2.1.1. Статут на бежанец (бежански статут)

Международната закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. и Протокола за статута на бежанците от 1967г., ратифицирани със закон, на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут (чл.1а, ал.2 от Закона за убежището и бежанците).

Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951г. се спазва и прилага като задължителна във всички държави на ЕС. Освен нея, Европейският съюз има и други общи правила (acquis communautaire), които освен статута на бежанец уреждат и възможност за получаване на втори, допълнителен индивидуален статут на територията на Европа, наречен "субсидиарна закрила" (subsidiary protection). В България тази субсидиарна закрила се нарича "хуманитарен статут". Така, търсещият закрила може да получи в държавите от ЕС един от двата вида индивидуални статути - статут на бежанец или субсидиарна закрила (хуманитарен статут), които са познати под общото име "международна закрила".

За бежанец се счита лице, което в резултат на събития, станали преди 1 януари 1951 г. и при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения; или, бидейки без гражданство и намирайки се извън страната на своето предишно обичайно местоживеене в резултат на подобни събития, не може да се завърне или, поради такива опасения, не желае да се завърне в нея (чл.1А от Конвенцията за статута на бежанците).

Статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. (чл. 8, ал.1 ЗУБ).

Бежанците мигрират по принуда. За разлика от обичайните имигранти, търсещите убежище и закрила не напускат своята страна доброволно и по свое желание заради икономически, семейни или образователни причини. Бежанският статут представлява особен вид разрешение за пребиваване, който се предоставя на чужденеца на основания, различни от обичайните основания на общия имиграционен режим (работа, прехвърляне на пенсионни права, семейни или образователни причини). Търсещият убежище и закрила (asylum seeker) бяга от държавата си на произход, защото се опасява от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността си поради война или природно бедствие. По тези причини чужденците, които търсят закрила в чужда държава, за да опазят от посегателство себе си или своите близки, могат да получат специалното разрешение за пребиваване като бежанци и без да отговорят на обичайните изисквания за законна имиграция - редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места.

След Втората световна война, приключила на 9 май 1945г., бежанците, избягали от своите държави по време на военните действия, не могат или не искат да се завърнат в тях заради преживяното, разрушенията и липсата на сигурност. Затова международната общност предприема правна уредба на техния въпрос като създава основание тези хора да получат разрешение да останат там, където се намират, за да живеят спокойно и без страх за живота си. През 1951г. Организацията на Обединените Нации (ООН) приема Конвенцията за статута на бежанците. Тази конвенция е подписана в гр. Женева, Швейцария и затова е по-известна като "Женевската конвенция от 1951". По-късно, през 1967г. в Ню Йорк допълнително е подписан и Протокол за статута на бежанците, известен като "Нюйоркският протокол".  Във всички държави от ЕС Женевската конвенция на ООН се спазва и прилага като задължителна.

България се присъединява и подписва Женевската Конвенция и Нюйоркския протокол през 1992г., а през 2007г. се присъединява и към държавите от Европейския съюз. По този начин за България са задължителни както правилата на ООН за закрила на бежанците, но така също и правилата на ЕС за предоставянето на международна закрила - както под формата на статут на бежанец, така и под формата на хуманитарен статут.

В националния закон (ЗУБ) се възпроизвежда определението за бежанец от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г., но заедно с допълнителните дефиниции на отделните му елементи, приети от общностното законодателство на ЕС (чл.8 ЗУБ, чл.2г, чл.5-10 Квалификационна директива 2011/95/ЕС).

Основанията за признаване на качеството «бежанец» се наричат «включващи» клаузи, основанията за отказ или отнемане на статут на бежанец или за неговото прекратяване, въпреки наличието на включващи клаузи, се наричат, съответно, «изключващи» и «прекратителни» клаузи (член 1А, членове 1С-1D и член 1F от Конвенцията за статута на бежанците; чл.8, чл. 12 и чл.17 от ЗУБ).

• Преследване: законът изисква търсещият закрила да е бил преследван в собствената си държава или да изпитва основателни опасения, че може да бъде преследван, за да има право да поиска и да получи закрила като бежанец в друга държава. Преследването представлява нарушаване на основните права на човека. То може да бъде и съвкупност от други действия, които не засягат пряко основните права, но са толкова тежки по своето естество или повторяемост, че водят макар и непряко до нарушаване на някое основно човешко право. Прилагането на физическо или психическо насилие също представлява преследване. Преследване има и когато държавата предприема различни законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които се прилагат с цел дискриминация на определени хора или групи от населението. Преследване може да има и при страх от наказание за отклонение от военна служба, ако отклонението е направено, за да не се извърши военно престъпление или престъпление против мира и човечеството. Накрая, всякакви действия, насочени срещу лица по причина на техния пол или срещу деца, също съставлят преследване (чл.8, ал.4 ЗУБ).

• Субект на преследване и субект на закрила: преследването може да се осъществява от държавата чрез нейните органи и институции. Преследването може да се осъществява и от недържавна организация, на която държавата не може или пък не желае ефективно да противодейства. Например, това може да е терористична или паравоенна групировка, на която държавните органи, армия, полиция или съд не могат да окажат достатъчно ефективен отпор или съпротива, за да преустановят извършваните от тази организация нарушения на човешките права (чл.8, ал3 ЗУБ). От друга страна, закрилата срещу преследване може да бъде предоставена както от държавата, така и от недържавни субекти като партии или организации, включително международни организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия. Условието на закона е те не само да желаят, но и да могат да предложат ефективна закрила, до която чужденецът да има достъп и която да няма временен характер. Приема се, че няма основателно опасение от преследване, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът да има достъп до тази закрила.  (чл.8, ал.7 ЗУБ).
• Причини за преследване (признаци): действията по преследване не са достатъчни за получаване на статут на бежанец. Преследването трябва да е било извършено или да е вероятно да бъде извършено спрямо определен човек заради един или няколко от следните пет признаци:

• раса - расата е цветът на кожата, произходът или принадлежността към определена етническа група. Например, преследване по признак на раса е лишаването на чернокожите граждани на Южноафриканската Република от всякакви граждански и политически права по време на режима на апартейд от 1948г. до 1990г.
• религия - религията е вярата в бог, както и свързаните с това почитане, обреди, ритуали и церемонии, които се практикуват индивидуално или колективно чрез частни или публични богослужения. Една религия може да се практикува и чрез съблюдаването на определено поведение, наложено от религиозните убеждения. Преследване по религиозни причини може да има и при смяна на религията, ако това е забранено от държавния режим. Преследване по причина на религия обаче има и тогава, когато някой не изповядва религиозни убеждения (атеизъм) или не желае и отказва да изповядва или да се подчинява на правилата на определена религия, независимо че принадлежи към това вероизповедание и заради това е подложен на ограничения и нарушаване на човешките права в държавата си по произход. Например, преследване по причина на религия е избиването през 1572г. във Франция на протестантите (хугеноти) по заповед на Катерина Медичи, майка на католическия крал Шарл ІХ.
• националност - националността е всъщност гражданството на един човек, но може да бъде също и етническия произход на този човек. Националността обаче не се ограничава само до гражданството или пък до неговата липса при лицата без гражданство (апатридите). Националността обхваща също така и принадлежността към група с етническа, езикова, културна, географска или политическа идентичност, различна от останалото население на държавата или еднаква с населението на друга държава. Например, преследване по причина на етническата принадлежност представлява холокостът на евреите в Европа през Втората световна война.
• определена социална група - принадлежността към определена социална група, чиито членове споделят обща и вродена характеристика, която не подлежи на изменение. Тази характеристика трябва да е толкова съществена за идентичността или съзнанието на хората от тази група, че заради нея групата и нейните членове да се разглеждат от обществото извън групата като различни и отделни от това общество. Например, преследване по причина на принадлежност към определена социална група има при нарушаване на човешките права на определен човек заради неговата нетрадиционна сексуална ориентация.
• политическо мнение - това е мнение, идеи или убеждения относно държавата, нейните органи или други, недържавни организации, както и по въпроси относно техните политики или методи. Няма значение дали това мнение, идеи или убеждения са били изразени в някакви конкретни действия, достатъчно е този, който върши преследването да знае за тях и те да са причина за преследването и ограничаването на човешките права. Например, преследването на противниците на военната хунта в Чили от 1973г. до 1990г. по време на управлението на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет.

• Обстоятелства sur place: опасението от преследване може да възникне заради събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или заради дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако дейността не е била извършена единствено с цел да се получи закрила като бежанец (чл.8, ал.6 ЗУБ).
• Възможност за вътрешно разселване (internal flight alternative): въпреки наличието на опасения от преследване, основани на някой от посочените признаци, възможно е и да не се предостави статут на бежанец, ако в една част на държавата по произход тези опасения от преследване нямат основание и не съществуват. Необходимо е обаче кандидатът за закрила да е имал безпрепятствен достъп до тази сигурна част на държавата и обстановката там да е трайна, а не временна (чл.8, ал.8 ЗУБ).

• Същност: хипотези, при чието наличие се приема, че въпреки че кандидатът формално отговаря на правните основания за предоставяне на убежище чрез статут на бежанец, той не заслужава да го получи, а ако вече го е получил – не заслужава да го запази, поради негови предходни или настоящи деяния или действия. Като такива са посочени само деяния, които съставляват изключително тежки нарушения на общоприетите норми, с които драстично се засягат основни човешки права или фундаментите на установения законов ред. Поради това се приема, че независимо от преследването на което са изложени, тези лица не заслужават да получат закрила и убежище, защото самите те в известен смисъл са виновни в извършването на действия по преследване или застрашаващи основите на правовия ред.
• Видове санкционни изключващи клаузи: съгласно закона статут на бежанец не се предоставя (чл.12, ал.1 ЗУБ), а предоставеният статут се отнема (чл.17, ал.2 ЗУБ) по отношение на чужденец:

• за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството (чл.12, ал.1, т.1 ЗУБ вр. чл.1F(а) от КСБ);
• за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България (чл.12, ал.1, т.2 ЗУБ вр. чл.1F(b) от КСБ);
• за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на ООН, уредени в преамбюла и в чл. 1 и 2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите ѝ, относно мерките за борба с международния тероризъм (чл.12, ал.1, т.1 ЗУБ вр. чл.1F(c) от КСБ);
• се представя с фалшива самоличност или използва неистински, подправен документ или документ с невярно съдържание, за които по време на производството продължава да твърди, че са истински (чл.13, ал.1, т.6 ЗУБ вр. чл.14, ал.3, б.“б“ Директива 2011/95/ЕС);
• умишлено, в устна или писмена форма, дава невярна или укрива съществена информация относно своя случай (чл.13, ал.1, т.7 ЗУБ вр. чл.14, ал.3, б.“б“ Директива 2011/95/ЕС).

• Алтернативна изключваща клауза: нормативната уредба предвижда и хипотеза на изключваща клауза, която обаче няма санкционен характер. При приемането на Конвенцията за статута на бежанците през 1951г. е предвидено ООН да разполага с правото и възможността да създаде други свои организации за подкрепа на бежанци, ако реши. Поради това в самата конвенция се предвижда, че от статут на бежанец няма да се ползва лице, което се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на ООН, различни от Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), които предоставят такава защита и подкрепа. В исторически план и досега единствената друга такава организация, създадена от ООН е United Nations’ Work and Relief Agency (UNRWA), създадена с резолюция №302(IV) от 8 декември 1949г. на Общото събрание на ООН с цел да осигури директно подпомагане, работа и трудова заетост на бежанците от Палестинските територии. UNRWA започва своята дейност на 1 май 1950г. Съгласно конвенцията и закона, само когато тази алтернативна закрила или помощ е вече преустановена, а положението на лицето не е установено съгласно съответната резолюция на ООН, това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи от Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. Това означава, че само при отпаднала  алтернативна форма на ООН закрила на този кандидат може да бъде предоставен статут на бежанец (чл.12, ал.1, т.4 ЗУБ вр. чл.1D от КСБ).

• Недопустими изключващи клаузи: с изменения на националния закон от 2015г. бяха въведени две нови хипотези на изключващи клаузи, които не са предвидени в Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.  Съгласно тези допълнителни хипотези статут на бежанец не следва да се предостави, а предоставеният статут на бежанец следва да се отнеме на чужденец:

• за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност (чл.12, ал.1, т.6 ЗУБ вр. чл.       14, ал.4 (а) Директива 2011/95/ЕС);
• който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото (чл.12, ал.1, т.7 ЗУБ вр. чл.14, ал.4 (б) Директива 2011/95/ЕС).

     Съдебната практика посочва, че Република България като държава-страна по Конвенцията няма право да стеснява обхвата на бежанската закрила, позовавайки се на нови ограничения, изключващи или прекратяващи клаузи, които не се съдържат в Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и Протокола към нея от 1967 г. (така, Решение №272/21.01.2000г. на Върховен административен съд, Трето отделение по адм.д.№ 2038/1999 ). Следователно, приетите допълнителни изключващи клаузи се явяват в противоречие с норма от международен договор по смисъла на член 5, алинея 4 от Конституцията и не следва да бъдат прилагани от административните и съдебните органи. В случаите, когато определено лице представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред спрямо него властите могат да предприемат други мерки по общия имиграционен режим, включително принудителни мерки по депортиране или експулсиране (чл.4, ал.4 ЗУБ вр. чл.33, ал.2 КСБ), но не и отнемане на предоставен статут на бежанец.

• Сгрешена изключваща клауза: в закона (чл.12, ал.1, т.5 ЗУБ) е предвидена като изключваща клауза хипотезата на лицата, по отношение на които компетентните органи в държавата по тяхното постоянно местоживеене са им признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава.  Тази хипотеза в действителност е предвидена от Конвенцията, но като прекратителна клауза в чл.1C(3) от Конвенцията за статута на бежанците (виж, следващия параграф).

• Същност: хипотези, при чието наличие се приема, че въпреки че кандидатът е отговарял на правните основания за предоставяне на убежище чрез статут на бежанец, той вече не се нуждае от защита като бежанец поради последващо настъпили обстоятелства, които са прекратили ситуацията на заплаха и преследване, обосновали първоначалната необходимост от закрилата.
• Видове прекратителни клаузи: съгласно закона (чл. 17, ал.1 ЗУБ) предоставен статут на бежанец се прекратява, когато чужденецът:

• не може повече да се отказва от ползването на закрилата на държавата му по произход, поради това че обстоятелствата, пораждащи опасенията от преследване, са отпаднали и промяната в тези обстоятелства е достатъчно значителна и не е от временен характер (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.1 ЗУБ);  
• доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.2 ЗУБ);
• след като веднъж е загубил своето гражданство, отново доброволно го е придобил или е получил ново гражданство в друга държава (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.3 ЗУБ);
• придобие българско гражданство (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.4 ЗУБ);
• доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.5 ЗУБ);
• получи убежище от президента (чл.17, ал.1, т.1 вр. чл.15, ал.1, т.9 ЗУБ);
• чужденецът заяви, че не желае повече да се ползва от предоставената му международна закрила (чл.17, ал.1, т.2 ЗУБ).

С оглед на характера на основанието, предвидено в чл.12, ал.1, т.5 ЗУБ, което няма санкционна цел, то следва също да се разглежда като прекратителна клауза, независимо че е уредено между хипотезите на изключващите клаузи (виж, предходния параграф in fine):

•  чужденец, по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са му признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава (чл.12, ал.1, т.5 ЗУБ).