Освен в националните норми, правото на ефективна защита срещу решенията на бежанската администрация е закрепено като общ стандарт в правото на ЕС (чл.46 от Процедурна директива 2013/32/ЕС). Съгласно европейските правила в областта на убежището държавите-членки следва да гарантират, че кандидатите за международна закрила разполагат с право на ефективна защита пред съд срещу следните актове на решаващия орган:
- решение за недопустимост на молбата за закрила;
- решение за неоснователност на молбата за закрила;
- отказ за възобновяване на прекратена процедура по разглеждане на молбата;
- решение за отнемане или прекратяване на международна закрила.
Под ефективна защита се разбира цялостното разглеждане на фактите и правните въпроси, включително на необходимостта от предоставяне на международна закрила, в поне едно съдопроизводство пред първоинстанционен съд.
Приетият в закон срок за обжалване следва да бъде разумен и достатъчен, за да не прави упражняването на правото на защита невъзможно или прекалено трудно.
Държавите трябва да уредят и суспензивен ефект на жалбата, позволявайки на кандидатите да останат на територията, докато изтече срока за упражняване на правото на ефективна защита чрез завеждане на жалба, както и след като това право вече е било упражнено в очакване на резултата от съда.
Съдопроизводствата по бежански дела са освободени от държавни такси и заплащане на други разноски с изключение на разноските за експертизи, които обаче също не се заплащат, ако чужденецът не разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности (чл.92 ЗУБ).
