КОНВЕНЦИЯ ЗА СТАТУТА НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ 1951 ГОДИНА*
Преамбюл
Високодоговарящите страни,
вземайки под внимание, че Уставът на Организацията на обединените нации и Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10 декември 1948 г., потвърждават принципа, че всички хора се ползват от основните права и свободи без дискриминация,
вземайки предвид, че Организацията на обединените нации нееднократно е проявявала своята дълбока загриженост за съдбата на бежанците и се е стремяла да им осигури упражняването на основните права и свободи във възможно най-голяма степен,
вземайки предвид, че е желателно да се преразгледат и обединят сключените по-рано международни споразумения за статута на бежанците и да се разшири обхватът на действие на тези документи и закрилата, предоставяна от тях, посредством сключване на ново споразумение,
вземайки под внимание, че предоставянето на убежище може да наложи изключително тежко бреме на някои страни и че удовлетворително разрешаване на проблема, чийто международен обхват и характер са признати от Организацията на обединените нации, не може по тази причина да бъде постигнато без международно сътрудничество,
изразявайки пожелание всички държави, признавайки социалния и хуманитарен характер на проблема за бежанците, да предприемат според силите си всички мерки за предотвратяване на възникването на напрежение между държавите по причина на този проблем,
отбелязвайки, че Върховният комисар на Организацията на обединените нации за бежанците е натоварен със задачата да наблюдава изпълнението на международните конвенции за закрила на бежанците, и признавайки, че ефективното координиране на мерките, предприемани за решаване на този проблем, зависи от сътрудничеството на държавите с Върховния комисар,
*Виж: United Nations Treaty Series,vol. 189, ñòð. 137.
се споразумяха за следното: