- Същност: Съгласно доктрината, спирането е временна недопустимост на развитието на висящия процес или производство[1]. Конкретно в административния процес производството се спира при отклонения във връзка със заявителя или при преюдициална обвързаност с други производства пред държавни органи - административни, граждански или наказателни, от чийто резултат се обуславя изхода на спряното производство (чл.54 АПК).
- Основания: в бежанските производства хипотезите на спиране на производството са сходни с тези, уредени в общия административен процес, макар да се основават единствено на обстоятелства, произтичащи от поведението или други характеристики на заявителя – кандидат за международна закрила (чл.14 ЗУБ). Така съобразно специалния закон производството за предоставяне на международна закрила се спира, когато:
- кандидатът отказва да съдейства на длъжностните лица от ДАБ за изясняване на обстоятелствата, свързани с неговата молба (чл.14, т.3 ЗУБ). В бежанските производства за разлика от общия административен процес събирането на доказателства, извън заявленията на кандидата, е ограничено или обективно невъзможно (виж, 3.2. Производство по общия ред). Отказът на кандидата да даде обяснения или да съдейства по друг начин прави невъзможно за решаващия орган да изпълни неговото задължение за изясняването на фактите и обстоятелства от значение за случая (чл.7, ал.2 АПК), за да прецени на молбата на това лице и да вземе обосновано решение по нейното същество (чл.75, ал.2 ЗУБ вр. чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 АПК).
- кандидатът без основателни причини промени адреса си без да уведоми за това ДАБ (чл.14, т.2 ЗУБ). Задължението на кандидата да не променя адреса си без разрешение от ДАБ е въведено, за да може решаващият орган във всеки един момент да влезе във връзка с него за насрочване и провеждане на производствени действия по установяване на фактите и обстоятелствата във връзка с преценка и решаване по молата му за закрила. Поначало промяната на адреса на страната, инициирала определено производство без да се уведоми съответния орган или съд, който го провежда, за новия му адрес или местонахождение, еднозначно се свързва със санкция за инициатора на производството чрез спиране или прекратяване на действията по него. В бежанските производства отсъствието на кандидата в още по-голяма степен от липсата на негово съдействие прави невъзможно провеждането на интервю, снемането на обяснения, а това от своя страна в преобладаващото мнозинство от случаите води до невъзможност да се прецени молбата на това лице. Затова в закона спрямо кандидатите за закрила са въведени и други, свързани задължения, като задължението да не навлиза без надлежно разрешение в граничните зони или в зони, извън определената му зона на движение, изрично указана в регистрационната му карта, както и да не напуска територията на България (чл.30, ал.1, т.6, 7 и 8 ЗУБ). С това специфично обстоятелство на бежанските производства са свързани и останалите основания за спиране на бежанското производство, а именно:
- кандидатът наруши приложената му обезпечителна мярка за неотклонение (чл.14, т.4 ЗУБ). Специалният закон съдържа основания и правила за ограничаване на свободата на движение на кандидатите, като едно от основанията е именно осигуряване на възможност да се установи или изясни неговата самоличност. С цел своевременно разглеждане на молбата за международна закрила или осигуряване участието на кандидата, председателят на ДАБ или оправомощено от него длъжностно лице може да разпореди задължително явяване на чужденеца на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията (чл.45а ЗУБ). Нарушението на тази обезпечителна мярка води до основание да се предположи, че кандидатът не е на разположение за провеждане на производството, поради което то се спира.
Горните основания са предпоставка да се допусне, че е налице негласно оттегляне на молбата за закрила било поради незаинтересоваността на кандидата от получаването на закрила изобщо или от България (виж, по-долу, 3.3.2. Прекратяване на производството).
- кандидатът след надлежно поканване не се яви на интервю в продължение на 10 работни дни (чл.14, т.1 ЗУБ). Неявяването на интервю прави невъзможно да се снемят обясненията на кандидата, които са съществени за преценката на молбата му за закрила. В отлика от неразрешената смяна на адреса или напускането на територията на страната, в този случай връчването на поканата, освен ако не е безприсъствено (чл.63а, ал.1 вр. 76, ал.3 - 6 ЗУБ), предполага и други, извинителни причини за неявяването на интервюто като например, болест, трудова заетост или друга обективна невъзможност не по вина на кандидата. Ето защо законът дава срок от 10 работни дни след определената дата за интервю, в която кандидатът да представи обяснения за неявяването си и да ги подкрепи със съответните доказателства при възможност. Препоръчително е обясненията да са направени в писмен вид и да бъдат надлежно регистрирани в деловодството на ДАБ по преписката на кандидата, което ще улесни доказването им пред съд при оспорване на евентуално последващо прекратяване на производството.
- Орган: председателят на ДАБ издава решението за спиране на производството за предоставяне на международна закрила по предложение на интервюиращия орган, който води преписката по молбата на съответния кандидат (чл.77, ал.1 ЗУБ).
- Обжалване: решението за спиране не подлежи на обжалване пред съд (чл.86 ЗУБ), тъй като въпреки, че не се извършват действия по производството за предоставяне на международна закрила, то продължава да е висящо и би могло да бъде възобновено във всеки един момент преди да е настъпило прекратяването му (виж, по-долу 3.3.3. Възобновавяне на производството).
[1] Така, Живко Сталев и колектив, Българско гражданско процесуално право, Осмо издание, Сиела, §96.
