Чужденец може да заяви желание за предоставяне на закрила лично пред длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците (ДАБ).
Когато молбата е направена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на ДАБ, която извършва регистрацията на чужденеца не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата (чл.58, ал.3 и 4 ЗУБ).
По силата на конституционната ни уредба българската държава дава убежище на чужденци, като условията и редът за даване на убежище се определят със закон (чл.27 от Конституцията).
Съгласно закона закрилата, която България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила (чл.1, ал.2 Закон за убежището и бежанците, ЗУБ).
Международната закрила включва индивидуалните статут на бежанец и хуманитарен статут. Статутът на бежанец се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани от България със закон. Хуманитарният статут се предоставя по силата на други международни актове по защита правата на човека. Понастоящем единственият друг международен акт, по силата на който в закона са въведени основания за предоставяне на хуманитарен статут, е Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (чл.5, ал.4 Конституцията; чл.1А КСБ и чл.1а, ал.2 ЗУБ във вр. чл.8 ЗУБ; чл.2 и 3 ЕКПЧОС и чл.1а, ал.2 ЗУБ във вр. чл.9 ЗУБ).
Убежището се дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита международно признати права и свободи. В тези случаи, както и когато държавните интереси налагат това президентът на републиката може да даде убежище в съответствие с определените му правомощия (чл.27, ал.2 Конституцията, чл.2, ал.1 ЗУБ).
Временната закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там (чл.1а, ал.3 ЗУБ).
Органи, адресат на заявлението
- Държавна агенция за бежанците: длъжностно лице в Държавната агенция за бежанците (чл.58, ал.3 ЗУБ). Заявлението може да бъде направено и пред друг държавен орган. Всеки държавен орган може да бъде адресат на заявление за предоставяне на международна закрила без ограничения. Обичайно обаче това са полицейските органи на граничната, имиграционната или охранителната полиция, които са натоварени с извършването на административния контрол по влизането и пребиваването на чужденците.
В случай, че заявлението е подадено пред друг държавен орган той е длъжен незабавно да я изпрати на Държавната агенция за бежанците, която извършва лична регистрация на заявителя не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата (чл.58, ал.4 ЗУБ, чл.6 от Директива 2013/32/ЕС).
- Президент на републиката: искането за убежище се адресира до президента на Република България (чл.58, ал.1 ЗУБ).
Изключение
Министерският съвет предоставя временна закрила по служебен почин (чл.80, ал.1, т.1 ЗУБ във вр. чл.9, ал.1 АПК). В случаите на масово навлизане на чужденци на територията на страната МС прави искане до Европейската комисия за въвеждане на временна закрила и след вземане на положително решение от Съвета на Европейския съюз, издава постановление за предоставяне на временна закрила (чл.2, ал.2 ЗУБ). В постановлението чужденците, които се обхващат от действието на временната закрила, биват индивидуализирани единствено по тяхната държава на произход, респективно, за лицата без гражданство - по държавата на постоянното им местоживеене. Това законово разрешение се мотивира от големия брой чужденци, влезли на територията на държавата; необходимостта от значителен административен капацитет, за да се проведат отделни производства спрямо толкова много случаи; както и поради липсата на необходимост от индивидуална преценка на отделните случаи доколкото закрилата се налага поради общи, а не лични причини. Поради това временната закрила се характеризира като групова, а не индивидуална закрила и не се изисква подаване на лично заявление за предоставянето й.
Задължение за информиране
- Предварително информиране: При наличие на признаци, че чужденец, намиращ се на граничен контролно-пропускателен пункт, включително в транзитните зони, или който е задържан в места за задържане или в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция“ на МВР, може да пожелае да подаде молба за международна закрила, длъжностните лица от съответния държавен орган са длъжни да му предоставят информация относно възможността да направи това. За тази цел се осигурява превод за улесняване на достъпа до процедурата (чл.58, ал.6 ЗУБ).
- Последващо информиране: Не по-късно от 15 дни от подаването на молбата чужденецът се информира писмено на разбираем за него език за процедурата, която ще се следва, за неговите права и задължения, за последиците от неспазването на задълженията му или за отказа да сътрудничи на длъжностните лица на ДАБ, както и за последиците от мълчаливото или изричното оттегляне на молбата му. Молителят се информира и за организациите, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Когато обстоятелствата налагат това, тази информация може да бъде предоставена и устно (чл.58, ал.8 ЗУБ).
- Молба за предоставяне на убежище: чужденецът, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България (чл.58, ал.1 ЗУБ). Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента.
Ред и форма на заявяване
- Заявление за предоставяне на международна закрила: лично пред длъжностното лице в Държавната агенция за бежанците (чл.58, ал.3 ЗУБ). По силата на тази законова формулировка не се допуска заявлението да бъде направено чрез адвокат или друг пълномощник. Молбата за предоставяне на международна закрила може да бъде в устна, писмена или друга форма, като при необходимост се осигурява преводач или тълковник. Молбата, която не е писмена, се записва от съответното длъжностно лице и се подписва или заверява по друг начин от молителя и от преводача, съответно тълковника. Съгласно общите административнопроизводствени правила, датата на постъпване на заявлението в органа, в който е подадено, се счита за датата на започване на производството (чл.25, ал.1 АПК). От този момент насетне текат и всички срокове за органа за провеждането на различните видове производствени действия и за издаването на съответните актове (решения). Ако искането е внесено, тоест, заявено пред друг некомпетентен орган, то се смята внесено в срок и произвежда необходимото правно действие като заведено пред компетентен орган с всички дължими правни последици (чл.31, ал.3 АПК). Длъжностното лице от съответния държавен орган, приел искането, потвърждава с писмено отбелязване внасянето му (чл.29, ал.3 АПК) като утвърдената практика е да бъде положен входящ или регистрационен номер и календарната дата. В тези случаи важат правилата на общия и специалния закон за препращане до компетентния да се произнесе орган (чл.31 АПК, чл.58, ал.4 ЗУБ). Срокът за препращане в бежанското производство е не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата (чл.58, ал.4 ЗУБ, чл.6 от Директива 2013/32/ЕС).
- Молба за предоставяне на убежище: чужденецът, който иска да му бъде предоставено убежище, подава писмена молба до президента на Република България (чл.58, ал.1 ЗУБ). Когато молбата е подадена пред друг държавен орган, той е длъжен незабавно да я изпрати на президента. Молбата за предоставяне на убежище се регистрира в администрацията на президента (чл.61, ал.1 ЗУБ).
Лична регистрация
- Място: Чужденецът, подал молба за предоставяне на международна закрила (кандидат за международна закрила, търсещ закрила), се регистрира в Държавната агенция за бежанците и му се открива лично дело. Това действие се нарича условно „лична регистрация“.
- Срок: Личната регистрацията на кандидата се извършва не по-късно от три работни дни след подаването на молбата, освен ако молбата не е била подадена пред друг държавен орган. В този случай личната регистрация на чужденеца като кандидат за международна закрила се извършва не по-късно от 6 работни дни от първоначалното подаване на молбата му (чл.61, ал.1 ЗУБ).
- Действия: При регистрирането Държавната агенция за бежанците снема данни за имената на кандидата, гражданството, датата и мястото на раждане, пола, семейното положение и родствените връзки, документите за самоличност и други налични идентификационни или удостоверителни документи (чл.63, ал.2 ЗУБ). Документите за самоличност на чужденеца, подал молба за предоставяне на международна закрила, се задържат и съхраняват в ДАБ до приключване на производството с влязло в сила решение (чл.60, ал.1 ЗУБ). Определени длъжностни лица от ДАБ извършват обиск на кандидата, проверяват носените от него вещи, фотографират го и снемат пръстови отпечатъци и други идентифициращи белези при условията и по реда на Закона за МВР и при зачитане на личното достойнство. Пръстовите отпечатъци и другите идентифициращи белези, както и личните данни на чужденеца могат да се използват при обмен на информация с други държави, за целите на производството по Регламент №604/2013 Дъблин (дъблинска процедура). При снемането на отпечатъците кандидатът трябва да бъде уведомен за това обстоятелство като подробно му се разясни, че това е единствената цел на събирането на дактилоскопските образци. Обработката и съхранението на пръстовите отпечатъци са уредени в Регламент №603/2013 Евродак.
- Насрочване на последващи действия: След регистрирането се определя дата за провеждане на интервю. Кандидатът за международна закрила се уведомява своевременно за датата на всяко следващо интервю (чл.63а. ЗУБ).
- Съгласувателна процедура: След получаването на молба за предоставяне на международна закрила ДАБ задължително изисква писмено становище на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Съгласуването е вид действие по проучване на всички факти и обстоятелства от значение за случая (чл.53 вр. чл.35 АПК). Становището на ДАНС в бежанското производство обаче се съобразява само, ако молбата бъде разгледана в производство по общия ред и затова изискването му на по-ранен етап от производството за предоставяне на международна закрила, включително, при личната регистрация, не е необходимо (чл.58, ал.9 ЗУБ).
