6. Съгласно общото определение, съдържащо се в Конвенцията от 1951 г., бежанец е лице, което:
„в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г., и при основателни опасения от преследване ... се намира извън страната, чийто гражданин то е ..."
7. Посоченото временно ограничение от 1951 г, е породено от желанието на правителствата да ограничат своите задължения в рамките на познатите към момента на одобряването на Конвенцията бежански ситуации или по отношение на онези ситуации, които биха могли да възникнат в последствие от събития, които вече са станали.
8. С течение на времето и с появата на нови бежански ситуации, се увеличи необходимостта от прилагането на разпоредбите на Конвенцията от 1951 г. и по отношение на новите бежанци. В резултат на това бе изготвен Протокол за статута на бежанците. След обсъждането му от Общото събрание на Организацията на обединените нации той бе открит за присъединяване на 31 януари 1967 г. и влезе в сила на 4 октомври 1967 г.
9. С присъединяването си към Протокола от 1967 г. държавите се задължават да прилагат разпоредбите на Конвенцията от 1951 г. по отношение на бежанците съгласно определението, съдържащо се в Конвенцията, но без временното ограничение от 1951 г. По този начин, въпреки че е свързан с Конвенцията, Протоколът е самостоятелен документ, присъединяването към който не се ограничава само до държавите-страни по Конвенцията.
10. По-долу Протоколът за статута на бежанците от 1967 г. се нарича „Протокол от 1967 г." (Текстът на Протокола се съдържа в Приложение III).
11. В момента на съставянето на настоящия наръчник, 110 държави са страни по Конвенцията от 1951 п, по Протокола от 1967 г. или и по двата документа. (Списък на тези държави се съдържа в Приложение IV.)
