Чужденец, влязъл в България, за да поиска закрила или който е получил закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл.4, ал.3 ЗУБ, чл.33, ал.1 Конвенция за статута на бежанците).
По закон държавите не са длъжни да приемат на тяхна територия хора, които не са техни граждани. Имиграцията е ограничена от изискването за конкретна причина (основание) да се разреши на чужденец да влезе и да остане да живее в чуждата държава, на която не е гражданин. Влизането, оставането или заселването в чужда държава може да стане само, ако се спазват въведените от нейните закони изисквания, условия и правила. Тези правила се наричат миграционен режим. Освен това, влизането в дадена държава трябва да става само на определените за това места (гранични контролни пунктове) като в паспорта се поставя печат с датата на влизане. Ако някое от тези условия не е спазено държавата има право да върне принудително мигранта обратно в страната му на произход или трета страна, от която е влязъл на територията й.
За разлика от мигрантите, бежанците не напускат своята държава доброволно и по свое собствено желание. Бежанецците напускат по принуда държавата си на произход, защото се опасяват от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността им поради война или природно бедствие. По тези причини обичайно бежанците не разполагат с време и възможности да организират легалното си влизане с паспорт, виза или разрешение за пребиваване.
Поради това международните и националните правни норми анулират правото на приемащите държави да изведат бежанците от тяхната територия и да ги върнат в страната им на произход. Тази забрана за връщане е приложима независимо дали влизането и пребиваването на бежанците е законно или незаконно и важи докато не бъде взето окончателно решение дали да им се предостави или да им се откаже търсеното от тях убежище в приемащата държава.
Обхват на забраната
- Правни мерки: забраната за връщане обхваща всички видове правни мерки, чрез които чужденецът, търсещ убежище и закрила в България, би могъл да бъде върнат принудително от в държавата му на произход, от която бяга. Този обхват произтича от международноправната уредба, съгласно която никоя договаряща държава няма по какъвто и да е начин да експулсира или връща бежанец до границата на територията, където са били застрашени животът или свободата му по причина на неговата раса, религия, националност, принадлежност към дадена социална група или политически възгледи (чл.33, ал.1 КСБ). Забраната е задължителна и за всички държавни органи, които имат правомощия по налагане и изпълнение на принудителни административни мерки, и следва да бъде спазвана както от органите на МВР, така и от ДАНС.
- Фактически действия: освен правните мерки и действия, забраната обхваща и фактическите действия, чрез които органите биха могли на практика да откажат достъп до територия и закрила на бежанците или да ги върнат обратно на територията на съседната държава, от която се опитват да влязат в България. Ирелевантно е дали тези фактически действия се предприемат на официалните места за влизане (граничен контролно-пропускателен пункт) или извън тях (т.нар. „зелена граница“). Фактическите действия по връщане, съставляват неправомерно отблъскване (push back) и нарушават закрепената от закона забрана.
Правни гаранции за спазване на забраната
Законът разпорежда, че принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение по отношение на тези чужденци до приключването на производството по ЗУБ с влязло в сила решение (чл.67, ал.1 ЗУБ).
Спирането на изпълнението на връщането или експулсирането спрямо чужденците, кандидатстващи за международна закрила, води до отпадане на законовата цел на тяхното административно задържане (принудително настаняване) и обезсилва издадената в този смисъл заповед. Ако чужденецът получи убежище или международна закрила постановените спрямо него принудителни мерки се отменят, отново автоматично по силата на закона (чл.67, ал.2 ЗУБ).
Тези правни гаранции се прилагат само спрямо чужденци, които подават молба за международна закрила в България за пръв път. Чужденците, подали последваща молба за закрила, не се ползват от гаранциите на автоматичното спиране на принудителните мерки, обезсилване на обезпечителната мярка и придобиване на право на временно пребиваване на територията на България. Наложените им принудителни мерки по „връщане“ и „експулсиране“ могат да бъдат изпълнявани, поради което изпълнението също може да бъде обезпечавано с административно задържане в СДВНЧ (чл.76в., ал.2 ЗУБ, чл.44, ал.12 ЗЧРБ).
Изключение от забраната
От тази забрана не може да се ползва чужденец, получил закрила, за когото има основания да се смята, че представлява опасност за националната сигурност или който, веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото (чл.4, ал.4 ЗУБ, чл.33, ал.2 Конвенция за статута на бежанците).
Съгласно разпоредбата, бежанците, които вече са получили закрила и статут, могат въпреки това да бъдат върнати в държавата, от която бягат, ако поради личността или действията им възниква заплаха за сигурността и реда в приемащата ги държава. Изключението не се прилага спрямо чужденците, които все още са в производство по предоставяне на международна закрила и по тяхната молба няма влязло в сила решение (търсещи закрила, asylum seekers). Спрямо тях забраната за връщане се прилага без изключения.
Изключението от забраната за връщане е уредено от специалния закон ЗУБ. Ето защо и самата забрана за връщане в този закон визира само принудителната мярка „връщане“, но не и мярката „експулсиране“ (чл.4, ал.1 ЗУБ). Това е така, тъй като експулсирането по дефиниция се налага при заплаха за националната сигурност или обществения ред.
Изключение от изключението
Експулсирането не се изпълнява в държава, в която животът и свободата на чужденеца са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение (чл.44а., ал.1 ЗЧРБ).
Така, общият закон ЗЧРБ изрично включва и мярката „експулсиране“ в обхвата на забраната за връщане. По този начин общият закон разширява обратно обхвата на забраната за връщане и отменя възможността за извеждане до държава, където живота и свободата на чужденеца са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение, дори тогава, когато той представлява опасност за националната сигурност или обществения ред (чл.44а., ал.1 ЗЧРБ).
Това е така, тъй като България има и други поети международноправни задължения, които я обвързват във всички случаи и спрямо всички лица да спазва правото им на живот и да гарантира свободата им от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне и наказание (чл.2 и чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, чл.2 и чл.4 от Хартата за основните права на ЕС). Тези задължения на държавата произтичат от членството й в Съвета на Европа и членството й в Европейския съюз и закрепват общоевропейското разбиране за човешкия живот, неприкосновеност и свобода на личността като висши ценности на съвременното цивилизовано общество и държава.
Поради това общият закон предприема уредба на последиците от неизпълнението на забраната за връщане. ЗЧРБ урежда, че ако по-натам с влязъл в сила съдебен акт се установи, че експулсирането ще изложи чужденеца на опасност от преследване, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказания, органът, издал заповедта за експулсиране, издава нова заповед, в която изрично се посочва забраната за експулсиране и държавата, в която чужденецът не следва да бъде експулсиран. Заповедта не подлежи на обжалване. В тези случаи чужденецът се задължава да се явява веднъж седмично в териториалната структура на МВР по неговото местопребиваване. Ако след 1 година от издаването на втората експулсирането в друга, трета сигурна страна не е осъществено, на чужденеца се разрешава временен достъп до пазара на труда – под условие, че то се дава до осъществяване на експулсирането (чл.44а., ал.2 - 4 ЗЧРБ).
