13. В споразуменията, описани по-горе в точки А-С, са определени лицата, които трябва да бъдат считани за бежанци и изискванията към държавите-страни да предоставят определен статут на бежанците, намиращи се на техните територии.
14. В съответствие с решение на Общото събрание, Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците („СВКБ") е създадена считано от 1 януари 1951 г. Статутът на Службата е приложен към резолюция 428 (V), приета от Общото събрание на 14 декември 1950 г. Съгласно Статута, Върховният комисар е призван inter alia да предоставя международна закрила под егидата на ООН на бежанци, попадащи под компетенциите на неговата Служба.
15. Статутът съдържа определения за лицата, върху които се разпростират компетенциите на Върховния комисар и които са твърде близки, но не и идентични с определението, съдържащо се в Конвенцията от 1951 г. По силата на тези определения в компетенциите на Върховния комисар попадат бежанци, независимо от каквито и да било временни или географски ограничения.
16. По такъв начин, лице, което отговаря на критериите, съдържащи се в Статута на СВКБ, попада под закрилата на Организацията на обединените нации, предоставяна от Върховния комисар, независимо дали се намира в държава-страна по Конвенцията от 1951 г. или Протокола от 1967 г. и дали е признат за бежанец от приемащата страна по силата на едно от тези споразумения. Тези, които са бежанци по силата на мандата на Върховния комисар, обикновено се наричат „бежанци по мандат”.
17. От гореизложеното се вижда, че дадено лице може да бъде едновременно бежанец по мандат и бежанец в съответствие с Конвенцията от 1951 г. или Протокола от 1967 г. Той може обаче да се намира в страна, която не е обвързана с нито едно от тези споразумения или може да не е признат за „бежанец по Конвенцията” по силата на прилагането на временното или географското ограничение. В такива случаи, в съответствие с разпоредбите на Статута, такова лице също попада под защитата на Върховния комисар.
18. Горепосочената резолюция 428 (V) и Статутът на Службата на Върховния комисар призовават към сътрудничество между правителствата и Службата на Върховния комисар при решаването на проблемите на бежанците. Върховният комисар е определен за институцията, натоварена с предоставянето на международна закрила на бежанците и от него се изисква, освен другото, да поощрява сключването и ратифицирането на международни Конвенции за закрила на бежанците, както и да следи за тяхното прилагане.
19. Това сътрудничество, в съчетание с функцията за наблюдение, представлява основата за фундаменталния интерес на Върховния Комисар по отношение процеса на признаване на статут на бежанец в съответствие с Конвенцията от 1951 г. и Протокола от 1967 г. Ролята, която Върховния комисар играе, се проявява в различна степен в създадените от редица правителства процедури за определяне на статут на бежанец.
