Държавите се задължават да не налагат наказания заради незаконно влизане или пребиваване на тяхна територия на бежанци, които, пристигайки направо от територия, където са били застрашени животът и свободата им, са влезли или пребивават на тяхна територия без разрешение при условие, че те се представят незабавно на властите и приведат уважителни причини за незаконното си влизане или пребиваване на територията на страната (чл.31 от Конвенцията за статута на бежанците).
Който влезе или излезе през границата на страната без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба от сто до триста лева. Не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползува от правото на убежище съгласно с Конституцията (чл.279, ал.1 и ал.5 от Наказателния кодекс).
Посочените правни норми не декриминализират незаконното влизане като общественоопасно деяние (чл.9 НК), но въвеждат ненаказване (депенализация) на чужденците, които са влезли незаконно в България, за да се ползват от правото си на убежище.
Правото на убежище е уредено в Конституцията, съгласно който условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон (чл.27, ал.2 и 3 от Конституцията).
Това е Законът за убежището и бежанците (ЗУБ). ЗУБ урежда правото на убежище, предоставяно от президента на републиката; международната закрила, предоставяна от Държавната агенция за бежанците и временната закрила, предоставяна от Министерския съвет (чл.2 ЗУБ).
Поради това депенализацията обхваща всички чужденци, влезли през границата, независимо от начина на формулиране на заявлението им и адресата, до който е отправено, доколкото чужденците не са длъжни да дават правна квалификация на искането си, а същото е в задължение на компетентния орган, негов адресат (така, първо Решение №9280 от 20.10.2003г. по адм. д. №6917/2003г., ВАС, Петчленен състав; Решение №10959 от 07.11.2006г. по адм. д. №5817/2006, ІV отд. на ВАС и др.).
Правилата и тежестта на доказване в бежанските производства по реда на ЗУБ, за да се получи убежище и закрила, е различна от тази в наказателните производства по НПК.
В бежанските производства доказването на качеството "бежанец" и необходимостта от предоставяне на статут следва специални правила. Това се обуслява от особеното положение на чужденеца, който се намира в чужда страна, в затруднено положение, представяйки случая си пред властите на приемащата държава и позовавайки се на факти и обстоятелства, случили се в пределите на чужда юрисдикция, за които той няма възможност да събере надлежни доказателства (така, първо Решение №495 от 11.12.1997г. по адм.д.№314/1997 на Върховен административен съд, Петчленен състав и др.).
Приложение в бежанските производства намират принципите за разпределяне на доказателствената тежест, както и за тълкуване на съмнението в полза на бежанец (in dubio pro fugitivo). Съгласно последния, когато твърденията на молителя не са подкрепени с доказателства, те се приемат за достоверни, ако той е положил усилия да обоснове молбата си и е дал задоволително обяснение за липсата на доказателства в подкрепа на твърденията си (чл.75, ал.2 ЗУБ).
Прилагат се и различни доказателствени средства от тези в наказателния процес - интервюто (чл.63а ЗУБ), събиране на информация за страната на произход (чл.63, ал.1 ЗУБ), събиране на доказателства от органи на чужда държава или международни организации (чл.63, ал.3 ЗУБ) при спазване на забраната за събиране на информация от органите и организациите, осъществяващи преследване (чл.63, ал.4 ЗУБ), задължително присъединяване на становище от ДАНС (чл.58, ал.9 ЗУБ) и така нататък.
Нито едно от тези доказателствени средства не може да бъде използвано в наказателните производства, но и не е необходимо. Съгласно нормата на чл.279, ал.5 НК депенализация се прилага по отношение на чужденците, влезли в страната, за да се ползват от правото си на убежище съгласно с Конституцията. Законът не изисква тези лица да имат вече признато убежище, предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут или временна закрила. Ползването на правото на убежище се изразява в правната възможност за подаване на заявление до компетентния орган с правомощие да разгледа молбата и да се произнесе относно необходимостта от предоставяне на съответната форма на убежище и закрила. Обстоятелството дали на съответния чужденец ще бъде признато правото да получи закрила в България или такава ще му бъде отказана, е ирелевантен с оглед приложението на депенализацията и забраната за наказване за незаконното му влизане в територията.
