20. В допълнение към Конвенцията от 1951 г., Протокола от 1967 г. и Статута на Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, съществуват и редица регионални споразумения, конвенции и други международноправни документи, отнасящи се до бежанците, в частност в Африка, Америка и Европа. Тези регионални споразумения обхващат такива въпроси, като предоставянето на убежище, на документи и облекчения за пътуване и др. Някои от тях съдържат и определение на понятието „бежанец" или на лицата, на които може да бъде предоставено убежище.
21. В Латинска Америка проблемът за предоставяне на дипломатическо и териториално убежище е разгледан в редица регионални международноправни документи, включително и в Договора за международно наказателно право (Монтевидео 1889; Споразумението за екстрадиране (Каракас, 1911); Конвенцията за убежището (Хавана, 1928); Конвенцията за политическото убежище (Монтевидео, 1933); Конвенцията за дипломатическото убежище (Каракас, 1954 г,); и Конвенцията за териториалното убежище (Каракас, 1954 г.).
22. По-нов регионален документ е Конвенцията, отнасяща се до конкретните аспекти на проблемите на бежанците в Африка, приета на Срещата на държавните и правителствените ръководители на Организацията за африканско единство на 10 септември 1969 г. Тази Конвенция съдържа определение на понятието „бежанец", състоящо се от две части: първата е идентична с определението по Протокола от 1967 г. (т. е. определението от Конвенцията от 1951 г. без временното и географското ограничение). Втората част разпространява термина „бежанец" по отношение на:
„всяко лице, което поради външна агресия, окупация, чуждестранно господство или други събития, които сериозно нарушават обществения ред в която и да е част или на цялата територия на страната, от която то произхожда или чийто гражданин е, е принудено да напусне мястото на обичайното си местоживеене и да търси убежище извън страната, от която произхожда или чийто гражданин е”.
