основателни опасения от преследване по смисъла на дефиницията. От друга страна, дезертьорството или опитът за бягство от военна служба не изключват възможността лицето да е бежанец и дадено лице, освен че е бежанец, може да е и дезертьор или беглец от военна служба.
168. Очевидно, лице, което е дезертирало или избягало от военна служба просто поради неприязън към военната служба или от страх от сражения, не е бежанец. То, обаче, може да е бежанец, ако дезертирането или бягството от военна служба се съпътства от други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, или ако то има други причини, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване.
169. Дезертьор или лице, което се опитва да избяга от военна служба, може също да се счита за бежанец и когато се докаже, че то ще понесе не съответстващо на провинението сурово наказание за военното си нарушение поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения. Същото ще важи и когато се докаже, че лицето има основателни опасения от преследване по гореизброените причини и извън наказанието за дезертиране.
170. Съществуват, обаче, и случаи, при които необходимостта от изпълнение на военната служба, е единствената причина да се иска статут на бежанец, т. е. когато лицето докаже, че изпълнението на военната служба за него би означавало участие във военни действия, противоречащи на неговите действителни политически, религиозни или морални убеждения или на валидни съображения на съвестта.
171. Не всяко убеждение, обаче, колкото и истинско да е то, представлява достатъчно основателна причина за искане на статут на бежанец след дезертиране или бягство от военна служба. Не е достатъчно лицето да не е съгласно с правителството по отношение на политическата мотивировка за конкретно военно действие. Там, обаче, където дадено военно действие, с което лицето не желае да има нищо общо, е осъдено от международната общност като противоречащо на основните правила за човешко поведение, наказанието за дезертиране или бягство от военна служба, в светлината на всички други изисквания на определението, може да се счита за преследване.
172. Отказът от военна служба може да се основава и на религиозни убеждения. Ако кандидатът е в състояние да докаже, че религиозните му убеждения са искрени и, че те не се взети под внимание от властите в страната, които са поискали да изпълни военната си повинност, той би могъл да поиска статут на бежанец. Разбира се, такова искане би трябвало да е съпроводено от допълнителни данни, че кандидатът или неговото семейство са се натъкнали на затруднения поради религиозните си убеждения.
173. Въпросът, дали отказът от военна служба по причини на съвестта може да представлява основание за валидно искане за статут на бежанец също трябва да се разгледа в светлината на последните промени в тази област. Нарастващ брой държави въведоха законодателни или административни правила, в съответствие с които лицата, които могат да изтъкнат основателни мотиви на съвестта, се освобождават от военна служба изцяло или отчасти при възможност за алтернативна (т. е. гражданска) служба. Въвеждането на подобни законодателни или административни правила е предлагано и от страна на международни институции. В светлината на това развитие, договарящите се държави са тези, които решават дали да признаят статут на бежанец на лица, които отказват да изпълнят военната си служба по съображения на съвестта.
174. Естествено, искреността на политическите, религиозните или моралните убеждения на дадено лице или на неговите мотиви на съвестта, които го карат да се отклонява от изпълнение на военна служба, ще трябва да бъдат установени чрез внимателно проучване на неговата личност и произход. Фактът, че то може да е демонстрирало своите възгледи преди да бъде призовано в армията или, че вече е срещнало затруднения от страна на властите във връзка с тези си убеждения, е от значение по случая. За искреността на неговите убеждения може да се съди и по това дали е бил призован в армията за задължителна служба или се е присъединил към нея като доброволец.
